П рез последните години фестивалната култура в цял свят се развива, което се вижда и в България. У нас можем да се радваме на разнообразни фестивали за разнообразни вкусове и на разнообразни теми. Фестивалите се превръщат в устойчиво развитие за градове и региони, доставят не само култура, но и добавена и финансова стойност за районите и градовете в които се провеждат. Един от най-успешните примери у нас е вече несъществуващият Kavarna Rock, който позиционира малкия морски град на световната рок карта и стана притегателно място за феновете на рок музиката от целия свят. И нека бъдем честни, ако не беше рок фестивалът, повечето от нас и до ден днешен нямаше да знаят къде се намира Каварна, както и съм сигурен, че повечето от феновете на фестивала не са стъпвали там след краха му. Но темата за българската фестивална култура е колкото дълга, толкова и сложна и не съм сигурен, че и една цяла книга ще е достатъчна да се опише…
Когато говорим за фестивали и развитие на региони обаче, трябва да говорим за рок. Рок фестивалите в Европа са едни от най-значимите събития както за света на музиката така и за местата им на провеждане. Wacken Open Air, Nova Rock, Download Festival, Graspop Metal Meeting, Rock am Ring са само част от великите фестивали в Европа. Но от всички тях един се откроява не с артистите и бандите, защото ако погледнем списъците с групи, то много често ще видим едни и същи имена на афишите на повечето изброени фестивали. Разликата обаче е в организацията, да точно така. Тази така непопулярна дума у нас, защото в България сме свикнали да няма такава на повечето събития. Организацията е онзи най-важен елемент, който превръща фестивала от “едни групи на едни сцени”, до цялостно преживяване, което не искаш да свършва и на което мечтаеш да се завръщаш пак и пак и пак! HellFest е фестивалът на фестивалите в Европа и това се затвърждава с всяка изминала година.
Какво всъщност е HellFest и защо е толкова специален?! Фестивалът стартира през 2002 и до 2005-а е под името Fury Fest. През 2006 се поема от HellFest и нов екип, който започва да пише историята и да се превърне в най-големия рок фестивал във Франция с по 60 000 посетители всеки ден за четири дни през 2025 или общо 240 000 посетители за целия фестивал. През годините фестивалът е имал множество проблеми – откраднати над 600 000 евро, политически атаки заради името и музиката на фестивала, опит за цензура и какво ли още не, но всичко това е история, защото днес HellFest разпродава всичките си билети още „на зелено“ само когато обяви датите за следващата си година (билетите за 2026-а влизат в продажба на 8 юли, без нито една обявена група). Феновете толкова обичат това преживяване, че не ги интересува кои ще са групите, а те всяка година са над 300 за дните на фестивала. Районът на Клисон се изпълва с хора от цял свят, които прекарват поне една седмица в региона на фестивала. Приходите за общината са милиони евро, а усмивките на посетителите не слизат от лицата им през цялото време.
Още с паркирането на обособения паркинг човек вижда мащаба и размаха, с който HellFest се случва. На всеки 10 метра (буквално) има по един човек с жилетка, който насочва трафика в посоката, в която може да се движи. Всеки един от тези десетки хора е с огромна усмивка и настроението още от там е приповдиганато. Въпреки, че температурата навън е над 36 градуса. От паркингите (два на брой Източен и Западен) пътят до фестивалната зона е около 30 минути пеша или 10 минути с бусче (тази опция я има само на Източния паркинг), но и в двата случая придвижването е безпроблемно, защото от фестивала са се погрижили доста от улиците да са затворени за коли и са само за пешеходци и колоездачи.
Фестивалната зона всъщност е Hell Fest City, локация която е отворена целогодишно за посетители, но „избухва“ в дните на фестивала. Множество точки за информация, хора с водни пистолети пръскащи желаещите да се охладят, усмихнати полицаи и охрана, които съдействат с каквото могат, стюарди подканващи и насочващи хората към входовете. Това са само част от първите малки детайли, които правят впечатление и те карат да се чувстваш специален, защото си сред тези 60 000 късметлии успели да са тук тази година.
Вътре в зоната се разкрива един истински рок град със заведения, магазини, барове, рок инсталации, фонтани, зони за хранене, виенско колело, открити душове за разхлаждане и какво ли още не. Цялата зона не може да бъде обходена за един ден, а и след четири дни съм сигурен, че са останали скрити места и със сигурност за следващите издание ще има нови изненади.
Всичко важно за фестивала се случва през неговия апп – зареждане на пари в гривната и разплащане с нея в зоната, прогнозата на времето, програма на сцените, представяне на групите, новини, мърч и какво ли още не.
HellFest разполага с 9 сцени, които стартират още от 10:30 и продължават до 2 сутринта, след което за оцелелите има DJ партита и денонощни купони до зори. Реално ако си фен на рок музиката няма как да не намериш нещо което да ти хареса.
Тази година сред групите бяха банди като Korn, Muse, Judas Priest, Cypress Hill, Linkin Park, Till Lindemann, Electric Callboy, Within Temptation, Sex Pistols & Frank Carter, Savatage, Scorpions, Dream Theater, Scorpions и много други.
За да завършим положително е редно да кажем, че в България има фестивал, който се опитва да стигне батковците и го прави доста добре със сериозно развитие през последните години. Midalidare Rock In The Wine Valley е най-добре организираният фестивал в България и приликите с HellFest са явни.
Midalidare е винарна, HellFest е сред лозя във Франция. Midalidare залагат много и развиват своите къмпинг зони, HellFest са достигнали съвършенството тук. Чистотата е приоритет и за двете места. Разнообразни активности се организират и на двете събития. Но най-важното е отношение към феновете, което и на двете места е основен приоритет и поставено на преден план. Силно се надявам, че един ден и родният фестивал ще успява да разпродава билетите си „на зелено“, което ще го позиционира именно там до най-големите!
Автор: Ради Георгиев
