Б еше знаково, че Ирак си осигури място на световното първенство през 2026 г., побеждавайки Боливия в Мексико, мястото на първото им участие на мондиал през 1986 г.
Карим Алауи е бил футболист преди 40 години, когато „Лъвовете от Месопотамия“ загубиха и трите си мача срещу Парагвай, Белгия и домакините. Сега той е фен, който отчаяно се надява неговите наследници да се представят малко по-добре, въпреки че мачовете срещу Норвегия, Франция и Сенегал изглеждат обречени.
66-годишният Алауи, както и огромното мнозинство от 46-те милиона жители на тази запалена по футбола страна, ще гледа мача на 16 юни, когато Ирак се изправя срещу Норвегия на Ерлинг Холанд в Бостън.
„Това наистина е група на смъртта и е по-трудна от тази през 1986 г.“, казва Алауи пред BBC Sport. „Франция е многократен световен шампион, Норвегия е един от най-бързо развиващите се отбори в Европа, а Сенегал са шампиони на Африка, които са се класирали за световно първенство няколко пъти. Надявам се да направят силни мачове и да постигнат по-добри резултати от нас през 1986 г.“. В сравнение с тогавашния отбор, настоящият състав на Ирак, който е на 57-о място в световната ранглиста, е пълен с играчи с опит в Европа като Али Ал-Хамади от Ипсуич, бившия халф на Манчестър Юнайтед Зидан Икбал, сега играч в Утрехт в Нидерландия, и Кевин Якоб, който наскоро помогна на АГФ да стане шампион на Дания.
Тласък
Назначаването на Греъм Арнолд, който изведе Австралия до осминафиналите на световното първенство през 2022 г., през 2025 г. също даде тласък в положителна посока. 62-годишният специалист преведе Ирак през третия и четвъртия квалификационен кръг, и постигна жизненоважна трудна победа в плейоф срещу Обединените арабски емирства, преди да удари Боливия. Това беше 21-вият мач по дългия път към финалите. Празненствата може да са отшумели, но вълнението остава.
„Ще се справим, върху нашите футболисти няма натиск, те просто трябва да играят, а ние имаме качествени играчи, които могат да го направят“, казва телевизионният спортен репортер Навар Фаек ал-Рикаби пред BBC: „Хората може да мислят, че сме най-слабият отбор в групата, но всичко може да се случи”. Назначаването на Арнолд може да се окаже ключът. „През 2022 г. Аржентина срещна много трудности срещу Австралия“, добави Ал-Рикаби. „Същото ще бъде и с нас. Той е много опитен и мисля, че ще постигнем нещо голямо.“ Целта е да се подобрят резултатите от 1986 г.
„Да вкараме повече от един гол би било ново постижение, да спечелим мач - голямо постижение, а да се класираме за следващата фаза би било невероятно. Хората чакаха толкова дълго и сега сме готови.“
Пречки
В Ирак винаги е имало таланти, но основно заради фактори извън терена са били нужни четири десетилетия, за да се завърнат на голямата сцена.
„Точно като страната, националният отбор премина през много трудности, включително войни, политически и икономически кризи, както и международни санкции“, казва Алауи. „Нямаше правилно планиране за квалификациите, а подготовката за мачовете беше недостатъчна. Затова ни отне толкова дълго време“. Да не забравяме и Саддам Хюсеин. През 1984 г. диктаторът поставя сина си начело на иракския футбол. Удай Хюсеин налага режим на терор в националния отбор. Това била система от жестоки наказания и изтезания, като пълните подробности стават известни след падането на режима през 2003 г. Играчи са били принуждавани да тренират с бетонни топки, бити са с камшици, хвърляни са в затвора, имало е още много други издевателства. Алауи не обича да говори за тези времена.
„Накратко казано, през този период имаше много строга система на награди и наказания“, казва той.
Водената от САЩ операция, която свали Саддам, също създаде години на нестабилност и продължава да влияе на футбола и до днес. Оттогава националният отбор не е играл квалификационен мач за световно първенство в Багдад. През март 2020 г. ФИФА даде зелена светлина на южния град Басра да домакинства, което най-накрая позволи важните мачове да не се провеждат в Йордания, Малайзия, Иран или други страни.
През 2026 г. конфликтът в Близкия изток почти доведе до отлагане на плейофа през март срещу Боливия, като някои играчи, както и треньорът Арнолд, имаха трудности да напуснат страната и да стигнат до Мексико. В крайна сметка те успяха и се завърнаха с победа, която отпразнуваха с шествие с открит автобус по претъпканите улици на Багдад.
Спомени
Класирането за мондиала през 1986 г. е спечелено с победа 3:1 над Сирия, като заради войната между Иран и Ирак мачът се играе в Саудитска Арабия.
„Ние също играехме мачовете си извън страната, което направи усещането още по-силно“, казва Алауи. „Беше същото и когато се върнахме. Имаше огромна тълпа и хората полудяха. Бяхме добър отбор“.
Това златно поколение участва на трите Олимпийски игри през 80-те години и спечели различни регионални първенства. Алауи също има своя принос по пътя към Мексико.
„По време на всички квалификационни мачове бях титуляр, но на световното първенство бях резерва заради контузия, която получих един ден преди мача с Парагвай. Беше много неприятно“, спомня си той.
Също толкова неприятен е и резултатът, загуба с 0:1, която и до днес се обсъжда в Багдад. Иракската легенда Ахмед Радхи вкарва гол с глава и изравнява срещу южноамериканците, но съдията свири край на първото полувреме, докато топката от корнер още лети към наказателното поле.
„Съдията не зачете гола и ние бяхме ощетени, както и срещу Белгия, когато получихме червен картон точно в момента, когато бяхме близо до изравняването“, казва Алауи. „Въпреки това моментът беше специален. Атмосферата на световното първенство е напълно различна от всеки друг турнир, с огромни тълпи и легендарни играчи навсякъде. Опитваш се да ги опознаеш и да общуваш с играчи от различни държави. Остават много хубави спомени и съм сигурен, че сегашните играчи ще разказват същото след години“.
Джон Дюрдън, BBC Sport
