- Яна, най-новият сериал на NOVA “С река на сърцето“ вече владее усилено зрителското внимание. Разкажете ни за вашата героиня Микаела.
- Героинята ми Микаела е човек, който не може да избяга от трудната си съдба. Тя не може да си прости, че не е успяла да спаси най-добрата си приятелка Сия (Ана Томич) от смъртта, причинена от брата на Мики, сръбския мафиот Зоран (Игор Ангелов). И колкото и да се бори и да се противопоставя на злото, Мики сякаш е обречена да се връща отново при него както пеперудата е привлечена от пламъка, независимо че ще бъде изпепелена. За да се освободи от капана на миналото си, Мики трябва да "прогледне". Да разбере, че е жертва на собствените си страхове и ако не се осмели да вдигне глава, животът ще й изпраща един и същи урок, който или ще я сломи и пречупи, или ще я направи истински добър, достоен човек. Защото често бъркаме понятията добър човек и достоен човек. Добрият човек, който позволява да бъде жертва, носи много от вината на злия. Но това го казва Яна. Дали обаче човек като Микаела е способна да направи такъв избор? Дали можеш да се противопоставиш на някого, който е много по-силен от теб и определено светът се върти от такива като него. Защото е лесно да философства човек, когато нещо не се случва на теб самия.
- Какви тайни крие тя и успява ли да вземе правилните решения?
- Много е трудно и да отговориш на въпроса кои са правилните решения, когато става въпрос за правила на социума. Всяко време налага своите правилни и грешни решения като общоприето мислене. А дали тълпата може да мисли, вече е друг въпрос. И всъщност за мен моментите, в които успяваме да победим себе си и страховете си, са моментите, в които взимаме правилно решение.
- Приличате ли си по нещо с героинята си? А по какво се различавате?
- Когато снимаш филм, героят ти по-лесно "те напуска". Заради по-краткото време на снимачния процес. Когато е сериал, героят ти започва да черпи от реалния ти характер. От сценарния екип ми казаха, че героинята е писана за мен, и се замислих дали някой може да те познава дотолкова, че да пише за теб. После се убедих, че понякога хората отстрани могат да те видят по-ясно от това, което ти си мислиш, че представляваш в действителност.
Но все пак това не може да стане, ако ти не си решил да се откриеш докрай за този някой отстрани.
По-сурова съм от Микаела. Поне си мисля, че бих била в подобна ситуация. Обградена съм от много хора, които ме обичат, а романтичната любов винаги е била и е водеща в живота ми. И съответно не мога да пазя тайна, когато съм в беда. Но това пак се решава от ситуацията, защото ако животът ми е заложен на карта, може и да се окаже, че мога. Не ми се иска да разбирам дали много, или малко се различавам от Мики.
- Каква е атмосферата на снимачната площадка?
- Професионална. Весело е, когато трябва да е весело. И голям гърч, когато ситуацията го изисква. Един екип следва знанията, уменията и отдадеността на този, който го води. Марто Макариев умее да прави това. Много е утвърждаващо да си сред талантливи актьори и кинаджии. И да, само в приятелска среда можеш да направиш качествени неща.
И като приятелство не с кого си пиеш кафето, имам предвид хора, които гледат в една посока, имат едни и същи критерии при правенето на добро кино.
- В сериала говорите на сръбски език. Как се справихте с ученето на репликите и имаше ли кой да ви помага и да ви насочва на снимачната площадка?
- Забавлявам се със сръбския. Обичам този език. Харесвам сърбите и историята им. И в тази връзка ненавиждам изкуствените вражди, които се опитват да бъдат прокарани между народи като нашите. Но осъзнавам, че историята оставя своята памет и много трябва да се стараем да забравим войните и да мислим само за мира между братски народи.
- Специално участие има сръбската ви колежка Ана Томич, като повечето от сцените ви са с нея. Как се сработихте и какво научихте една от друга?
- Прекрасна актриса. Тя, доколкото зная, все още е в театралната академия в Сърбия. Налага се обещаващо. Много е красива и в същото време добра актриса. Качествен и отдаден партньор пред камерата е. И разкошен човек. Много я харесвам.
- “С река на сърцето“ показва много красиви локации, сякаш Видин и Дунав са герои. Какво научихте за града и живота край реката от времето, прекарано на снимачната площадка?
- Действително изключително красиви места, носят богата история и традиции след себе си. Тук е мястото да благодаря на „Бонония естейт“ за гостоприемството и за това, че съживяват тази винарна от 19-и век. Също така благодаря и на всички хора във Видин и институции, включително на общината и кмета на града, посрещнаха ни с отворени обятия, някак си разбраха колко е важно, за да се прави качествено кино. Защото за киносериал като този трябва да се влага мащабен ресурс. Иначе само въздишаме по старите филми и да, не всичко е въпрос на пари, но когато можеш да използваш - пак повтарям - целия ресурс на държавата за дадена продукция, ако това се бюджетира, направата на такъв филм ще възлиза на десетки милиони. Добре направените филми са скъпо удоволствие, защото бизнес не са. От тях не се печели.
- Част от историите в сериала се базират върху истински случки във Видин. По-различно ли е за вас да пресъздавате действителни истории?
- При всички случаи е по-лесно да работиш по действителна история, но тук историите са повлияния от всичко, което се случва във Видин по принцип. Всеки град си има своите светли и тъмни страни и върху това се базира и историята на „С река на сърцето“. Разказва за едни хора, които искат да работят, да уважават земята и магията и с пот на челото и кръв, пропила в пръстта, да берат плодовете й. И други, които искат да я управляват заедно с човеците по нея. Нищо ново под слънцето. Но вярвам, че е поднесено по завладяващ начин.
- Какво бихте променили в света, ако имахте вълшебна пръчица?
- Не вярвам във вълшебните пръчици. Нещата, които получаваш лесно и без да платиш цена, не са истински. Не ме привличат. Обичам истинските хора, които си струва да бъдат ценени и уважавани. Другото ми е адски трудно.
- Със Свежен Младенов сте страхотни в представлението „Любовни писма“. Кога можем да ви гледаме отново и какви са вашите герои?
- Бих искала да поканя зрителите да гледат „Любовни писма“ както във Военния клуб в Пловдив на 24 октомври, така и в София на 3 ноември в „Сити Марк Арт Център“. Наградената с „Пулицър“ пиеса на американския автор Алберт Рамсдейл Гърни с режисьор Георги Михалков е представление, в което се влюбих от един поглед. И съм много щастлива, че публиката продължава да му се радва вече четвърта година. Разказва се за писмата от него до нея, и обратно - от нея до него. В рамките на цял един живот. Бесен екшън, в който с изумителна скорост преминава детството на Том и Алекса. Той, от малък подготвян от родителите си за сенатор, може би един ден президент, тя - художничка, от богата аристократична фамилия. Картините й се продават за милиони, но какво са парите, когато ги имаш. Имаш нужда само от любов. А дали в политиката има място за любов!? С две думи, когато реши, съдбата може сериозно да се пошегува с плановете ти. Със Свежен Младенов ще ви разкажем една история, която няма нищо общо с вас и в която няма да спрете да се откривате.
- “Куци ангели“ е името на вашия моноспектакъл. Разкажете ни за него и кога можем да го гледаме.
- “Куци ангели“ е спектакъл по пиеса от едноименната книга на българския автор Владо Трифонов и се играе редовно на сцената в театър „Възраждане“. Също така с представлението пътуваме както в страната, така и в чужбина. Благодарение на Катя Костова и Арт театър имахме турне в няколко града в Германия в началото на тази година и публиката възприе героинята ми Гуглето с обич и топлина. Най-често ми казват, че темата на „Куци ангели“ е горещ картоф в театралния афиш. Ако е вярно - ще се радвам да се поизпарите, стига да ви стиска. Следващата дата, на която ще играя „Куци ангели“ в София, е 10 ноември. Много тематично (усмихва се). Гуглето е една чиста душа, която се е заела да превъзпита простака, безчестния, алчния и крадеца. Стреля ги в капачките със своя пистолет Smith&Wesson и после ги изографисва на икони. Иска да остави смислено пространство за децата тук, да не бягат от България и да вярват, че ако не е с моркова с пръчката, човек може да си извоюва заслужено място под слънцето. Добро начало, нали?
- За какво мечтае Яна Маринова?
- Да обичам и да бъда обичана... Усмивка, планина, море, залез, почивка... Да се забавлявам много, ей така от сърце, без да му мисля. Да гледам филми, театър, изкуство, които ме палят. Да чета такива книги. Да срещам хора, чиито истории са такива. И те да искат да ми ги разкажат. Да намирам хора, които ме вълнуват, да знам, че ги има, дори когато още не мога да ги достигна. Да искам да съм като някого, на когото се възхищавам, и да се стремя към това, но не само на мисли, а на дела.
И мечтая за моментите, когато ми спира дъхът.
- Какво пожелавате на нашите читатели?
- Пожелавам им това, за което аз мечтая. Тогава е по-голям шансът да се сбъдне и за мен. Пресметнала съм го, само трябва да ми повярват, че е така, а не обратното, както страховете ни се опитват да ни убеждават.
ТОВА Е ТЯ:
- Родена е на 17 август 1978 г. в София
-Завършва спортното училище „Славия“, 10 години е тренирала лека атлетика
-Получава висше икономическо образование в УНСС
-Актьорско образование в Lee Strasberg Theater & Film Institute в Лос Анджелис
-Магистър „Театър и общество“ в НБУ
Екатерина Томова
