Л егендата Петър Попангелов поздрави Алберт Попов и му пожела най-вече здраве, за да може да продължи с добрите си изяви и да бъде ще много пъти на почетната стълбичка. Самият Попангелов има 11 подиума за Световната купа и една победа. Останалите му подиуми са – 6 втори места и 4 трети. Ето какво сподели за „Мач Телеграф“ Пепи.
- Г-н Попангелов, дочакахме най-после да има българин на подиума в Световната купа след вашата епоха в ските...
- Да, близо 40 години минаха, много време е това. Но както има една приказка – по-добре късно, отколкото никога.
- Гледахте ли състезанието на Алберт?
- Късно разбрах, че ще го дават. Явно „Евроспорт“ нямаха права да излъчват от Щатите и чак за втория манш разбрах, че го дават по БНТ 3.
- Какво е мнението ви за състезанието?
- Алберт успя да хване момента, както се казва. Настрои си софтуера още на старта за втория манш. Какво имам предвид – първо, разликите между скиорите бяха малки, това е важно условие, за да можеш да стопиш позиции. И който съумееше да си направи слалома без груби грешки, щеше да успее. Попов направи перфектен втори манш и така успя да стопи много позиции – от 25-то до 3-то място. Второ, пистата бе много неудобна за мнозинството от скиорите, но явно пасна на Алберт. Направи ми впечатления, че левите завои за повече състезатели бяха доста мъчителни. Както може би знаете, на всеки скиор левия или десния завой му е по-удобен. И трето – Алберт успя да преодолее тази психологическа бариера, която му пречеше, особено във вторите маншове.
- Това, че треньорът на на Алберт нареди втория манш, оказа ли също влияния за успеха на българина?
- Може да е оказало влияние, но не мисля, че е чак толкова голямо. Моят баща също е редил слаломи, но аз на тях не съм се представял кой знае колко добре. Два слалома има наредени баща ми в стартове от Световната купа, но това не е главното условие за успеха на един скиор. Други са причините и част от тях ги споменах по-горе.
- Имате в кариерата си една победа и 11 подиума, но какво си спомняте от първия такъв?
- Беше във Венген през 1978 година. Завърших втори. Тогава карах във втора група, защото нямах точки за първа. Точките ми от Европейската не стигаха. Но бях лидер след първия манш и дори можех да спечеля, но карах по-предпазливо във втория, защото точките ми трябваха и не исках да ги пропилявам. Всъщност почти всичките ми втори места можеха да са първи, ако не беше това подсигуряване и предпазливост за печелене на точки.
- След последния ви подиум в Мадона ди Кампильо през 1984 година имало ли е момент, когато сте били близо до подиума?
- По-скоро не. През 1986 година претърпях операция на далака и така и не успях да си върна старата форма. Да, имах класирания на 10-то, 11-то, 12-то място, но само дотам. Изпаднах във втора и дори в трета група и беше трудно да се боря с най-добрите.
- Какво ще пожелаете на Алберт и как виждате кариерата му оттук насетне?
- Пожелавам му само здраве и упорита работа и резултатите ще продължат да идват. Всеки старт обаче е различен, всяко трасе е със своите особености и е много трудно в тази конкуренция да си сред най-добрите. Затова трябва да оценяваме по достойнство подобни постижения.
Мач Телеграф
