Л уи XVI на площад „Революция“ през 1793 година, тасманийският вълк Бенджамин в зоопарка „Хобарт“ през 1936 година, Хари Кейн на световното първенство през 2026 година? Края на кръвната линия остава най-дълго в паметта. Това лято капитанът на Англия прекоси Атлантическия океан, носейки очакванията за добро представяне на раменете си. На 32-годишна възраст почти сигурно това ще бъде последният му мондиал като лидер на Англия, без да се вижда негов достоен наследник.
Равенството с Уругвай и загубата от Япония през март показаха на Англия, че бъдеще без класен централен нападател може да бъде много тревожно. В медиите „трите лъва“ бяха определени като загубени и объркани без своя талисман. Това, че Англия ще разчита на Кейн през това лято не е тема на обсъждане, но какво ще се случи, когато той реши да се оттегли от националната сцена, предстои да видим.
Голяма част от феновете на Острова не са си помисляли, че отборът им може и да не разполага с качествени нападатели. Откакто Тони Уудкок беше заменен от Гари Линекер в 72-та минута при равенството на „трите лъва“ срещу Шотландия на „Хампден Парк“ през 1984 година, страната винаги е имала едни от най-големите таланти на тази позиция за последните 42 години.
Един или комбинация от Гари Линекер, Алън Шиърър, Майкъл Оуен, Уейн Рууни и Хари Кейн е водил атаката на Англия на всяко голяма първенство, на което е участвал националният отбор.
От световното в Мексико през 1986 година до наши дни. Може да не се представят добре на всеки турнир, но присъствието на типичен № 9 позволява на националният селекционер да се фокусира върху други зони по терена.
Тази безпрецедентна последователност от голмайстори е реализирала 249 гола, а те ще продължават да се увеличават. Между гореизброените нападатели има 2 „Златни обувки“ на световни първенства, 11 високи класирания за „Златната обувка“, 3-ма рекордни голмайстори на отделни клубове и 11 награди за играч на сезона.
Към тези звездни имена можем да добавим и нападатели, които са им помагали и са оставяли следа. Такива са Теди Шерингам, Лес Фърдинанд, Иън Райт, Роби Фаулър, Емил Хески, Джермейн Дефо и Питър Крауч. „В миналото № 9 беше желана позиция за всеки. Сега е различно. Всички искат да са крила повече от всичко. Преди бяха важни головете и да можеш да задържаш топката, това бяха задачите“, споделя бившият нападател на Ливърпул и Англия Емил Хески.
Той е един от многото, които са имали потенциал и са стигнали до мачове за националния отбор, в които да реализират попадения. Хески определено е един от най-успешните нападатели за своето време. „Да бъда честен с вас, наслаждавах се. Причината са различните роли, защото учиш нещо ново. Когато играех с Уейн Рууни, знаех, че той не обича да играе на върха. Той искаше да се добере до топката, като ме оставяше сам на върха. Трябваше да разбера как да му освобождавам пространства, за да може Уейн да получи топката. Това винаги беше трудно за мен, но така гледах на нещата. Никога не съм се мислил сам съм, какво ще правя напротив аз гледах как мога да повлияя на играта, за да помогна на съотборниците ми“, спомня си Хески
Къде се нарежда поредицата от нападатели на Англия спрямо поредиците на другите национални отбори? Въпреки че атакуващата мощ на „трите лъва“ е впечатляваща, Франция е близко до нея. „Петлите“ винаги са имали много разнообразни нападатели с изключение на 2 години през 90-те. В тези години те извадиха Жан-Пиер Папен, Ерик Кантона, Тиери Анри, Давид Трезеге, Карим Бензема и Килиан Мбапе.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
