Л ятото беше въртележка от емоции за левия бек на Ливърпул Милош Керкез. Той прекара свободното си време в родината си Сърбия като присъства на сватбата на брат си и в оставащото време преди началото на предсезонната си подготовка отскочи и до Испания. Междувременно унгарският национал със сръбски корени бе шокиран, когато му съобщиха, че доскорошният треньор на „червените“ Арне Слот е уволнен, но щом научи името на наследника му – Андони Ираола, се почувства облекчен. Керкез отлично познава испанеца заради съвместната им работа в Борнемут между 2023 и 2025 г. През юли 2025 година бранителят пристигна на „Анфийлд“ с трансфер от 45 милиона евро, като през миналия сезон се утвърди в тима на нидерландеца, записвайки 48 мача с 2 гола и 2 асистенции във всички турнири. В интервю пред „Гардиън“ Керкез разкри какъв човек и треньор е Ираола, говори за съвместната си работа с Арне Слот и сподели впечатленията си в Ливърпул досега.
За назначението на Ираола
Честно казано, бях много щастлив след като научих, че Андони Ираола ще е новият треньор на Ливърпул. Той ми помогна и с него подобрих играта си много пред двете си години в Борнемут. Бях наистина щастлив, очевидно за себе си, но и за отбора. Заради начина, по който гледа на футбола като игра, си мисля, че той е идеалният избор за нас. Той е интензивен и обича детайлите. Голям професионалист и страшно упорит е. Говори само, когато се налага. Не обича излишния шум и прекалено близките отношения с футболистите. Може би с това послание иска да покаже, че всички в отбора са еднакви.
За футбола на Ираола
Отговорът е в интензивността на работа. Той не се страхува да изисква от играчите си да се надиграват един на един със съперника по целия терен, да прилагат висока преса и да ги кара да израстват и да се стремят към върха. Ако видите кадри, ще забележите как всички сме изполягали на тревата и капнали след тренировките му. Тогава ще си дадете сметка за какво ни подготвя. Определено са необходими здрави и издръжливи крака и добра физическа форма за неговия футбол, но че ще се справим. Отборът, който загуби на тренировка, бяга. Колко – винаги е различно, но ако загубиш, няма как да се разминеш с това.
За ролята на семейството му
Честно казано, не ме интересува напрежението. Ние от Сърбия сме израснали по по-различен начин. Там сме от друга порода. Например, започнах да карам камион, когато бях на 10 години. Беше с баща ми. Качих се и след това хванах волана. Той въртеше педалите, аз бях съвсем малък, така че не можех да ги достигна.
Семейството ми е много важно за мен. Братята ми си имат в момента собствен живот, но родителите ми са до мен и съм много щастлив. Баща ми е тук (Англия), за да ме удари понякога по главата и да ми свали на земята, когато отида в облаците след няколко добри изиграни мача. Той ме приземява обратно и не ми позволява да се възгордявам.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
