- Как посрещнахте рождения си ден, г-жо Калканджиева?
- Миналата година беше грандиозно, защото имах 50-годишнина. Тази година не го празнувах заради лична трагедия в семейството. Брат ми почина и не ми е до тържества. След като майка ми и баща ми починаха, той ми беше най-близкият останал човек.
- Какво се е случило?
- Внезапно стана. Белодробна емболия. От нищото, просто ей така. Брат ми през целия си живот е живял в чужбина. Аз харесвам Италия, Испания, Франция, той - Холандия, Австрия, Германия. Още след казармата замина - дълго време беше мениджър в Дубай, след което със съпругата му заминаха в Австрия. После десетина години в Холандия, 7 г. бяха в Германия. Септември се обади и каза: "Систър, стига толкова съм странствал, искам да си дойда в България, имам нужда от почивка". Той винаги е работил и учил много - навсякъде, където отидеше, записваше по едно висше образование. Говореше всичките езици перфектно - те са немскоговорещи, но той винаги завършваше степен за преводачески услуги. Като се върна, заедно правихме ремонт на един апартамент. Беше решил да си намери нова работа в България. С 4 г. е по-голям от мен, сега щеше да направи 57 г.
- Вкъщи как сте?
- Семейно всичко е ОК. Тачо си е в България, не сме разведени. Кара си лодката, готви си. Детето ме слуша, колкото може да слуша. Играят двамата на плейстейшън. Тачо никога не е бил светски човек - насила го накарах да влезе във "ВИП Брадър". Синът ни е абсолютно същият - скромен, Дева. Често ме питат - като е толкова красив, защо не го направиш модел. Как да го направя, като той не иска? Като имаш тийнейджър вкъщи, всеки ден има нови изненади. Иначе на моя рожден ден участвах в подкаста на Йоко Захариев "Личен ефир" - разказах една лична история и отговарях на въпросите на непознати хора.
- Правите ли си равносметка?
- Сега си правя, защото миналата година събитието беше доста грандиозно и тежко, че съвпадна и с 30 г. "Визаж". От години се опитвах да направя такова шоу - каних много пъти "Виктория сикрет", но винаги ми отказваха. Тези големи марки нямат интерес към нашия малък пазар. Винаги съм искала да поканя тук "Шанел", "Диор", но като чуят България... за тях сме третият свят. Много се ядосах и си казах, че ще направя такъв тип шоу, без да взимам от тях бельо и бански. Поканих всички топмодели на България. Та покрай шоуто нямах време за равносметка.
- Сега каква е?
- Осъзнах, че каквото и да направя, надскачам само себе си, защото нямам голяма пряка конкуренция. 15 г. от живота си дадох на конкурса „Мис България“. Знам през какви мъки съм минала и като виждам как го разцепиха и го съсипват, ме боли и ме е срам от това, което се случва. Не може чужденец да организира "Мис България". Не може в журито да няма популярни личности от българските култура и изкуство. Конкурсът не се излъчва по национална телевизия. Около избора на всяка Мис България е имало скандали, но вече дори не знаят коя е победителката. Хората си спомнят само носителките на титлата "Мис България", които аз съм направила и менажирала. Всички Мис Българии от моето време са любимки на хората. Дори Теодора Бургазлиева, която живее в Америка. Всичките те са имали каузи. На последните носителки дори не им знам имената. Когато аз го организирах, обединих трите лиценза - „Мис Свят“, „Мис Вселена“ и „Мис Европа“. Взех името „Мис България“ от Ирина Папазова. Опитах се да направя национално събитие, да има послание. За нас всеки конкурс имаше определена кауза – садили сме дръвчета, заливали сме България със знамена, а на деца колко сме помагали...
- Какво се случи след това?
- Ирина Папазова си поиска името - каза, че желае сама да си го прави. 2 г. го организирахме съвместно, но после тя го даде на TV7 и го направиха като риалити. На мен не ми хареса, защото караха миските да тичат по мазен под с дини под мишницата. Всичко стана толкова плоско и елементарно. Това стана покрай социалните мрежи - хората само гледат някакви клипчета и се кикотят. Подигравателното цари в обществото, сред младите. Думата "Мис" стана пошла. Всички станаха инфлуенсъри, а са много малко наистина добрите. Младите са полудели да правят популярност, но тя не е градивна, не носи никаква полза на обществото. Малко философско стана.
- Защо не може да се обедините?
- И аз не мога да разбера защо Ирина Папазова не може да работи с мен, а го дава на други хора... Обещават им, че ще ги правят холивудски звезди, а не съм видяла нито една да е пробила навън.
- Да не би защото сте конкурентни агенции?
- Може би. Когато по мое време си избереше победителката, договорите бяха железни - за поведение, за ангажименти, какво да прави, кои медии да посети. Договорът не е само за рамките на годината, в която е избрана, а след това тя има задължения за благоприличие, каузи, работа... Много ме е яд. Лицензите за „Мис Свят“ и „Мис Вселена“ ги държеше Страхил Гановски. Той ги даде на една мадама, която притежава световни лицензи, а прави конкурси в заведения. Не може да ми го побере главата - как хора, които не могат да се справят с конкретно нещо, имат лицензи и права. Ние сме единствените, които нямаме асоциация.
- Как така?
- Всеки бранш в тази държава е успял, преглътнал е егото си, седнали са на една маса и са направили асоциация, която да защитава правата им. А ние трябва да защитаваме правата на едни млади хора, които на 16 г. навлизат в един много бурен свят на красота, блясък, слава.
- Пробвали ли сте да я направите?
- О, да. Преди 7-8 г. инициирах една среща на трите големи агенции - „Визаж“, „Ивет фешън“ и „Интерсаунд“. И Ирина, и Ивет се отказаха по различни причини и нищо не се случи. А по случая Епстийн никой от модния бранш не излезе да каже две думи за какво става дума. Всички се покриха.
- Какво се оказа?
- Тези момичета не са били в никаква българска агенция през 2004 г. А излезе, че целият моден бранш сме забъркани в износ на момичета за чужбина. Агенцията на Стоян Апостолов – Next One, не е била регистрирана, когато са тези самолетни билети. Практиката е големите агенции да ни превеждат парите и ние да купим самолетните билети на моделите, а не да се изпращат директно на тях. Ние дори не знаем този фотограф, който води кореспонденцията с Епстийн, доколко е истински. В социалните мрежи всеки може да се представи за какъвто иска. Виждам новоизлюпени модни агенции, които, като отворя, и виждам снимки, които не са на реални хора, а са AI. Мошеничеството покрай социалните мрежи много се развихри. Не се учудвам, че родителите се дърпат техните деца да стават модели.
- Има ли нови агенции?
- Най-новата е Европейски моден институт. В техния сайт пише: "Тази година ще извадим над 300 модела на световната сцена". Моля? Аз и „Ивет фешън“, с които сме от 30 г. на пазара, със сигурност не сме извадили 300 модела за 30 г. Много модни агенции въобще не работят като такива, а само събират пари за обучение и портфолио, което си е чисто печалбарство, а не мениджмънт. Основателката на Европейски моден институт Марта Желязкова навремето много искаше да бъде модел във „Визаж“, но не й се получиха нещата, защото няма височина и цялата е в татуировки. Ирина Папазова и Виктория Джумпарова са се включили. Три български жени да се кръстят Европейски моден институт е хем комично, хем трагично. Това е подвеждащо! Да вярват младите хора, че ще отидат в чужбина. Като тези от Петрохан - все едно са някаква международна организация.
- В момента имаме ли българи на световните форуми?
- Ако изпратя наше момиче да работи в чужбина, ще взема 10% от брутните й доходи. При нас пазарът много се отвори за чужди продукции. Като я изпратя в Милано или Париж, я губя тук, а там отива в голямата конкуренция и в повечето случаи момичетата се връщат разочаровани и депресирани. А в България в момента имат много работа. Такива продукции се снимат на големи фирми и заплащането е на световно ниво. Затова преди няколко години взех решение да не пращам модели в чужбина. Те тук могат да изкарват по-добри пари, да учат, да са до семействата си и да не се депресират. Българският пазар не трябва да бъде подценяван. Единственият минус е, че изчезнаха модните списания при това дигитализиране.
- Кой е най-големият проблем сега?
- Че модата в България си няма нейно министерство. Може би се водим към Министерство на културата, но нас ни считат за шоу, блясък, слава. Разсъждават за нашия бранш много повърхностно, което не е редно.
Лео Богдановски
