0

- Здравейте, Антоан! В четвъртък ви предстои поредно представление от лятното турне на „Молба за напускане“. Ще играете в Бургас в Летния театър, как приема публиката постановката?

- Страхотно. Хората се смеят, което е най-важно. След спектакъл идват и ни казват, че им е харесало и това е най-голямото удовлетворение за нас като артисти. 

Колективът е забавен, започваме все повече да си пасваме и да намираме общ език. За пръв път работя с всеки един от колегите. Много ми е полезно да работя с такива опитни артисти като Руслан Мъйнов и Шайбата, които толкова години са и по телевизии, и по театри. За мен е страшен късмет да работя с тях, защото тази професия се краде. 

- Наистина сте събрани любими актьори - вие, Руслан Мъйнов, Петьо Петков-Шайбата, Филип Буков, Силвестър Силвестров и Петър Данов. Разкажете ни за някоя забавна случка между вас...

- Сега вече е забавна, но тогава не беше, особено за Филип (смее се). Когато играхме в Царево, читалището е малко, с малка сцена и трябва да изкараме една боклукчийска количка. На сцената са Филип Буков като жена, Руслан и Шайбата. И това трябва да стане много бързо.

С Шайбата по време на репетиции.

 С Шайбата по време на репетиции.

Бутайки тази количка, минавам през краката на Филип и единственото, което се чу като реакция от него, беше едно тихо „Ммм“. Поглеждам го в очите, той ме гледа с едни ококорени очи (смее се). Смазах му пръстите на момчето.  

- Кога и къде могат да гледат постановката „Молба за напускане“ нашите читатели?

- В четвъртък, на 15, сме в Бургас, както казахме, след това играем на 18-и в Античния в Пловдив, на 21-ви в Стара Загора и на 24-ти в Летния във Варна. През септември, на 28-и сме в „Сълза и смях“, както и на 18 и 27 октомври.

С постановката Молба за напускане на турне през август.

 С постановката Молба за напускане на турне през август.

- В кои други постановки играете?

- „Спанак с картофи“, „Тя, той и още двама трима“,  „Докато ти спеше“, „Познай кой ще дойде на вечеря“, „Българската литература накратко“. Живот и здраве наесен започвам репетиции и ще има ново заглавие. 

- Това лято вие получихте най-значимата си роля - тази на баща. Как се чувствате?

- Много добре. Противно на общите схващания, че бащите в първите месеци са изолирани от грижите за децата, ние много задружно си гледаме сина. Редуваме се и в смяната на памперси, и на всичко останало около малкия. Тя го кърми, аз го дохранвам. Много добре ми се отразява да съм баща.

- Малкият с всеки изминал ден преоткрива света...

- Всеки ден се променя. Погледът му става по-различен, движенията му стават по-различни. Много ми е интересно да го наблюдавам. Да мога да го успокоявам, да го приспя.

- Да ви върна малко назад... Когато го видяхте за първи път, какво почуствахте?

- Нещо неописуемо. Това може да го разбере само човек, който го е изживял... Тази емоция няма как да бъде обяснена с думи. Тук искам да благодаря и на целия екип от лекари. Знаете ли, най-добрият ми приятел от детството води раждането - д-р Георги Богев.

С любимата му Яна вече са родители.,  

 С любимата му Яна вече са родители.,  

Той е последна година специализант в Първа АГ болница „Света София“. Разбира се, специални благодарности и на специалиста д-р Кристина Генова. Благодарение на тях ние с Яна сме най-щастливите родители. 

- Има ли нещо, от което ви е страх в отглеждането на Даниел? 

- От всичко. Като станеш родител и започваш да се страхуваш от всяко нещо, което може да навреди на детето ти. Надявам се, че децата ни ще живеят след години в един по-спокоен свят. Мисля често над тези неща, но после си казвам, че има деца, които живеят в много по-тежки условия, и се успокоявам. Нашето дете е добре, а ние ще се погрижим да расте щастливо и безгрижно.

- Кой е най-важният житейски урок, на който искате да го научите?

- Още не съм мислил за това. Не знам. Замислям се какъв пример му давам като човек и като мъж. 

- А вие какво дете бяхте?

- Ако съдим по разказите на мама, съм бил доста спокойно бебе (смее се). И като пораснах, не съм бил много по белите. Винаги съм бил доста страхливо възпитан, така да го кажа (смее се). Гледам да не правя много бели и да не създавам проблеми. Така съм и до днес.

- Още като дете ли мечтаехте да сте актьор?

- Не! Като дете мечтаех да съм футболист. Бях мечтател като малък. Имаше период, в който дори си представях, че ще бъда универсален спортист. Защо да не съм национал по футбол и национал по хандбал?! И после си казах: „Да, ти искаш да си просто много неща. Единствената професия, която може да ти даде тази възможност, е актьорската“. В 11-и клас реших, че ще се занимавам с актьорство.

- А тренирахте ли футбол?

- Да, за малко в ЦСКА, после в Славия. В клуб Елит в Костинброд. Там се пенсионирах (смее се).

- Какво ви отказа от футбола?

- Със сигурност не съм бил най-добрият. Вратар бях, но не това ме отказа. Истината е, че младежките школи не са добре развити, но най- вече ме отказа това, че нещата много зависят от това кои са родителите ти и от това зависи дали ще играеш в първенството. Оказва влияние. Един дете на бивш футболист, друг на журналист. А като родителите ти са никои? Ходиш на тренировки, плащаш такса, но кел файда. Това ме отказа.

- В актьорството кои са най-големите перипетии, които срещнахте по пътя? 

- Перипетиите идват, като влезеш в НАТФИЗ и като го завършваш. Като трябва вече да си намериш работа и да практикуваш. Тогава идва този момент на търпението, защото си вече голям човек. Трябват пари. Само че никой не ти предлага работа, ходиш по кастинги за всякакви рекламки, участие в сериал. Търпението тук играе ключова роля. Трябва да издържиш, малко да погладуваш. За да постигнеш нещо, трябва да си отдаден. Не може да искаш да станеш актьор и в същото време барман. Да, изкарваш пари, но се отдалечаваш от професията си, защото нашата работа изисква отдаденост и не може да не спиш по цели нощи и сутринта да играеш добре. Не става. Трудно ми беше... Бях на 24 години. И хващаш някаква работа за статист, където ти плащат по 50 лв. Когато се запознах с Яна, тя работеше в заведение. Изкарваше приятни пари. Аз не изкарвах почти никакви. 

- Но днес спокойно можете да кажете, че това е истинска любов и Яна е вашето момиче.

- В трудните моменти се разбира истинската любов. Като спечелих кастинга и участвах в „Като две капки вода“, трябваше да си взема някакви нови дрехи. Не съм искал пари от нашите. Тогава Яна отиде и ми купи дрехи, за да мога да имам за асансьорите и т.н. Аз на 24, тя на 21. Сервитьорка в едно заведение и ходи да ми купува дънки и маратонки, за да мога аз да ходя в телевизията да се показвам. Затова сега аз й купувам, защото тя беше до мен тогава и сега заслужава най-доброто. 

- Като виждам, че има такива хора като вас, които успяват да запазят любовта си въпреки слава, пари и т.н., се замислям, че има смисъл.

- Днес любовта е доста изкривена работа. Виждам го по мои приятели на моите години. Те не могат да си намерят човек до себе си. И момчета, и момичета. 

- След „Като две капки вода“ ли усетихте голямата промяна в това да ви разпознават по улиците?

- Да...  Въпреки че преди това с участието ми в сериалите „Следвай ме“ и „Килерът“ по Vbox7 имаше вълна, и то не само детска. И студенти. При мен е хубаво, че на час по лъжичка се случва всичко, по малко, като китайската капка с наслагване. За мен така е много по-добре. Да не се захласне човек по слава и популярност. Хубаво е постепенно да се натрупа това усещане, че си по-разпознаваем и популярен човек и да свикнеш с тази мисъл. Важно е да сме здраво стъпили на земята.

- Редовно ни радвате и като актьор във „Вечерното шоу на Слави Трифонов“. Имате ли си любим образ?

- Може да ви прозвучи като клише, но всеки образ си ми е като детенце. Обичам си ги всички. Да, някои са по-близки до мен като възраст, като темперамент, за други е нужен повече грим, но всички си ги харесвам. Всеки следващ образ ми е любим!

ТОВА Е ТОЙ:

  • Роден е на 15 декември 1995 г. 
  • През 2018 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на професор Здравко Митков.
  • През 2018 г. печели награда „Икар“ в категория „Дебют“ за ролята на градоначалника в представлението „Ревизорът“.
  • От 2017 до 2019 г. участва в уеб сериалите Следвай ме и Килерът. Участва и епизодично в сериалите "Полицаите от края на града" и "Пътят на честта".
  • През 2020 г. става част от шоуто Като две капки вода по Нова телевизия. Същата година взима участие и в американския филм The Devil's Ligh.
  • През 2021 г. започва да работи като актьор във „Вечерното шоу на Слави Трифонов“.