- Г-н Сано, правим това интервю, докато пътувате от Балчик към Видин, разкажете ни за летните кина и новия сериал, който снимате!
- В Балчик и Шабла имах прожекции на последния ни филм “В сърцето на машината”. С автокиното пътуваме вече трети сезон из цялата страна и има огромен интерес. Отивам към Видин, защото днес следобед ми продължава снимачният процес за сериала “С река на сърцето” за Нова, който ще тръгне от есента. Между всички тези неща от време на време играя и театър с колегите от Русенския театър и Явор Бахаров, Мая Новоселска и Робърт Янакиев – “Редки тъпанари” се казва постановката и е на Теди Москов.
- Значи все пак намирате време и за театър, не сте се посветили само на киното?
- Има, но с такава болно намалена интензивност, защото киното в момента отнема доста от времето ми, както и през последните 10 години. Нищо не се е променило особено много при мен.
- Как върви снимачният процес на сериала „С река на сърцето“?
- Мисля че ако всичко върви наред, както е до момента, ще имаме, няма да спазвам колегиална куртоазия, мисля, че ще имаме за първи път истинска качествена дейли драма в българския ефир. Защото по мое скромно мнение досега всички останали опити са завършвали не по-далеч от сапунка. Този път ще се получи нещо коренно различно като качество от досегашните продукции. Вярвам, че това ще се случи, защото зад сериала седи екипът, с който създадохме “Привличане”, “Диви и щастливи“, “В сърцето на машината“ и “Игра на доверие“ – новия филм на Яна Маринова, а това са все заглавия, които със сигурност седят начело в българката конематография последните години.
- Каква е вашата роля?
- Не мога да я разкрия, мога да кажа, че става въпрос за семейна сага. За едни хора, които се борят с различни казуси в живота си. Роднини, близки приятели, любовни връзки. Сценарият е поверен на Георги Тенев и неговия екип. Специално сме създали музика с композитора Виктор Стоянов, който написа и музиката за “В сърцето на машината”. Не сме си купували музика, както редовно се прави. Към този сериал е подходено така, както подхождаме към всички наши филми.
- „В сърцето на машината“ оправда ли очакванията ви?
- Малко повече от 2 месеца, откакто сме на екран, подминахме 90 хил. зрители. Не само оправда, но и надхвърли очакванията ни. Ето един интересен факт – вчера в Шабла беше първата кинопрожекция от 23 години насам. 1999 г. за последен път е работило киното в Шабла, а последният филм, излъчен там, е бил „Титаник”. 23 години по-късно, в обновеното читалище се излъчи „В сърцето на машината“.
- Да се върнем малко на риалити формата „Като две капки вода”. Как се съгласихте да участвате и какво беше усещането да сте на тази сцена?
- С Маги се дебнем от много години за този формат. Аз съм казвал, че е единственият в тв пространството, в който с желание бих участвал. И се радвам, че ми се случи, защото Капките са за мен като оазис в телевизионното пространство като предаване. Шоу, което освен позитивизъм и много приятни емоции, не носи нищо друго излишно на публиката. Забавление, музика, личи си и по рейтинга. Много съм щастлив, че бях част точно от този сезон, с тези много талантливи и приятни хора, мои колеги, артисти. Благодарен съм на Маги, че така натисна, за да се навия въпреки катастрофалния график, който имах, и да ме убеди, че е хубаво да се включа именно тази година. Мисля, че не сбърках, благодарен съм на целия екип, суперпрофесионалисти.
- Какво открихте за себе си, което не подозирахте, че притежавате, по време на участието си?
- Всички видяха от самото начало, особено в първите три лайфа, как трябваше да пътувам постоянно извън страната и се изненадах, че с много малко, да не кажа с почти никаква подготовка успявах да се справям. Това го отдавам на малко над 20 години опит. Осъзнавам наистина, че ако не упражнявах професията си от повече от 2 десетилетия, надали щях да успея да се справя по този начин. В никакъв случай не смятам, че съм бил най-добрият, макар че до финала с малки изключения заемах първа позиция. За мен Руслан Мъйнов показа някакви недостижими умения, които много ме впечатлиха. Безкрайно съм очарован от Есил Дюран, Алисия. Анелия. Дарко направи някакви жестоки неща, Моню и той. Нямаше участник, за когото да мога да кажа, че беше извън нормите на групата. Всички бяха много добри и им благодаря най-вече за настроението, което създавахме. Просто си прекарвахме много добре и аз наистина след второто, третото предаване просто чаках да дойде понеделник и да отида да се видя с тези хора и да се позабавляваме.
- Все пак съжалявате ли, че не спечелихте първото място?
- Не, разбира се. Аз не приемах това предаване като състезание. Дали съм първи, втори или десети, във всички случай аз щях да извлека едно и също от това предаване. То ми донесе безкрайна радост и удоволствие.
- Как приеха участието близките ви хора – дъщеря ви, семейството?
- Радваха се, разбира се. Роднините се вълнуват повече от участника (смее се), защото са си пристрастни. Палиха се повече от мен за някои неща. През тези три месеца, без да преувеличавам, съм получил хиляди съобщения в социалните мрежи. Това те надъхва допълнително, но наистина кой ще спечели, е безкрайно маловажно. Важен е крайният резултат, който постигнахме с колегите – не просташко, изпълнено с някакви жълтини и интриги, а забавление, което донесохме на хората. Щастлив съм, че това можа да го види и дъщеря ми, и децата от нейното поколение, за да знаят, че има начини телевизията да бъде забавна и полезна.
- Дъщеря ви вече е голямо момиче, има ли афинитет към вашата професия и притежава ли артистични заложби?
- За заложби има категорично и музикални, и артистични. Оттам нататък даже и нещо повече – тя може и да танцува за разлика от мен (смее се). Това качество го е наследила от майка си. С какво ще се занимава не знам, чакам тя сама да определи посока. Преди няколко дни ме изненада, като пожела в началото на следващата година, когато ще бъде седми клас, да я запиша на допълнителни курсове по математика и български, което ме шокира. Това не може да е моето дете (смее се), аз не бих се записал на нищо допълнително, но тя много държеше, за да се подготви за матури, и това ме удиви. Децата би следвало да са по-добри от родителите си и искрено се надявам, че това ще е така.
- Преди дни отправихте и едно много трогателно послание в социалните мрежи във връзка с вашия син, на когото му бе поставена ръка робот. Колко сила се изисква едно такова младо момче да е толкова позитивно в такава трудна ситуация?
- Благодарен съм на неговата собствена природа, че той е такъв, защото вместо да се налага ние да му даваме сила, наистина той направи така, че да минем максимално леко като семейство през тази ситуация, особено майка му, защото можете да си представите какъв шок е за една майка да се случи това с детето й. Последната операция, която му се случи във Виена, докато чаках да го изпишат, дойде професорът, който го оперира, при мен и ми каза, че над 20 години се занимава конкретно само с такива случаи и че за първи път вижда 20 и няколко годишно момче през толкова драматичен момент да мине и да е толкова позитивен и куражлия. Буквално каза “искам да ви поздравя вас и майка му за това, че сте отгледали такова дете”. Аз не знам доколко, вероятно имаме някаква заслуга за това, но мисля, че всичко се крие в неговата собствена душа и сърце. Той се оказа изумителен човек и борец, което помогна и на нас да минем през това по много по-лек начин.
- Ще имате ли време за почивка през лятото?
- За съжаление май няма да го бъде (смее се). Не знам, не мога да прогнозирам нищо повече от 10 дена напред. Сега приоритет ми е работата по сериала, за което за пореден път ще моля семейството ми за извинение и да ме разбере. Ще се опитам догодина да пренаредя приоритетите.
Елизабет Методиева
