Ч аби Алонсо започна да налага своите идеи в Челси, а първите контроли от предсезонната подготовка вече дават добра представа как испанският специалист иска да изглежда отборът му. Самият Алонсо подчертава, че процесът е едва в началото и все още не разполага с всички футболисти, на които ще разчита през новия сезон. Въпреки това още от първите дни той има възможност да работи с ключови фигури като Коул Палмър, Жоао Педро, Ливай Колуил и Естевао. Постепенно към групата се присъединяват и останалите, а Мойсес Кайседо вече получи минути срещу Ювентус. След първите три проверки се забелязват няколко основни принципа, около които Алонсо изгражда новия Челси.
Различни задачи за двамата крайни защитници
Една от най-интересните идеи е свързана с крайните бранители. Алонсо не иска двамата да изпълняват идентични функции.
Единият получава свобода постоянно да се включва напред и на практика се превръща в допълнителен атакуващ футболист. Другият остава значително по-дълбоко и се прибира до централните защитници при изграждането на атаката.
Йорел Хато, Тайо Субулойе и Аарон Анселмино вече бяха използвани в по-дефанзивната роля. Показателно е, че последните двама по принцип са централни защитници, докато Хато също има сериозен опит в сърцето на отбраната.
Много по-офанзивни задачи получават Марко Палестра и Ландън Еменало. Особено добро впечатление в контролите оставя Палестра, който използва скоростта и техниката си и показва добро взаимодействие с Естевао и Жеовани Кенда.
Именно на фланга, на който се включва атакуващият бек, Челси се опитва да създава числено преимущество в последната третина.
Палмър със специална роля
В средата Алонсо използва двама халфове, които трябва постоянно да търсят свободните пространства между линиите на съперника. От тях се изисква не само да разиграват, но и да преодоляват пресата чрез дрибъл.
Дарио Есуго показа именно това срещу Уондърърс, а Ромео Лавия се справи добре с изнасянето на топката под натиск срещу Тотнъм.
Любопитен вариант беше използван и срещу Ювентус, когато Мойсес Кайседо си партнира с едва 16-годишния Махди Никол-Джазули. Младокът впечатли с движението и способността си да намира свободни пространства за получаване на топката.
Но най-интересната роля е запазена за Коул Палмър.
Английският национал действа като типична „десетка“, но има свободата да се връща значително по-назад. Така в определени моменти Палмър практически се превръща в трети централен халф. След като получи топката, задачата му е бързо да ускори атаката с подаване или индивидуален пробив.
Ролята изглежда създадена специално за качествата на звездата на Челси.
Педро и Уелбек с любопитна ротация
Срещу Ювентус Алонсо показа и друга възможност, използвайки едновременно Жоао Педро и Дани Уелбек.
Двамата постоянно разменяха позициите си. Когато единият се връщаше към халфовата линия и заемаше пространството на „десетката“, другият атакуваше дълбочината като централен нападател.
Целта е противниковите централни защитници да бъдат поставени пред постоянна дилема – дали да последват нападателя, който се връща назад, и да оставят пространство зад себе си, или да му позволят свободно да получи топката.
В общ план структурата на Челси при притежание наподобява 3-2-5 – трима футболисти осигуряват първата линия, пред тях действат двама централни халфове, а петима играчи заемат атакуващите пространства.
Агресивна преса, която още има проблеми
Без топка идеите на Алонсо също започват да се виждат ясно. Испанецът настоява за висока и агресивна преса.
„Десетката“ се изнася до централния нападател, а един от двамата халфове също атакува високо. Другият остава по-назад и трябва да осигурява баланс.
Централните защитници пък получават право да напускат позициите си и агресивно да преследват противниковите футболисти.
Точно тук обаче се появяват и първите проблеми.
Челси все още не успява достатъчно добре да синхронизира моментите, в които трябва да започне или прекрати пресата. Така между отделните линии се отварят големи пространства, които съперниците могат да използват при бързи преходи.
Ювентус успя да накаже тези слабости, а Тотнъм също създаде сериозни затруднения на „сините“, претоварвайки централната зона на терена.
От 3-2-5 към 4-4-2
Когато високата преса не даде резултат и Челси трябва да се прибере, структурата се променя.
Лондончани оформят компактно 4-4-2, като в преходните моменти формацията може да изглежда и като 4-1-3-2.
Тук огромна отговорност пада върху дефанзивните халфове. Те трябва едновременно да защитават зоната пред наказателното поле, да следят включванията на съперниците в полуфланговете и при необходимост да се връщат назад, за да покриват останалите.
Засега именно играта без топка изглежда като зоната, в която Алонсо има най-много работа.
Проектът тепърва започва
След първите контроли вече може да се види основата на новия Челси – 3-2-5 с топка, агресивен висок натиск и преминаване към 4-4-2 при по-дълбока защита.
Коул Палмър получава ключова и доста свободна роля, крайните защитници изпълняват различни функции, а в средата Алонсо търси футболисти, които могат както да подават, така и сами да преодоляват противниковата преса.
Сработването все още далеч не е на желаното ниво и проблемите при защитните преходи са очевидни. Но идеята на Чаби Алонсо вече започва да придобива ясни очертания.
А това е само началото на процеса.
