- Честит рожден ден, маестро Диомов! Как го отпразнувахте?
- Аз празнувам рождените си дни скромно. Много хора ми се обадиха, което е прекрасно. Това означава, че имам много приятели. Казано на шега, цял ден бях "телефонист". Всичко мина благополучно. Не бях запазил маса в ресторант, нямах и такива намерения. Събрах се с приятели, не повече от двама-трима, пихме по едно вино и толкова. Недялко Йорданов е в София, та с него нямаше как. Мои приятели от детинство, с които сме заедно на всеки празник.
- А как го отбелязвате по принцип?
- Все по този начин. Аз не обичам много-много пищни тържества, а да са по-скромни. Честно казано, моят рожден ден ме изморява, но това е щастлива умора.
- Случвало ли се е да съвпадне с концерт?
- Веднъж-два пъти ми се е случвало и на концерт. Скоро имах концерт в Русе и беше обявено, че след няколко дни имам рожден ден. Получих много аплодисменти. Празниците са чудесно нещо, но не трябва да се прекалява. Понякога тази пищност отблъсква.
- Може би догодина ще е големият купон за юбилея?
- Приятелю, Лео, нека да доживеем първо. Ще се радвам много, ако направя един концерт с най-верните ми приятели, с моите групи, с Тони Димитрова, с млади изпълнители - аз пиша песни и за детски състави. Въобще искам не дълга маса за ядене и пиене - това е противно за мен. Искам да направя един концерт, на който да събера всичките си песни и всичките си приятели.
- Постигнал сте всичко в музиката - имате всички видове награди, толкова много хитове, но продължавате да работите и на тези години, когато можете само да си почивате и да си обирате аплодисментите. Защо е това?
- В това отношение съм ненаситен човек, защото все искам да пиша нови и нови песни, да правя нови и нови концерти. Обхваща ме някаква лудост, Лео. Говоря ти откровено. Лудост, която обзема цялото ми същество. Имам много хрумки за мелодии. Да реализирам и тази песен, нищо че имам толкова много направени.
- Остана ли нещо, за което не сте написали песен или пък певец, за когото не сте композирали?
- Разбира се. Това предизвиква болка в мен. Аз мечтая цял живот за мюзикъл и ще бъда много щастлив, ако това се осъществи.
- Еделина Кънева, директорката на Националния музикалния театър, вече го обяви това нещо!
- Да, но е още далече, далече. Една надежда този спектакъл да стане, но още е твърде далече от реалността. Получих любезно писмо от Еделина Кънева и покана да се направи мюзикъл върху моите песни, изпълнен от артистите на Национален музикален театър "Стефан Македонски". Но нищо повече не мога да кажа, защото всичко е в перспектива.
- Има ли песни, които държите да влязат в този мюзикъл?
- Не, аз не знам още какво ще представлява. Най-важното нещо за един мюзикъл е либретото. Песните ги имам, написал съм повече от 500 песни. Но изборът на песните ще бъде съобразен с либретото, а то в момента се прави.
- Вие сте известен запален пътешественик. Празнували ли сте в чужбина?
- Преди 4-5 години бях на фотосафари в Кения точно на 16 януари. Беше доста любопитно как ще реагират моите приятели, като научат къде съм в този момент. Звъняха ми много, но не на всеки вдигах, че е много скъпо. Тези, на които вдигнах, останаха доста изненадани. Казах им: "Поздрави от Кения, приятели! Аз съм на фотолов на прекрасни диви животни“ - нещо, което съм мечтал цял живот.
- Предстои ли ви пак такова пътуване?
- Скоро тръгвам за далечните Сейшели. И не само. Ще ходя на Мавриций и Мадагаскар. Ще правя снимки, които през лятото ще изложа в морската градина в Бургас. Живот и здраве, всичко да мине както трябва. Екскурзията е наречена "Пътуване до рая на земята".
- Защо избрахте тази дестинация?
- Ще отговоря съвсем откровено. Аз се наситих да ходя по лъскави страни. Малко съм изморен от европейските държави, американските и какви ли не още. Напоследък обичам да пътешествам в екзотични страни. Да ходя на места, които са неповторими като пейзаж. За Кения вече ви споменах. Бил съм на водопадите в Игуасу, в Индия, Зимбабве, Замбия и т.н. Привлича ме неочакваното, екзотиката. Нещо, което в България не може да се види. Като казвам България, винаги се връщам тук с удоволствие, защото това е моята страна, аз си я обичам, обходил съм всички възможни пейзажи на България. Така че в никакъв случай не подценявам нашата природа, но в същото време не мога да не сваля шапка на великите диви суперявления и събития.
- На тези места, на които сте били, връхлитала ли ви е музата да напишете някоя мелодия?
- Не, но в интерес на истината бях в Африка - в Замбия, Зимбабве и Кения. Там ни посрещаха африкански групи и аз бях очарован от африканската музика. Такива състави видях, танцуващи трупи, които едновременно танцуваха и пееха и те грабваха в танца. Предимно мъже, които те вдигат на ръце и ти започваш да танцуваш с тях и да дивееш с тях по един неповторим начин. Това, което ми се случи в Африка, никога няма да го забравя. Подобни случки имах и в Перу. Прекрасни, вълшебни спомени. Един-два пъти се включих с маракаси в техните музикални трупи, които обикалят туристическите обекти, за да спечелят някой и друг долар. Въобще във всяка страна аз не пиша песни, а се наслаждавам на екзотична и неповторима музика. Тромпетите на Мексико, тангото на Аржентина, китарите на Парагвай и самбата на Бразилия, които са вълшебни и неповторими. Изключително преживяване. Затова се наслаждавам, като пътувам. Колко това ми помага за моето творчество не знам. Фолклорната музика ме пленява навсякъде. Обичам да я слушам, защото виждам колко разнообразен и прекрасен е светът, стига да има мир и да пътуваме като туристи. Това, което напоследък си пожелавам, е да има мир между народите и много туристи. Няма нищо по-прекрасно от това да обикаляш и да съзерцаваш, а после да ги споделяш във своята страна с приятели.
- Преди да тръгнете към поредната дестинация, четете ли подробности за мястото?
- Чрез интернет се запознавам детайлно с местата, на които ще ходя. И после ми е интересно да видя дали това, което съм прочел, е истина. Наслаждавам се на познанията си. Ето, когато отидох в Перу, знаех, че трябва да отида на Мачу Пикчу, трябва да видя фигурите и рисунките на Наска, големият Колка каньон и т.н. В Перу мечтаех да видя кондор - знаех всичко за тази грамадна птица. Когато видях ято кондори, такава радост беше за моята фотографска душица да снимам кондори на толкова хиляди километри от България.
- За Мадагаскар каква е програмата?
- Прочел съм за тюркоазените води на Индийския океан, знам много неща за техните неповторими бели пясъци на плажовете. Всичко това ми е интересно и чакам с нетърпение да го видя и заснема. Когато се върна, ще мога да ти кажа кое е характерно за Мавриций, за Сейшелите. Знам, че те си приличат много като пейзажи, като близнаци са ми казали, че са, но и се различават. Да видим, да видим, да видим...
- Какво си взимате за спомен от тези места?
- Сувенири нося за приятелите, по мъничко, но от сърце. Сега ще си купя няколко сейшелски и мадагаскарски шарени ризи, които са типични за екваториалните държави, на всяка цена ще си купя и бермуди. Защото това е част от екзотиката на тези страни. Очаквам да оценя тяхната кухня - надявам се, че ще бъде приятен вкусът на тяхната храна. Въобще всичко, което се случва в една държава, ми е интересно. Даже, ако искаш вярвай, аз обходих през живота си и много пустини - може би са към 7-8, дори и те са ми интересни. Боже мой! Такава безпределност, своята негостоприемност, тоталната скука и нескука, която предлагат.
- Като се върнете, ви чака работа. Каква по-точно?
- Вече написах две нови песни на „Тоника СВ“, предстои да напиша още няколко, които са в проект - мелодиите ги има, трябва да намеря адекватен текст. Изобщо работата по такъв проект не е лека. Аз подхождам вече към новите си песни с голяма отговорност, защото не мога да си позволя да пиша елементарни песни. Ако ще пусна нещо в ефира, трябва да бъде прекрасна песен и да бъде одобрена от моята лична цензура. Напоследък все повече ме затруднява да намирам точния текст. Мисля с повече упоритост да успея. Също предстоят и много концерти. Отсега готвя коледния концерт, който ще бъде в Бургас на 9 декември. Ще има голям концерт на „Тоника СВ“ в Пловдив на 8 септември. В страната също има планирани концерти на „Тоника СВ“, на които смятам да присъствам, защото ми донасят огромна радост, както и концертите на Тони Димитрова, които стават все по-успешни за щастие. За „Петте сезона“ също пиша нова песен. Онзи ден в Русе имахме концерт, изключително успешен, бих казал. Много се радвам, защото работя с разнообразни групи като „Тоника СВ“ и „Петте сезона“, да не говорим, че Тони Димитрова е в съвсем друг коридор. Пиша разнообразни песни и се радвам, че те получават аплодисменти от публиката.
- Над 50-60 години правите концерти. Публиката промени ли се за това време?
- Откакто се помня, правя концерти. Отдавна минаха 4000 и вече не ги броя. Няма смисъл, защото са много. Навремето правех по 300-400 концерта годишно. Имаше и много участия, празници на градовете, празник на търговския работник, 8 март, Нова година и т.н. Смятам, че сега имам по-голям успех, отколкото преди. Дано това да не е надута фраза. Напоследък се радвам на препълнени салони. Ще дам един пример - навремето правех по един концерт в Бургас, сега коледния го дублирам и пак остават хора извън залата. Това е едно чудо, което се случва с моите песни. Имам песни на повече от 50 години и те продължават да се пеят и да вдигат ръцете на хората. Може би това е причината за по-големия успех сега - песните са проверени, публиката знае текстовете наизуст и понякога пее по-силно от нас.
- Как да завършим?
- С това, което казвам на финала на всеки наш концерт - Хора, нека да бъдем по-добри и да се обичаме повече! Дай Боже!
Това е той:
Роден е на 16 февруари 1945 г. в Бургас
Създател на три от най-обичаните групи в българската музика – „Тоника“, „Тоника СВ“ и „Фамилия Тоника“
През последното десетилетие работи с младоците от „Петте сезона“
Носител е на всички музикални награди у нас - „Мелодия на годината“ за „Приятели“ през 1981, Младежкия конкурс за забавна песен за „Балада” (1974) и „Интимно“ (1978), „Бургас и морето“ за „Сбогуване“ (1975), „Разказвай ми, слушам те“ (1979), “Танц с вечерния дъжд“ (2009) и “Полунощ е“ (2012)
За юбилея си през 2020 г. подготви биографична книга „Белите и черните клавиши на моя живот“
Лео Богдановски
