- Антония, посрещнахте 2026 година с нов член в семейството - първородната ви дъщеричка. Какво крие палитрата от емоции, която вие и близките ви изпитахте през декември?
- Годината беше много щастлива за нас. През целия месец очаквахме нашето бебче. Моят съпруг е роден на 1 декември. Тя избра да се роди в края на 39-та седмица. Изключително щастливо прекарахме и празниците. За първи път, откакто сме заедно, вече 8 години, сме в България и то вкъщи. Така че имахме един прекрасен повод в домашна обстановка да посрещнем и коледните и новогодишните празници. Задушевно, уютно, прекрасно, сърцето ми е пълно, семейството ми е пълно. И определено мога да кажа, че това бе най-хубавата Коледа и Нова година. Обикновено по това време сме на Малдивите, но нищо не може да се сравни с посрещането на нашата дъщеря. Антония-Виктория вкъщи - беше просто perfect timing. Роди се точно преди празниците, изписаха ме на третия ден и поредицата от почивни дни, които се очертаха, си ги прекарахме у дома.
- Как протече раждането на малката Антония-Виктория?
- Бързо, както и другите ми две раждания. От момента, в който ми изтекоха водите, до самото раждане минаха три часа и половина. Както съм казвала, беше естествено. Като жена, която е раждала още два пъти естествено, знаех целия процес и всички неща, които могат да се объркат. Съответно имах страхове и опасения, защото съм информирана. За мое огромно щастие всичко мина повече от добре, буквално по вода. Това е моята огромна радост. Нещо, с което много се гордея е фактът, че съпругът ми присъства на раждането и трите пъти. Не само аз държах това да се случи — и той държеше. От самото начало, от момента, в който ми изтекоха водите, при пристигането ни в болницата, той беше неотлъчно до мен. По време на целия процес седеше до мен, говорехме си какви ли не неща, развеселяваше мен и екипа, само и само аз да не мисля за контракциите. А след раждането беше плътно с мен през цялото време.Тук искам да благодаря на екипа на д-р Чорбова, която събра девет души специалисти - неонатолози, акушерки, лекари, анестезиолози. Един брилянтен екип, в който всеки си свърши работата блестящо. Бяха до мен и се грижеха за всичко, във всеки един аспект повече от прекрасно. Чувствах се добре, мога да ви кажа, че буквално два часа след раждането излязох да се разходя по коридорите на отделението. Съпругът ми, както обикновено, направи събиране с най-близките ни семейство и приятели. Дори ме попита дали искам да отида. Аз казах, че по принцип бих могла, но буквално преди четири часа бях родила и не знам дали е чак толкова удачно. Истината е, че нямах проблем да стана и да отида, но реших, че имам нужда от почивка, и си легнах да поспя. Веднага след като приключи събирането, той дойде при мен, въпреки че беше късно. Прибрахме се вкъщи точно на Игнажден. И всъщност тя беше първата, която прекрачи прага, гушната с баща си. По-добро развитие на събитията около нейното раждане не бих могла и да си представя. Тя е с перфектни мерки, роди се 3200 г и 50 см. Както се шегува мъжът ми — „руса, висока и синеока“. Абсолютно доносено бебе — на 39-а седмица, буквално няколко дни преди термин.
- Тя се появи на специална дата. Разкажете ни за силата на числото 17…
- За символиката на числото 17 сигурно мога да напиша цяло есе, свързано с нашата история. Тази година на 17 март ще станат осем години, откакто се запознахме с Ивайло. Това е и рожденият ден на бащата на моя съпруг — Благовест. Аз кръстих първия ни син на него, защото Ивайло има една теория - че дълги години е търсил своята половинка и в крайна сметка я е намерил точно на рождения ден на баща си. И казва: „Тате отгоре ни събра“, защото сякаш е знаел колко години е търсил любовта на живота си. След това започнаха да ни се случват всякакви събития, свързани с 17. На 17 юни, буквално три месеца след като се запознахме, Ивайло ми предложи брак и ние се оженихме. На 17 януари, когато е моят имен ден, Благовест се роди. Той си избра тази дата. На 17 март, година след като се запознахме, направихме втора сватба — втори ритуал със съпруга ми. На 07.07.2022 (ангелско число — 7-7, за което се казва, че е божествено число) се роди Ивайло-младши. На 17 декември, отново „случайно“ — който иска да вярва, който не иска, си е негов проблем — се роди Антония-Виктория. Истината е, че когато родих Благовест на моя имен ден, си казах, че някой ден, ако имам дъщеря, ще я кръстя на себе си. Смятам, че първородният син е хубаво да носи името на рода. Аз много вярвам в родовата памет и смятам, че синовете, особено когато са първородни, трябва да се кръщават на силен мъж от семейството. Съответно втория ни син го кръстихме на съпруга ми — Ивайло. Така че те са кръстени на свекър ми и на съпруга ми. Свекър ми е починал преди повече от 25 години и аз нямам честта да го познавам, но доколкото знам, е бил изключително силна личност. И така при нас сякаш всичко се случва на 17, или по някакъв начин е свързано със 7/17. Това е символиката. И продължават да ни се случват невероятни неща — извън ежедневните, но тези са по-възловите, които маркират семейството ни, две сватби, две деца на 17, и едно на 07.07.2022. По-голяма символика от това здраве му кажи. И държа да подчертая още веднъж - и трите ми деца са родени естествено, и като най-голямо доказателство мога да кажа, че просто са ми изтичали водите вкъщи и съм тръгвала към болницата, те са избирали сами тези дати. По никакъв начин не е било предизвикано раждане. Имаше такива спекулации заради символиката и очевидно за някои хора е трудно да го приемат. Ражданията ми са били в срок, към термин — и при естествено раждане нещата се случват така, както се случват. Аз много държа на естественото раждане и смятам себе си за посланик на естественото раждане в България — заедно с моята лекарка, която беше с мен през целия процес д-р Ана Чорбова. Искам да кажа на жените, че естественото раждане е прекрасно и че, ако могат и ако няма медицински противопоказания, е хубаво да го изберат. Разбира се, ако има риск за здравето и живота на майката или на бебето и се налага секцио, то трябва да се случи. Никой не може да гарантира как точно ще протече едно раждане, може да тръгне естествено и да завърши по друг начин. Но секцио „по желание“ аз лично не разбирам. Съвременната медицина предлага много възможности да се облекчи процеса, а когато до вас има добри специалисти, които да ви подкрепят през цялото време, всичко е много по-спокойно. Така че, мили дами, ако имате тази възможност и всички обстоятелства са подходящи — изберете естественото раждане. Няма нищо по-хубаво за вас и за бебето ви.
- Вярвате ли в щастливи случайности?
- В житейски план, както се казва, няма нищо случайно. Нещата изглеждат случайни, но съдбата си знае работата, нарежда картите, както сама е преценила. Така че в случая — да, може да е „случайно“, но ако го погледнем от съдбовна гледна точка не, не е случайно. И веднага ви разказвам за запознанството ми с Ивайло. Той е бил на рождения ден на сестра си — тя е родена на 17 март, както и баща му. След това решава, заедно с негови приятели, да отиде в един популярен бар/дискотека, на който от доста време се канели да се съберат. Докато ми разказваше, каза, че през цялото време се чудел: „Да не се прибера ли? Да не се прибера ли?“ — но нещо го е карало да отиде точно на това място. Тоест, и той самият го отчита като факт, нещо го е завело там. Абсолютно същата ситуация имах и аз с моя приятелка. Имахме няколко варианта къде да излезем в петък вечер, на различни места, но избрахме именно това — защото аз много държах да отида точно там. Реално и мен, и него нещо ни е „отвяло“ в този ден и в този час на едно и също място Това беше преди Ковид. Заведението беше изключително популярно в София, препълнено, нямаше места. Аз обичам да ходя там, защото не обичам чалга — обичам house, и това е едно от популярните места с такъв тип музика. Познаваха ме добре. Аз в този момент не бях обвързана, бях с приятелка, а той също не е бил обвързан, бил е с негов приятел. И както неведнъж съм разказвала — запознахме се в това заведение. Има един много дълъг бар и ни „доближиха“ резервацията до него. Аз мислех, че това са моите места, той мислеше, че това са неговите, и така седнахме рамо до рамо, стол до стол, един до друг, уж по абсолютна случайност. Изглежда като чиста случайност, но когато после анализирахме ситуацията и говорихме с Ивайло, всеки от своята гледна точка, се оказа една абсолютно неслучайна „случайност“. Така се случи нашето запознанство. Говорихме си цяла вечер. На следващия ден той ме покани на първа среща и повече никога не ме „пусна“ да си тръгна. Оттогава не сме се разделили. Буквално още през първата седмица заживяхме заедно. Говорим за човек, който е бил 39 годишен ерген — никога не е живял с друга жена и не е имал толкова сериозни взаимоотношения. Разбира се, той е хубав мъж и не му е липсвало внимание от женския пол, но просто е държал дистанция… Докато с мен нещата не се случиха буквално скорострелно. На рождения ми ден — 13 май, два месеца след като се запознахме ме изненада с пътуване до Италия, до Рим. Каза ми само: „Вземи си неща от първа необходимост и една вечерна дреха.“ Не ми каза къде отиваме — отидохме на летището и заминахме за уикенд за рождения ми ден. И там, на Фонтана ди Треви, ми предложи брак. Буквално две седмици след това разбрахме, че съм бременна. Вече планирахме сватбата на 17 юни. Така че вижте за каква случайност става въпрос.
- Заедно ли избрахте името на първородната ви дъщеря?
- Антония-Виктория буквално се роди на моя имен ден. Аз добавих „Виктория“, защото исках по някакъв начин — може да прозвучи малко смешно, за да направя „upgrade“ на моето име. Тоест да бъде като мен, но още по-добра, да бъде победител във всичко, с което се захване. Плюс това много харесвам двойни имена за жена, много са ми женствени и царствени, каквото е и името Виктория. Смятам, че е много благословно: Антония-Виктория. А като никнейм, като кратко име, сме избрали Ария. Така че това е обяснението. Държах да е двойно име с голяма сила и заряд — и така се роди Антония- Виктория.
- Малко преди да станете майка за трети път, пътувахте зад граница. Изпитвахте ли страх, че сте на хиляди километри от дома и наблюдаващия ви екип?
- Относно пътуванията – да, имахме две по-големи пътувания. Едното беше до Малдивите за две седмици. Големият ни син е в първи клас и имаше ваканция, така че се възползвахме. Вече доста се съобразяваме с пътуванията спрямо неговия график. И затова решихме да отидем до Малдивите – както казах, обикновено посрещаме Коледа и Нова година там и просто ни липсваха. Искахме да си го преживеем още веднъж. Тогава бях в по-ранна бременност. След това пътувахме до Дубай, аз и съпругът ми. Беше и по работа, и за удоволствие. Честно казано, не ми се искаше да се отказвам от обичайния си ритъм точно преди раждането. Нямах никакви притеснения. Аз работя до последно – до деветия месец, както и предишните пъти. Като собственици на частен бизнес реално не спираме да работим почти никога. Аз и сега работя, макар и от вкъщи, а понякога ходя и до офиса. Даже се шегувахме, че нищо чудно да родя в офиса. Това съм аз, това е моята динамика. Така съм преценила и така живея, работя и пътувам до последно. Пътуването ме прави щастлива. И понеже моите бременности протичат леко, моят призив към жените е - ако се чувствате добре и няма противопоказания, не се залежавайте и не мислете, че животът е спрял. Правете нещата, които ви карат да се чувствате добре. Мен пътуванията ме правят щастлива – обожавам да пътувам и няма как това да ме накара да „легна на дивана“ и просто да чакам да родя. Не, това не съм аз. Буквално две-три седмици преди да родя бяхме в Дубай. Прекарахме си страхотно, успяхме да купим много хубави коледни подаръци за децата и за семейството. И въобще не съм се притеснявала – бременностите ми са леки и щом това ме прави щастлива, защо да не го правя.
- Скоро успяхте да впечатлите многобройните си последователи с перфектна визия, буквално дни след раждането. Каква е тайната ви?
- Перфектната фигура според мен, се дължи на три основни причини. Първата е, че ражданията ми протичат сравнително леко и се възстановявам бързо. Както казах, буквално два часа след като родих, физически бях в състояние да стана и дори да отида на събирането, което съпругът ми беше организирал с най-близките ни. Втората причина е кърменето. Това е прекрасен начин не само да дадеш на детето си всичко най-необходимо, но и да помогнеш на тялото си да се възстанови по-бързо. При мен определено има ефект. Третата причина най-вероятно са гените. Каквото и да си говорим — при всеки е различно. Освен това, когато тичаш след децата си, гледаш ги и се грижиш за тях, давайки максимум от себе си като майка, ежедневието е много интензивно. При мен в момента е буквално денонощно — храня, кърмя и бебето се буди на около три часа. При такъв режим просто е трудно да „качиш килограми“. Тялото се мобилизира и сравнително бързо влиза във форма. Разбира се, има значение и храненето. И по време на бременността не съм се отпуснала и не съм качила прекомерно. Напротив — за моята височина (1,80 м) смятам, че 13–15 кг , колкото съм качила и при трите си бременности, е напълно в рамките на нормалното. Това също със сигурност е допринесло да ме видите сега в такава форма.
- Спазвате ли диети, хранителни или тренировъчни режими?
- При мен нещата по-скоро се свеждат до гени и дисциплина в храненето. Съобразявам се какво ям и имам късмета, че по природа обичам по-здравословни неща. И от годините, в които съм била Мис България, Мисис Русия и четвърта в света като Мисис Русия на конкурса Mrs. World, разбрах, че съм човек, който знае какво да прави, за да изглежда добре — поне що се отнася до храненето. Относно спорта — никога през живота си не съм спортувала. Нито като дете, нито след това. Но ще ви кажа една „тайна“, буквално преди две седмици със съпруга ми започнахме да тренираме и двамата. Така че тепърва ще видим как ще ни се отрази. Това е ново предизвикателство, което решихме да си поставим. Не искам още да говоря много, защото сме съвсем в началото — ентусиазирани и мотивирани сме, но да видим реално до какво ще доведе и какви резултати ще покаже. Аз по принцип не съм спортен човек. До момента съм се „опирала“ основно на гени, дисциплина, височина и структурата, която имам. Но реших, че заради здравето — и защото рано или късно човек трябва да започне да се занимава със спорт, по-добре да го направя сега.
- Успявате ли да намерите баланс в ролята на майка, партньор, домакиня, бизнес дама...
- Да, смятам, че намирам баланса между това да бъда майка, съпруга, бизнес дама, успешна жена, сестра — и същевременно да изглеждам добре. Със стегната организация, малко сън и когато знаеш какво искаш — съответно и как да го постигнеш. Смятам, че и партньорът ми има огромно значение. Избрала съм мъж, с когото се допълваме. Успяваме и да работим заедно. Сега е модерно да се говори за енергии. Съумявам да бъда и в женската си енергия — позволявам на него да бъде в мъжката си. Той също доста често се вслушва в моите съвети по работата и това създава баланс. Смятам, че съм успяла да го намеря и че ми се получава. Резултатите са налице, тази година ще станат осем години откакто сме заедно с Ивайло, имаме успешни бизнеси, страхотно семейство, три деца. Успяваме да пътуваме, да работим много и съответно да си позволяваме и почивки — защото в крайна сметка това е смисълът на живота. Да отгледаш децата си, да изкарваш пари, за да им осигуриш хубав живот, да пътуваш по света и да им го показваш през твоите очи.
- Кое е най-голямото предизвикателство, с което се сблъсквате в ежедневието?
- Като майка на новородено най-голямото „предизвикателство“ е неспането. Антония-Виктория се храни на около три часа и в този период денят и нощта буквално се сливат - живееш на цикли, а не по часовник. Приоритетът са грижите за нея, но паралелно с това има и още две деца, които имат нужда от внимание, режим, организация, училище, занимания, ежедневни неща. И истината е, че когато си майка на три деца, думата „почивка“ започва да звучи като чуждица. Въпреки това аз продължавам да работя. Повече от вкъщи, защото така е най-логично в момента, но понякога ходя и до офиса. Ние сме частен бизнес и реално няма бутон „пауза“ — просто се адаптираш. При мен балансът идва от много стегната организация, ясни приоритети и това, че знам какво искам да постигна. Работя, докато кърмя, планирам между храненията, отговарям на задачи в паузите, понякога дори с бебе на ръце. Не го казвам като геройство, а като реалност. Когато имаш динамичен живот, просто намираш начин.
- Как Благовест и Ивайло приеха появата на сестричката си?
- Децата приеха сестричката много добре — радват ѝ се страшно много. Като ги попитам дали ще се грижат за нея и дали ще я защитават, веднага казват: „Да, разбира се — тя е толкова мъничка и е момиче.“ Общо взето, в момента гледат на нея като на кукла, защото все още не е „конкуренция“ за скъпоценните им играчки. Ще видим като порасне как ще бъде, но засега много ѝ се радват. Онзи ден Благовест специално дойде да ми благодари, че съм му родила такава красива сестричка — беше много сладко. Помагат ми, когато я къпем, носят ми разни неща. Когато я храня, също идват да „асистират“.
- С Ивайло като семейство демонстрирате сплотеност, подкрепа, топлина и любов... Как се поддържа огънят помежду ви?
- Да, така е, и мога да ви кажа, че не „демонстрираме“. Просто наистина е така. Това е голямата разлика, при нас нещата са такива, каквито изглеждат. И това е нещо, което бих искала да кажа и за социалните мрежи — в моя профил всичко е точно такова, каквото го виждате. Да, има част, която не показвам — например децата си, също и прекалено лични неща. Но това, което показвам, е 100% реално. Казвам го, защото масово хората смятат, че в социалните мрежи се демонстрират неистински неща и че всичко е „фалш“. При нас е точно обратното — това, което виждате, е така, дори е повече, просто аз го „обирам“ и има неща, които не споделям. Заедно сме осем години. Как успяваме? Успяваме, защото имаме една и съща ценностна система — като морал и като възгледи за живота. Плюс това, че работим заедно, според мен много ни помага. Ние имаме общи цели, семейството ни да просперира и да живеем добре, децата ни да учат в хубави училища, да пътуваме по света максимално много. А за да можеш да си го позволиш — трябва и да работиш здраво. И това е нашата „максима“, когато работим — работим здраво, когато почиваме — почиваме като семейство и обикаляме света. Целта ни е да живеем на хубави места и да си правим живота максимално интересен. Звучи просто, да, но за да се случи — работим много. Това е нещо, което хората често не виждат. Просто гледаме в една посока. Това е абсолютна истина — имаме еднакви цели и еднакъв фокус. Друго как го постигаме? С много старание всеки да разбира другия. И още нещо много важно - всеки знае силните страни на другия и когато трябва — отстъпва. Ние знаем в какво аз съм по-добра от него и той много често взима съветите ми предвид, според мен това е признак на умен мъж. Женската гледна точка по различни въпроси е различна от мъжката и понякога е по-правилната. Така че смятам, че всеки умен мъж се вслушва в мнението на жена си — включително и по бизнес теми. И, разбира се, е взаимно. Аз знам в какво той е много добър и много често го оставям той да „води парада“. Така намираме баланс. И ежедневно правим избори по тази тема — кога той да ръководи, кога аз да определя как да се случат нещата.
- Правите ли си изненади?
- Да, правим си много изненади. Обикновено се изненадваме с пътуване за рождения ден на другия. Всеки организира пътуване по изненада и откакто сме заедно винаги рождените ни дни ги прекарваме на някакво ново интересно място. Отделно на ежедневна база си правим подаръци, а пък веднъж в седмицата, обикновено всеки понеделник, ме изненадва с огромни букети цветя, които украсявам в дома ни и винаги ми купува цветя, веднъж в седмицата задължително. И абсолютно всяка седмица ми подарява страшно много цветя. И така че определено откъм цветя, подаръци и пътешествия не ми липсват изненади. Смятам, че се справяме много добре с това, особено той. И аз също не оставям по- назад и правя хубави подаръци. Така че да, правим го и ежедневно, и ежеседмично, и така и за специални поводи.
- Като обичаща себе си жена, изпитвате афинитет към модата. Дрехи или бижута? Има ли находка, която носи сантимент?
- Определено имам афинитет към бижут. Много обичам и разбирам от камъни и от бижута, скъпоценни. Просто от нещо, което наистина много харесвам и смятам, че имам и познания по това. Отделно откъм модата, обичам чанти и обувки. Всъщност това са двете неща, които са ми слабост. Мога много да говоря по темата, но ако задълбая в детайли, предполагам, че пак ще има тук едно усещане за демонстрация на лукс и имане, затова предпочитам да не го правя. Но да, имам познания по темата с бижутата определено и имам някои много хубави. Но предпочитам да не говоря за това.
- Кое е пътешествието фаворит? Коя е най-любимата ви история, преживяна извън родината?
- Има много дестинации, на които обичаме да се връщаме — и такива, които продължаваме да откриваме. Малдивите определено са ни любима дестинация и място, на което обичаме да се връщаме. Дубай също посещаваме много често — и по работа, и за удоволствие, тъй като имаме бизнес там. С Ивайло много обичаме да си правим романтични пътешествия само двамата за по няколко дни — Париж и Венеция са задължителни. Това са места, които посещаваме всяка година. Друго място, което открихме като много красиво и романтично — и на което ходим и с децата — е Мароко, по-специално Маракеш. Много ни харесва. Били сме и до Бали с децата, ходим и на ски. Като цяло ние почти навсякъде пътуваме с децата — освен ако не е командировка, когато сме само двамата по работа, или ако не сме решили да отидем за два-три дни някъде сами. Тов ни е правило: ако е повече от два-три дни — взимаме децата с нас. Исландия също е място, което много ни допадна. Обичаме и да откриваме нови места, и да се връщаме на стари. Ние сме си пътешественици — много обичаме да пътуваме и да виждаме света през очите на нашите деца: да им го показваме, да ги учим на най-различни неща. Това е начинът, по който най-много обичаме да прекарваме свободното си време — на път.
- Коя е Антония, която обществото не познава? Как релаксирате, имате ли скрито хоби или интереси...
- По принцип съм много забавна. Имам чувство за хумор. И другата ми „популярна“ черта е, че съм много скромна… (шегувам се). Ако трябва да кажа кои качества харесвам в себе си — със сигурност това, че съм много добре организирана, борбена съм и съм позитивна. Освен това съм голяма отличничка. Винаги съм завършвала с отличен успех — със златен медал, пълна отличничка във всичко. Обичам да чета, да се образовам, да уча. Не случайно на 25 години вече имах две висши образования, които завърших паралелно — „Право“ и „Международни икономически отношения“. След това записах две специализации — финансов и руски език в Москва. И наскоро, миналата година — завърших и третото си висше образование: „Здравен мениджмънт“. Това всъщност е третата ми магистратура. Защо? Защото бизнесът ни е в сферата на здравеопазването и медицината и прецених, че трябва да имам такъв тип образование, за да съм максимално компетентна. Освен юридическото и икономическото, смятам, че познанията в здравеопазването ми помагат да си върша работата по-добре. И така, както се казва — на 40 години записах третата си магистратура и я завърших с отличен успех. Това е нещо, което хората, които ме познават, знаят за мен: че съм много ученолюбива. Обичам да чета, да уча, да се развивам и вярвам, че никога не е късно човек да го направи.
- Как отбелязвате Антоновден?
- Мисля, че това ще бъде най-щастливият ми имен ден. Не само защото имам личен празник, а и защото Бест става на седем години. Той вече е първи клас — записахме го на шест и половина. Измислила съм много интересна тема за партито му, ще поканим страшно много деца и ще направим голямо, хубаво парти в нашия офис — имаме много голяма зала за такъв тип събития. Другата хубава новина е, че Антония-Виктория стана точно на един месец на 17-и — на Антоновден. И ще празнува с мен имен ден. Двете ще сме именички за първи път, така че да — определено мисля, че това ще бъде най-щастливият ми имен ден и нямам търпение. Също така — моят страничен бизнес, който тази година започна да се развива много активно, стартира на 17 юни — на годишнината от сватбата ни с Ивайло. Това е „Антония Бюти“ и по този повод съм направила много големи отстъпки специално на 17-и — заради всички тези семейни и лични поводи. Много се гордея с тази инициатива — започна като хоби, но е и сериозен бизнес. Козметиката на „Антония Бюти“ е, според мен, една от най-добрите на пазара в момента. Така че, да, много се гордея с този нов проект.
- 14 февруари – Денят на влюбените наближава... Имате ли план? Колко важна е романтиката?
- Миналата година за 14 февруари бяхме на карнавала във Венеция и там се запознахме с организаторите на Ballo del Doge – най-големият „Бал на Дожите“. Сприятелихме се с тях – едно много възрастно и изключително симпатично семейство. Жената се казва Антония. А както знаете моят мъж говори перфектно италиански. Още миналата година си купихме билети за тази година, за 14 февруари, защото те свършват много бързо. Обикновено изчезват толкова рано, че почти не можеш да ги намериш година по-късно. Така че на 14 февруари миналата година си взехме билети за 14 февруари тази година — за карнавалния бал и откриването на карнавала във Венеция.
Само че тогава не знаехме, че чакаме бебе. Два месеца по-късно забременях. И сега се чудим много дали изобщо ще успеем да отидем. До последно мислим, че може и да стане — ще видим. Много ни се иска, защото имаме билети и специални покани от организаторите, които отново са ни запазили костюми и маски, както миналата година. Не знам дали сте виждали маската и костюма ми от миналата година, но с Ивайло влязохме в новините — беше много интересно, много романтично. Така че миналата година прекарахме 14 февруари там за няколко дни и планът беше и тази година да е така. Само че междувременно… забременях и родих едно цяло бебе. Така че нещата не бяха планирани точно в този тайминг . Имаме най-голямото желание да си спазим уговорката с организаторите на Ballo del Doge и да отидем да празнуваме Свети Валентин там. Но всичко зависи дали малката госпожица Антония Виктория — и другите ни деца, разбира се — ще ни „пуснат“. Така че предстои да разберем.
- Какво си пожелавате през 2026 година?
- Пожелавам си най-вече здраве — за мен, за семейството ми и за всички около нас. Да запазим и да задържим всичко, което имаме. Темпото, динамиката и хубавите неща в семейството ни да продължат — и да си съхраним всичко това дълги години. Нищо ново не си пожелавам. Пожелавам си просто да запазя това, което вече имам, и да сме здрави, за да можем да пътуваме, да работим и да се радваме на живота. Имам всичко — искам да си го съхраня. И пожелавам на вашите читатели да бъдат щастливи и красиви. Това е нещо, което много обичам да пожелавам на хората — защото вярвам, че го нося в себе си и искам да го предам и на другите.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Стефани Тонева
