- Честит рожден ден, Поли! Как го отпразнувахте?
- Върнах се късно през нощта от снимки и нямах възможност да приготвя нищо вкъщи, затова събрах цялото домочадие и ги заведох на ресторант. Вечерта събрах 18 приятелки в друго заведение по женски. Не исках този път да има музика, за да си говорим. С някои от тях сме извървели много дълъг път, други съм ги срещнала по-скоро, но всички ги усещам близки. Направих си анализ на пътя дотук – на грешките, казах за всяка една от тях какво е допринесла за мен в моето развитие, после им дадох думата, стана нещо различно.
- Каква е равносметката в началото на юбилейната година?
- Не съжалявам за нито една грешна стъпка, защото всичко това е било в моя полза. Душата ми е подписала договор да мине през тези душевни катаклизми, за да може да се осъзнае. Най-много боли душа и тогава човек най-много чисти. Има доста хора, които не прочитат знаците на живота, докато при мен е катализатор. Вече много добре чета знаците и усещам силата в мен. Това израстване е не толкова на години, даже напротив. Визуално се подмладявам, защото започнах да си програмирам клетките и водата, която пия, за да чистя осъзнато отвътре навън. Всичко, което се случва, е на клетъчно ниво, вследствие на това, което душата е преживяла. Да изчистиш отвътре – това е да си простиш и да изстържеш всичко, което те е спирало и боляло. Да простиш дори на враговете, защото те не са случайни в този живот. Като си отидем от този живот, ще разберем, че те са ни били приятели и са ни помогнали с това, което са ни причинили, да натрупаме тези качества, за които душата е дошла. Отдавна съм забравила да се моля за земни неща, защото осъзнах, че най-важно е да спасим душата. Във всички мои послания душата е на първо място, защото тя е безсмъртната. Най-вече си пожелавам да има мир на Земята. За да постигнем личните неща, трябва да се помолим за цялото човечество, защото сме част от цялото. За да промениш, трябва да осветиш околните. Когато една свещичка блести, при най-малкия полъх изгасва. Когато са няколко, са забелязани. А когато са много, става буен огън и дава знак, че има пожар. Тогава всеки тръгва да те спасява. Затова моята мечта е да светнем много повече, да се осъзнаем и да повдигаме вибрационната честота. А когато го направим, хората, които са си продали душата на тъмнината, няма да могат да издържат на тази висока вибрация. Промяната на духовно ниво веднага ще се материализира. Когато човек се осъзнае, пробива тази мъгла. От това се страхуват властимащите. Това е рецептата за светлото бъдеще.
- Как се случи тази трансформация при вас?
- След активния спорт ми е трудно да се задвижа. В един момент усетих, че изпускам нещата. Катализаторът беше рециталът ми на Пирин Фолк в края на август м.г. Когато се видях по телевизията, гушата ми беше станала двойна, обемът – също, и си казах „или-или“. Започнах с чистене на токсини – късно вечер се пие сладък чай, след 10 минути коняк, след още 10 минути рициново масло 30 мл с топла вода. Целта е от захарта паразитите да излязат и конякът да ги опияни, а от рициновото масло не могат да се върнат обратно. И на другия ден ги изхвърляш – коремът спада и намаляваш обиколката. Всеки от нас носи между 3 и 5 кг токсини. След това започнах да си програмирам водата – да пия топла вода сутрин и вечер и да ям само между 12 и 18 ч. колкото и каквото искам. Започнах да се въртя обратно на часовниковата стрелка за подмладяване – така връщаш годините назад. Преди лягане правя 5 или 7 завъртания. Видях го в едно видео и реших да го пробвам. Като имаш проблем, се завърташ по часовниковата стрелка, за да мине по-бързо. През половин час пия чаша с топла вода, защото за студената организмът хаби много енергия, за да я стопли. Пия активирана вода. Обърнах се към нанотехнологиите – това е бъдещето. Една китайска компания има уред, с който успява да премахне студа и влагата в краката, а те са в основата на остаряването. Студът е нервната система, влагата е кръвта и лимфата. Затова на старите хора са им студени крайниците и дори в топло време ходят дебело облечени. Когато имаш 36,7 градуса температура на краката, си здрав. Когато е един градус надолу, означава, че 30% ти е паднал имунитетът. Когато е 35 градуса, туморните клетки и свободните радикали са взели превес. Този уред се равнява на 4 часа тренировка. Има и инфрачервен пояс, който отделя токсини от черния дроб и бъбреците и ти намалява обиколката на талията. По 1 см се смъква от процедура. Важно е да го мислиш и да имаш мотивацията.
- А не по лесния начин с инжекция за диабетици...
- Не, не, не. Само глутатион съм си слагала, за да не висне кожата. Както и за подсилване на черния дроб при борбата с токсините. При мен и благодарение на спорта не ми увисна след драстичното отслабване с 30 кг (повдига блузката и показва корема си – б.а.). Нямам такива торби, дето ги режат (смее се).
- С новата фигура подготвяте и нов юбилеен концерт!
- На 11 октомври в зала 1 на НДК е и с него ще чествам 25 г. на сцена, затова се казва „Празнувай с мен“. Смятам да представя 19-ия и 20-ия си албум, които не съм изпълнявала на голяма сцена. Последният се нарича „Душо моя“ и до броени дни излиза на пазара. Ще участват три ансамбъла – „Чинари“, „София 6“ и „Български ритми“. Ще се обединят да направят обща хореография на част от песните. Ще има само два дуета със Здравко Мандаджиев („Прошета се мома“) и с Христо Косашки („Ревност“), за да не става много дълъг концертът. Накрая ще се опитаме да направим нещо тримата. Билетите вече може да се купят от сайта kupibileti.bg. Ще има много духовни послания от стихосбирката „Разговор с моята душа“.
- Как се стигна до първата ви книга?
- Още през 2021 г., докато шофирах, започна една натрапчива мисъл: „За да те спасим, дойдохме тук, Българийо, душата своя да спасим.“ Докато не го записах, не ме оставяше на мира. Спирах на светофарите в София и записвах. Това беше първото послание „Разговор с моята душа“. След това едно по едно започнаха да идват още интересни рими. Една вечер гледах звездите и също ми тръгна послание. Не всеки път, когато искам, става. Обикновено идват, когато шофирам, тогава отбивам и записвам. Като от информационно поле ги смъквам. Попитах една контактьорка кой ми диктува тези неща, а тя каза – българските ханове от много високо ниво, за да може да се спаси България. Тези послания са за българската история, за катаклизми, които предстоят, и как може да се обърнем към свещените елементи въздух, огън, вода, земя, за да облекчим нещата. Една вечер, като си легнах, написах и стихче за майка ми, която е с деменция. Много е тъжно, доста си поплаках на него. Аз съм си писала името на стихосбирката, но аз само ги записвам, те ми се дават отгоре. Другото в книгата са стихове, писани за мен от различни хора. Някои са ме сънували и са им диктували. Най-много – около 50, са на Велислава Чонкова. Моите са по-малко, но някои са дълги като поеми. Нямах намерение да издавам стихосбирка, но моята приятелка Зарина Генчева пожела да я издаде. Друга приятелка – Наталия Начева, каза, че ще направи безплатно предпечата. Имам и спонсор, за да е най-луксозно изданието, с твърда корица и цветни снимки.
- Какво включва новият албум?
- 15 песни са. Посегнах към автентичния фолклор, имам само две авторски песни на Росица Узунова. Шопски фолклор, хумористични, пайдушко хоро. На „Дедото и бабата“ й правя втори път аранжимент. Записах я в първия албум преди 25 г., но не знам какво не ми хареса. А тя беше любимата на баба ми и дядо ми. Те бяха болни, стояха в една стая. Баба ми я слушаше нонстоп и който дойдеше на гости, само тая песен му се пускаше. Баба ми казваше: Като умрем, искам тая песен да ми изпееш. Сега й снимах и клип, ще я пея и на концерта.
- Вече вие сте в ролята на бабата...
- Аааа, не! Аз съм мама Поли, мъжът ми е дедото (смее се). Внучето сега ще стане на 7 г. и наесен ще е първи клас. Вече играе баскетбол, излюпил ми е къщата отвънка да хвърля на един кош, та ми е паднала мазилката, докато тренира.
- Къде снимахте новите клипове?
- В Арбанаси – „Винпалас“, „Българка“ и „Арбанашки хан“. Северняшкият държавен ансамбъл „Искра“ участва с 10 танцьори. Трябваше да сменя много тоалети, от спорта имам тренинг бързо да го правя. Целият ми гардероб е подменен. Но сега имам нов проблем! Преди сканирам в магазина какво ще ми стане и обикновено са 1-2 неща. Докато сега всичко ми става и не питайте как избирам. Гледам да си запазя килограмите – примерно тая вечер няма да вечерям. Ще почна да се разчупвам с гимнастика, което не съм правила досега. Правя упражненията на Кегел.
- Скоро се върнахте от Китай. Какво този път беше различното?
- Сега бях на годишнина на огромна китайска корпорация за нанотехнологии, която е под егидата на правителството. Участваха 50 държави, имаше 10 хиляди души на закрит стадион. Имаше и други професионални певици, но китайците се спряха на мен и на едни казахстанки със специална песен за компанията. На предните ми участия в операта в Литва, Чехия, в двореца на културата в Казахстан бяха впечатлени от реакцията на публиката, която скочи да играе и ме аплодира бурно. Те бяха поканили и рок състави и дори ми съкратиха репертоара заради тях, но накрая купонът стана при мен. Затова ме искаха сега в основната програма. Изключителен жест. Песента ми я преведоха на китайски, английски и руски. Бях изненадана на репетицията от 10 китайки, които са направили хореография с български рози на главата. Президентът на компанията, който е сред най-богатите хора, дава по 1 млн. за благотворителност годишно, дойде след репетицията при мен и каза: „Поли, за мен България е розата и Поли Паскова, с нетърпение чакам твоето изпълнение утре.“ Посланиците дойдоха да се снимат с мен. Имахме две гала вечери с по 1000 души. Сцената е от едната страна на залата, а на другия й край има проекция с холограма и ти се чудиш тука ли е живата Поли Паскова, или там, защото едно и също нещо виждаш от двете страни. Изпях една македонска песен със зурни и като скочиха германци и всякакви народности от Европа, стана страхотно хоро, макар че някои бъркаха стъпките. Накрая водещият каза: „Българите обединиха всички държави.“ Първата вечер пяхме „Хубава си, моя горо“, много хубав аранжимент на Светослав Лобошки. Много нежно прозвуча, като балсам на всички други отбори, които се явяваха с различни бързи песни. Всичко замлъкна на нашето изпълнение. Дадоха ни куфарче с нанотехнологии за по 1500 долара подарък.
- Извън музикалната изява какви интересни места посетихте?
- Видяхме Теракотената армия на Китай, което е осмото чудо на света. Един човек си копал кладенеца и намерил воините в естествен ръст – на едното място 8000 войници с коне, на другото място пък са стратезите. Императорът е направил тия войници, за да могат да го пазят в задгробния живот. Обединил е всички династии, но умира, преди да навърши 50 г., а се е гласил да векува.
Дадоха ни глина да си направим войници, всеки да си донесе подарък. Возихме се във влака стрела и докато пътувахме, видяхме голяма част от страната. Дърветата са посадени по конец, всичко има някакъв дизайн по фъншуй. Ходихме до един остров, който е бил за затворници, обаче видели, че всичките живеят над 100 г. Изследвали мястото и са направили рай от джунглата. С мостове, лебеди, дракони, очите им светят, все едно вървиш в приказка. А за Острова на маймуните пътувахме по стъклени мостове на 400 м над морето и отдолу виждаш джунглата. Аз, нали имам страх от височини, гледах нагоре, само се снимах и на спринт го минах. Маймуните живеят на семейства, има си йерархия, както и затвор за такива, които крадат или са ударили туристи. Затварят ги по 1 г., има табелки за какво са наказани. С охрана ни даваха да ги храним.
Видяхме и най-голямата скулптура в света – на една богиня. Имало е вулкан, който е активен. Като са я построили, вулканът изгасва. Миналата година е трябвало да мине тайфун през острова. В последния момент сменя траекторията и те знаят, че богинята ги е запазила. Редили сме се по 2 часа да влезем вътре. Всичко е от чисто злато, във водата е направено като мост и е нещо огромно. С едни влакчета пътуваш, гледаш храмове, цял ден може да изкараш там.
- Какво си донесохте?
- Вече два пъти съм ходила на Великата китайска стена и този път пропуснах. Затова нападнахме пазарите. Намерихме оригинални очила – всичко за износ. Взехме си коприна, перли. 50 кг багаж имахме, а бяхме с 20 кг отгоре. Добре че ни пусна мадамата от летището. Като се тръгне на пазар със списъци за всички орлета, гледай какво става. Впечатлена съм от чистотата и се радвах, ако видя някъде хартийка. В Гуанджоу се качихме на третата най-висока кула в света и от нея гледахме целия град. По 8 платна в едната посока има на пътя. Оттам ходихме до Виетнам – на островите под закрила на ЮНЕСКО. Взехме си 5-звезден хотел в стария град, точно където е пазарът. Вечерта, като излязохме на разходка, видяхме как мият чиниите – само ги потапят в една кофа, и оттогава спрях да ям там. Така се отслабва (смее се). Но във Виетнам са изнесени всички ишлемета. На безценица можеш да купуваш, затова трябва да се ходи с празен куфар. На международните участия ми казват, че не знаят какво пея, но настръхват от изпълненията. Което значи, че си вършим работата с нашия фолклор и неравноделните ритми. Работим за светлата сила на природата, помагаме и на хората. Знаете, че гласът е звук и вибрация. И това си го имаме като мисия.
Лео Богдановски
