0

Г ребците са едни от първите български спортисти, които ще започнат участието си на Олимпийските игри в Париж.

Единствените ни представители са Кристиан Василев и Десислава Ангелова, към които ще бъдат свързани надеждите ни за медали и призови класирания. И за двамата това ще бъдат първите игри, на които ще се състезават на скиф. Най-добрият наш гребец през последните години започна подготовката си на вода още през януари, а в края на април успя да спечели квота за Париж на квалификацията в Сегед (Унг). Василев разкри, че условията на последния му лагер в Литва са се доближавали максимално до Националния олимпийски център във Вер-сюр-Марн, където от утре започват сериите за класиране на четвъртфиналите в скифовете при мъжете и жените.

Подготовка

„През зимната подготовка направих два лагера в Италия. Бях там, защото по това време в България е трудно да гребеш всеки ден заради времето. От началото на юни до държавното първенство бях на лагер в Сърбия, където се подготвях на Сребърно езеро. Там условията бяха перфектни, макар и трасето да не се доближаваше до това в Париж, тъй като времето беше тихо. Или, ако е духало, не е вдигало голяма вълна. Докато в Париж, доколкото съм запознат, понеже миналата година юношите имаха там световно първенство, там духа, вдига се вълна и става по-трудно. Мястото, на което ще изкарам последния лагер преди Олимпийските игри – Тракай в Литва, мисля, че се доближава до там. Условията са подобни на това, което ще е в Париж“, сподели Василев, преди да замине за олимпийското село. Той разкри и какви са новостите за него в сравнение с предишното му участие на най-големия спортен форум – в Рио 2016. Пловдивчанинът бе категоричен, че единствената цел пред него е спечелването на медал.

Опит

„Едната разлика е, че този път ще бъда на скиф, т.е. на едноместна лодка. Предния ми път в Рио бях на двойка скул с Георги Божилов. Това си е значителна разлика, друга дисциплина. Основната разлика обаче е, че 8 години по-късно съм доста по-опитен, навлязъл съм в нещата. Знам за какво става въпрос на един такъв форум, познавам и конкуренцията. Имам и доста финали зад гърба си. И успешни, и неуспешни състезания. Така че това ми е най-големият плюс, че съм по-опитен.

Една от разликите с Рио е, че вече съм по-опитен, отчита пловдивчанинът.

 Една от разликите с Рио е, че вече съм по-опитен, отчита пловдивчанинът.
ЕПА/БГНЕС

Целта ми в Париж е да спечеля медал. Не знам на колко години се случва, но се надявам 20 г. след последното българско отличие в скифа при мъжете България отново да има олимпийски медалист в тази дисциплина. В Атина 2004 Иво Янакиев стигна до бронзовия медал. Аз съм на 32 години, няма как да е друга целта. Някой може да каже, че това е прекалено, но за мен е една реалистична цел. Няма невъзможни неща“.

Василев започва да се занимава с гребане сравнително късно. Преди това като всяко момче е обсебен от футболната топка и тренира в пловдивските Ботев и Локомотив. В крайна сметка бързо разбира, че талантът му е в гребането, макар че и до ден днешен продължава да следи футболните мачове на най-високо ниво.

Началото

„Започнах да се занимавам с гребане през 2008 г. Бях в края на учебната година, 10-и клас. От малък винаги съм тренирал нещо – първо за малко плуване, после 5-6 г. футбол. Това лято бях останал без спорт и един съученик ми предложи да пробваме гребане. Един ден след училище отидохме на гребната база и започнах точно в ГК Черпоков при Милка Кулева. Впоследствие тя се премести в ГК Хеброс заедно с цялата група от няколко момчета, които тренираше. Тогава аз още не бях състезател, учех се, затова първото ми състезание бе за Хеброс. Ето сега след доста години в гребането се върнах в Черпоков. Когато започвах, нямах нагласата да се занимавам професионално. Мислех си, че това ще ми е просто едно спортно занимание, докато завърша гимназията и след това университет, без да се занимавам със спорт. Така стана, че още преди да завърша, ме повикаха в националния отбор и продължих досега, нещата станаха сериозни. По-голямата част като футболист я изкарах в Ботев, много за малко съм тренирал в Локомотив. Нямам пристрастия към нито един от двата отбора. Като цяло обичам футбол, гледах европейското, но българският футбол не го следя. Подкрепям винаги тима на Италия, който този път не се представи добре. Ако бяха всички на нивото на вратаря Донарума, щеше да е добре, но за съжаление този път останаха далеч от другите фаворити“, споделя българският национал.

По-силен

Още от 2013 г. Василев се подготвя при треньора Петко Аргиров. Именно специалистът е с основна заслуга за бронзовия медал от Европейското първенство в Мюнхен (Гер) през 2022-ра и среброто от Световната купа в Люцерн (Швейц) същата година.

Василев се надява в Париж отново да спечели медал, както го направи на европейското първенство през 2022 г. в Мюнхен.

 Василев се надява в Париж отново да спечели медал, както го направи на европейското първенство през 2022 г. в Мюнхен.
Getty Images

Преди това обаче Кристиан преминава през може би най-трудния период в кариерата си и дори признава, че е близо до отказване от спорта.

„Наистина от дълго време работим заедно с Петко Аргиров. Нямаме някаква тайна, просто се разбираме добре. Напоследък дори не се замислям, защото сме свикнали в почти всеки един аспект от процеса кой какво да свърши и каква задача има. Просто в един момент така стана, че се напаснахме и продължихме.

Със сигурност този момент преди миналите Олимпийски игри ме направи по-силен. Тогава бях много готов, но се разболях от ковид малко преди квалификацията, имах и усложнения. Даже не бях далеч от отказване. Реших да продължа и следващият ми сезон беше доста успешен. Така че опредено този неприятен за мен период ме направи по-силен.

Не съм мислил за времето след Олимпийските игри, но засега не смятам да се отказвам. При всички положения ще имам една хубава почивка след Олимпийските игри. Почти сигурно е, че ще продължа и другата година, още повече че европейското първенство е в Пловдив. Просто искам следващият сезон да е малко по-спокоен за мен, без толкова напрежение да бъде. Без да гоня цели на всяка цена, защото всичко това много напряга. Както беше миналия сезон и този, когато задължително трябваше да спечеля квота и всичко това си тежи. Натоварващото е най-вече психически, защото физически процесът на тренировките е горе-долу един и същ всяка година“, добавя скифьорът, който в последните 3 сезона е неизменно във финала на дисциплината, с изключение на световното първенство в Белград през миналия септември.


Любимите момичета са най-големият му стимул

Най-голямата мотивация за Кристиан Василев за добро представяне в Париж е неговата приятелка Петя и дъщеричката им Аделина. Гребецът признава, че покрай подготовката за игрите е имал малко време да бъде с любимите си момичета.

Кристиан признава, че по време на лагерите най му липсват любимата Петя и дъщеричката им.

 Кристиан признава, че по време на лагерите най му липсват любимата Петя и дъщеричката им.
Фейсбук

„Много ми липсват, когато отсъствам. Ако съм някъде по-наблизо на лагер и не е много близо до състезание, идват да ме видят. Сега в състезателния етап няма как, защото трябва да съм максимално концентриран. Като цяло нямам достатъчно време да им отделя, защото в спорта няма събота и неделя. Винаги трябва да си на тренировка и в режим. Във всяко свободно време трябва да почиваш, за да си готов за следващата тренировка. Няма как дори да се занимаваш с нещо допълнително“, сподели пловдивчанинът, който все пак е намерил време между тренировките, за да се дипломира в Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново.