П ромените на климата повишават нивата на морето и предизвикват все по-силни бури, което прави отглеждането на скариди в крайбрежните ферми все по-трудно. Това важи за много места по света, но особено силно се усеща в Бангладеш, тъй като страната отдавна страда от екологични проблеми, съчетани със социално напрежение, пише Ройтерс.
Сардар Абдул Хамид управлява малко стопанство, наследено от баща му, в което отглежда скариди и ориз. Но тази година валежите са оскъдни и нивото на водата в езерата е намаляло. "Притеснявам се, че слабите валежи могат да повлияят на растежа на скаридите и рибата", казва той.
По-топлият климат причинява повече изпарения и променя модела на валежите, докато покачването на морското равнище увеличава нивата на соленост във водата във фермите - фактори, които могат да повлияят на добивите, каза Ахамед Зулфикар Рахаман, хидролог и експерт по изменение на климата в Центъра за екологични и географски информационни услуги (CEGIS).
Изследователите изчисляват, че до 2050 г. покачването на морското равнище ще наводни значителни части от крайбрежието на Бангладеш, където се отглеждат скариди, докато по-високите температури ще засегнат качеството на водата в езерата.
Изменението на климата подхранва вес по-мощни циклони, а същевременно човешката дейност е направила бреговата линия по-уязвима.
Танзим Афроз, експерт по законодателството в областта на изменението на климата в университета Едит Коуън в Австралия, казва, че големи мангрови гори, които обикновено действат като буфер срещу бурните вълни, са били изчистени, за да направят място за скариди, намалявайки естествената защита на местните общности.
Мангровите гори са важни за крайбрежната екология, поддържат морския риболов и защитават бреговете от ерозия и екстремни метеорологични условия, добави тя.
Новоприетият национален план за адаптация на Бангладеш призовава за оценка на рисковете, които въздействието на изменението на климата представлява за отглеждането на скариди, за да се даде възможност за идентифициране на подходящи зони, където бизнесът може да се управлява устойчиво в бъдеще.
Вече нарастващите климатични рискове и неадекватните усилия за адаптиране на сектора на скаридите към новите условия ограничават неговия икономически потенциал.
Износът на скариди от Бангладеш възлиза на 407 милиона долара през финансовата 2021-2022 г., но растежът е в застой през последното десетилетие, намалявайки очакванията скоро да прерасне в основен експортен сектор.
Отглеждането на скариди е важен източник на доходи за крайбрежните общности, но техният бизнес е застрашен от нарастващата соленост и честите бедствия, свързани с климата, смятат експерти.
Повечето фермери използват традиционни метод за отглеждане на скариди в оризища в ротация със сладководни скариди, шаран и други култури.
През 2014 г. е направен опит да бъдат увеличени добивите чрез ръст на дела на по-интензивното отглеждане на скариди, но този метод - често използван в по-солени земи - все още представлява само около 5 процента от общото производство на скариди, каза Санджир Али от "ЛайтКасъл партнерс" (LightCastle Partners), бангладешка консултантска фирма за управление.
Мащабното интензивно земеделие може да има сериозни въздействия върху околната среда, влошавайки местообитанията в солени води като мангрови гори, кални площи и сладководни влажни зони, обясни д-р Кутуб Удин Арджу, активист от Консорциума ICCA, природозащитна група, която работи за насърчаване на правата на местното население и общността.
Социално напрежение
Заграбването на земя е друг проблем, тъй като нивата на солената вода се повишават, насърчавайки по-интензивни методи за отглеждане на скариди и превръщането на парцели за отглеждане на оризища във ферми за аквакултури.
Афроз, експерт по законодателството в областта на климата, казва, че влиятелни местни жители често са използвали пропуски в регулациите и правоприлагането, за да заграбят земя или тайно и да я превърнат в големи ферми за скариди. Това подхранва напрежението и конфликтите, които прогонват бедните дребни рибари и фермери, отбелязва Арджу от ICCA.
Абдур Рахман, шестдесетгодишен фермер в район с ниска соленост в северната част на Сатхира, използва традиционния метод с по-нисък добив и е доволен от това, което успява да спечели. "Нашите райони са сравнително спокойни, но долу в силно солените брегове правните битки и конфликтите за земи, където се отглеждат скариди са широко разпространени", споделя той.
Гуранга Нанди, автор на подготвената за печат книга "Скариди: печалба за кого?", казва, че секторът е бил насърчаван като по-добър вариант за препитание, преди изменението на климата да започне да доминира в политическите разговори и дори да поеме вината за проблеми, причинени от човека.
Например, крайбрежната соленост се е покачвала и намалявала в сезонни цикли, но фермерите за скариди са изрязали насипи, за да пуснат повече морска вода и да увеличат нивата на сол в техните езера, причинявайки постоянно висока соленост в части от крайбрежните райони. "Там ече не могат да се отглеждат други култури", коментира Нанди.
Проблемът засяга и здравето, особено сред жените, които се нуждаят от вода за домашна употреба, и води до това, което активистът Арджу нарече "пълноценна криза на общественото здраве".
Липса на помощ
Освен това фермерите казват, че не получават достатъчно помощ, за да се справят със засилващия се климатичен натиск и други предизвикателства.
Сохел Шейх, млад фермер в южния пристанищен град Монгла, е претърпял тежки загуби по време на циклона Ситранг през октомври. И след това вирус е унищожил останалите му запаси от скариди. "Надявах се да получа подкрепа от правителството, за да се вдигна на крака, но не получих никаква помощ", споделя той.
Според националния план от 2014 г. фермерите за скариди, засегнати от бедствия, трябва да получат "финансови стимули", за да се справят със загубите, но липсват подробности за предложената помощ.
Секторният консултант Али каза, че фермерите трябва да получат помощ, за да се подготвят за въздействието на изменението на климата, обучение за по-добри методи и по-лесен достъп до финансиране и застраховка.
Белал Хосейн, фермер в Саткира, е започнал своя бизнес със скариди със заем от 25 000 така от местна неправителствена организация (НПО), но е претърпял загуби, особено след скорошния циклон. "Никога не съм имал късмет да получа финансиране от банки за моята ферма за скариди", казва той.
Хосейн и други дребни фермери нямат финансови познания и активи, които могат да се използват като обезпечение за банкови заеми, докато финансовите институции виждат сектора на скаридите като рисков. Получаването на кредит от неправителствени организации или лихвари е по-лесно, но сумите често са по-малки и носят високи лихви.
Фермерът Шейх успява да получи заеми от банки и неправителствени организации, защото може да ипотекира земята си. Но двойният удар от циклона и вирусната епидемия сега го е принудил да вземе заеми от роднини и лихвари, за да изплати вноски.
Угояване на раци
Междувременно фермерите тестват различни начини за адаптиране към променящите се метеорологични модели и нарастващата соленост, но крайните резултати са смесени. Някои се опитват да увеличат добивите, като използват нови сортове скариди, докато други се насочват към угояване на раци.
Бангладеш се е съсредоточил предимно върху производството на гигантски тигрови скариди, но то е в застой на фона на болести, бедствия и ограничен достъп до финансиране и технологии.
Шубрата Кумар Саркар от "Ем. Ю. сий фуудс" (M.U. Sea Foods Ltd), ферма за преработка на скариди, която е тествала сорт, наречен бяла тихоокеанска скарида, каза, че кралските скариди могат да понасят промени в солеността и имат добър потенциал за износ. "Планираме да разширим отглеждането на бяла тихоокеанска скарида и правителството трябва да насърчава това", смята той.
Други фермери изпробват начини да допълнят своя бизнес със скариди, включително чрез угояване на раци. Мангровите раци са по-устойчиви на климатични натоварвания като соленост и температурни промени, обяснява Али от "ЛайтКасъл". Фермерите хващат млади рачета и ги угояват изкуствено, като ги хранят с внимателно контролирана диета в клетки или кошари.
Въпреки че секторът на раците има известен потенциал, той не може да замени производството на скариди, тъй като раците имат малко местно търсене и износът е ограничен, коментира Рахаман от CEGIS. Без люпилни фермерите разчитат на улавяне на диви раци от близо до Сундарбан, рискувайки евентуално изчерпване на техните запаси.
Експерти смятат, че експерименти като тези е малко вероятно да подобрят ситуацията за общностите, освен ако вземащите решения не обърнат повече внимание на това политиките да работят за фермерите на място.
Али казва, че на фермерите им липсва власт във фрагментираната верига на скаридите, доминирана от посредници и гласът им не се чува. "Поминъкът и благосъстоянието на земеделските производители трябва да бъдат начело на приоритетите на политиците", добавя той.
