ESPNFC
Справедливостта възтържествува в Монтерей под зоркия поглед на Серо де ла Сила. Футболната справедливост не се изразява в това, че Мароко дойде да играе, а Нидерландия да се брани. Целта в този тип елиминационни мачове не е да победиш, а да продължиш с всички възможни средства. Понякога, когато излезеш дефанзивно с мисъл да вкараш на контраатака, може и да продължиш. Ако ще го правиш, трябва да си умен и да го правиш добре, а Куман не успя и в двете.
Не се заблуждавайте от факта, че отне 120 минути и дузпи, за да може Мароко да отстрани Нидерландия, нито от факта, че „лалетата“ водеха до заключителните минути на редовното време. Нидерландия, подобно на Германия, пострада от ролетката на дузпите. Куман избра схема с по-здрави физически футболисти и защитна линия от Дъмфрис, Ван Хеке, Ван Дайк и Аке, който има само 14 мача за Манчестър Сити през този сезон, и Ван де Вен. В средата на терена бяха разположени Гравенберх и Де Йонг, докато пред тях бяха Гакпо, Броби и Съмървил.
Нидерландската легенда Йохан Кройф би пуснал сълза, ако гледаше този отбор. Ако искаш да победиш по този начин, трябва да изпълниш заложения план. Дали с физическо надмощие или с опасни контраатаки. „Лалетата“ не направиха нито едно от двете. Мароко удари две греди, а Броби беше опазен от Диоп и Риад, които го ограничиха само до едно докосване повече в наказателното им поле от Джеймс Кордън (актьор), но пък със същия брой удари (0). Очакваните попадения бяха разочароващите 0,23, когато срещата отиваше към продължения. Някак отборът на Куман успя да поведе, а планът му беше на път да се осъществи, но това така и не се случи. Никой не планира да бъде пребит до смърт, но и не планираш късмета, който да те покрие. Когато караш своя отбор да играе антифутбол, винаги е рисковано. В случая на Куман това не се оправда. Селекционерът на Нидерландия направи и куп грешни решения от пейката. Той вкара висок, здрав централен нападател в лицето на Вегхорст вместо някой по-повратлив като Депай или Мален, които са доказани голмайстори. Има още един пример - докато „лалетата“ водеха в резултата, Куман извади най-високия си защитник Ван де Вен и го замени с доста по-ниския Хато.
Това не трябва да отнема от доброто представяне на Мароко. Те бяха спокойни, събрани и целеустремени. Треньорът Мохамед Уабхи не изглеждаше много спокоен на тъчлилията. В сравнение с преди 4 години той направи отбора проактивен и залага на атакуващия потенциал по начин, по който неговият предшественик Валид Реграги не би могъл да го прави. Ако се върнете и изгледате мачовете от предишния мондиал, ще забележите това. Екипите са същите, футболистите също, но играта е коренно различна. Тази група футболисти се превърна във водещ отбор, който играе без страх и се чувства изключително комфортно да оказва натиск върху своите противници. Мароко може да не достигне толкова далеч, колкото преди 4 години, когато бяха на 90 минути от финала, а за някои хора това е важното. Африканците вече показаха, че мястото им под N 7 в ранглистата на ФИФА не е случайно.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
