А ктрисата Бианка Илич, която преди години беше репортер в "Шоуто на Иван и Андрей" под псевдонима Супер Бианка, представя документалния си филм "Истинските супергерои". Той ще има своята премиера в стрийминг платформата Max днес на Международния ден за борба с рака на гърдата.
Филмът представя не само нейната лична битка с болестта, но разказва историите на пациенти от различни националности, професии и възраст, които се сблъскват с диагнозата рак.
- Бианка, премиерата на "Истинските супергерои" в стрийминг платформата Max е днес, Международният ден за борба с рака на гърдата. Ти си супергерой, който е преминал през цялата палитра от емоции, терапии и болка, за да си тук днес с нас, преминала през тази тежка диагноза. Защо реши да направиш този филм?
- Бях диагностицирана на 12 декември и първоначалната ми реакция беше шок – бях сама в една голяма държава, какво да правя. Майка ми и баща ми си бяха в България. Малко бях като пиле без глава в началото (смее се). След време, когато вече информацията започна да улягва, осъзнах, че всъщност това изпитание ми е дадено, за да мога да преценя и как да използвам по най-добрия начин това, което ми се случва, така че да помогна на други хора. Това съм искала винаги, през цялото време – да мога да направя нещо съществено и значимо за останалата част от хората и да мога да им помогна. Отидох в Сентрал Парк и се разхождах с мой близък приятел - оператора Иво Стайнов, който всъщност е и един от операторите във филма. Говорехме си и му казах, че трябва да направим нещо – хем да е арт, хем да помага на други хора. Трябва да си разкажа историята. Не знам дали ще оцелея, това беше още в началото, когато не знаех какъв ще бъде изходът от цялата ситуация. Той се съгласи, но ме попита, ако историята няма добър край, какво ще правим. Казах му, че съм сигурна, че въпреки всичко ще помогне.
- Историята започва от диагнозата и преминава през целия тежък процес на лечение и терапии. През какво премина през тези 6 години?
- В кратко обяснение накрая на филма аз казвам: 36 химиотерапии, 4 операции и т.н. Но по-истинско, ако мога да го обясня – ужас, беше кошмарно, наистина. В момента мои близки преминават през същото нещо и аз съм неотлъчно до тях. Трудно ми е, защото трябва да премина през цялото това нещо. Но това е пътят. Единственият начин да стигнеш до изхода е да минеш през всичко това.
- Днес в почти всяко семейство я има тази диагноза.
- И аз точно за това говоря във филма. Не знам защо е така, казват, че причините са много – стрес, нездравословен начин на живот, лайфстайл... не знаем каква е причината всъщност. Никой не може да ти даде този отговор. Факт е, че онкоболни има в почти всяко семейство. Много съм благодарна и на NO Blink и на Max заради това, че те стъпиха зад мен и казаха – да, ние ще говорим за това нещо. Нашето интервю днес ще помогне на много хора – да им даде кураж да се справят с това, през което минават.
- Вярата и надеждата ли са основна движеща сила за онкоболните, които буквално преминават през ада по време на своето лечение?
- Божа работа е, да ви кажа! Има много тежки моменти, в които смачкваш егото си, забравяш за достойнството си. Единственото, което правиш, е да се бориш за живота си! Има моменти, в които плачеш от болка. Не говоря само за рака. Имаше много неща, които аз преминах по време на рака – развод, безработица. Всичко това ми се струпа по едно и също време. И емоционално, и духовно човек пада просто в една дупка. И си казваш – няма светлина! Но да, на мен явно цялата помощ ми дойде отгоре, за което съм изключително благодарна всеки божи ден, че останах жива. Много хора не останаха, за съжаление.
- Освен твоя лекуващ екип от лекари във филма се включват и едни от най-големите медици и организации за борба с рака в Щатите. Какво ви казаха те?
- Онкологът ми и лекуващият екип толкова много вярваха в мен още от първия ден, в който влязох в болницата. Имаха доверие в мен и какво ще се случи с моето лечение. Видяха в перспектива човека, който съм, и желанието ми за борба и за живот. По принцип никога не е лесно с такива големи корпорации. Там решенията са много сложни и се взимат много бавно. Но аз съм този troublemaker (от англ. пакостник, размирник), който не спира да пита и да преследва това, което иска, макар и на границата с досадното. Аз съм българка и не се отказвам.
- Ти самата как получи диагнозата – при профилактичен преглед или сама напипа бучка?
- Съвсем случайно. Седях си вкъщи, гледах си телевизия и обикновено винаги, когато е студено, си държа ръката на гърдите и усетих нещо много странно като бучка. Следващият път, когато отидох на гинеколог, споменах за това на лекаря. Погледна го и каза, че съм твърде млада за рак на гърдата, но дай все пак да проверим. Обаче казах, че ако е свързано с време, аз го нямам. И той все пак настоя и ми каза – дай да го проверим, да ни е спокойно. Съгласих се. Записах се за мамограф, но ми казаха, че съм на 32 години и съм твърде млада за това изследване. Отказаха ми. Аз се върнах при гинеколога и му казах, че след като са ми отказали, значи ми няма нищо и съм здрава. Но той се заинати и каза, че ще настоява, защото му е притеснено. Върнах се при мамографа, помолих ги, докторът ми изпрати писмо и те ме прегледаха. В момента, в който направиха прегледа, аз просто им видях лицата. Те пребледняха. Аз не съм първата. Има много млади хора под 40 г., които са диагностицирани. Мамографията показа какво имам съвсем случайно, защото отидох на профилактичен преглед. И настоявах!
- Достатъчна ли е профилактиката? В България като че ли се наблюдава тенденция на немарливост откъм профилактични прегледи.
- Мисля, че си права. В България здравето наистина се неглижира – всеки казва, нямам време сега, те ще ме мотат, на мен нищо ми няма, ще искат да точат пари от здравната каса... така се разсъждава общо взето. Но не е точно така само в България, а навсякъде, дори в Щатите. Профилактичният преглед е първата стъпка. Това е най-важното. Той може да ти просветли пътя напред – какво трябва да се направи. Здравето е наистина безкрайно важно. Ние се раждаме голи и боси, колкото и клиширано да звучи, без нищо. Всичко друго, което получаваме в живота, е бонус. Здравето също. И трябва да го пазим. Без здраве нищо друго няма значение.
- Ти в момента си в ремисия, нека кажем. На колко време ходиш на прегледи сега и как реално се промени начинът ти на живот?
- Официално съм в ремисия. Когато започнеш отначало с лечението, е много трудно, защото животът ти се променя и започва да се върти изцяло около лечението. Когато спреш с лечението и си казваш – аз няма да ходя в болницата повече. Ако се върне ракът ми, какво ще правя? Там се чувстваш сигурен. Животът ти се променя няколко пъти. Опитвам се да дам най-доброто от себе си.
- Доколко важна е подкрепата от страна на семейството? Диагнозата е шок за всички.
- Много е тънък ледът. Семейството е безкрайно важно, но и то преминава през ужасно трудни моменти. Изпадала съм в най-различни състояния пред тях. Хормоните ти абсолютно не са наред. В Щатите се предлага терапия за близките на тези, които преминават етапа, не знам как е в България, но е много важно. Аз се разведох по време на моята диагноза. Не искам да говоря за това, но семейството е най-важното. И приятелите, разбира се. Аз в Щатите нямам семейство и моето семейство са приятелите. Сестра ми летя три пъти за една година. Важно е да кажа, че този филм го посвещавам изцяло на моята сестра, която безкрайно обичам. Тя остави детето си в България, да е жив и здрав зет ми, че гледаше племенницата ми, за да може тя да ми помага. Семейството и подкрепата му са безценни. Благодаря на Господ всеки ден, че имам семейството, което имам!
- Днес, 6 години по-късно, щастлив човек ли си?
- Много! Вчера точно си мислех, че щастието е толкова относително понятие. Какво е щастие – да имаш пари, да бъдеш безкрайно мен, да имаш магистратура, безкрайно много приятели. Какво е щастието? За всеки е много различно. Но аз съм много щастлива, защото съм здрава, заобиколена съм от приятели, които обичам и виждам, че ме обичат, имам живи и здрави родители, и работя и правя това, което обичам. Да, щастлива съм и пожелавам на всеки да подреди живота си така, за да бъде щастлив. Благодарност е в основата на всичко!
"Истинските супергерои" се нарежда в селекцията със съвременно родно кино, „Предложения от България“, в локалния каталог на стрийминг платформата Max.
Екатерина Томова
