Г олям вой за правата на животните, домашните любимци получават повече грижи от хората в старчески дом. Рядко виждам младок да разхожда достопочтения си дядо или баба, но кученца - фризирани, напомадени и прочие се стрелкат на скъпи вериржки и са гледани като диаманти.
Всеки сам подрежда приоритетите си и не съм тук да виня. Но иска ми се, наред с привилегиите да има някакъв контрол върху поведението и на кучетата, и на собствениците им. Живея на улица "Оборище", където знае се - цените доближават тези в Лондон на квадратен метър. Но по тротоарите, на почти всеки метър, кучетата оставят своите ароматни автографи. Кафявите им козуначета се размирисват вдъхновяващо щом ги настъпиш вечер, което не отговаря нито на концепцията за чистота, нито покрива ангажимента на притежателите на кучета да почистват след тях. При това самите хора така са свикнали с привилегията си, че пускат верижките по-разхайтено от допустимото, та двукраките не могат да се разминават.
Днешните пешеходци са разсеяни и отдадени на мобилните си телефони - те често се спъват в тези поводи и падането е неизбежно. Тротоарите са най-вече за хората, а миризливите кучешки козуначета никой не е длъжен да търпи, понася и настъпва. Когато ще се живее според европейските ценности, нека те започнат с разбиране отвътре и да не ги изискваме само от околните.
Да започнем със себе си. Ето, в Лондон, в квартала, където пребивавам, много рядко може да се видят кучета. За целта има специални градинки, особено на "Слоун стрийт" може да се запишете (да, срещу безбожна такса), в парка, принадлежащ на лорд Кадоган. Помислено е, преценено е, установено е. Докторската градинка може да изпълнява до известна степен подобна функция, нали наоколо са само богаташи и политици, стига компетентна фирма да организира това.
Ще бъде облеклчение за нас, живущите, ще бъде удобство за всички с домашни любимци. Освен това - ще бъде изпитание за финансовия им ценз, защото това никак не бива да бъде евтино. Както казах, в Лондон, където съм в момента, подобни неща са решени веднъж и завинаги. Нали все имитираме чужденците... Тяхната стратегия за животните е хем да им е удобно на тях, хем никой да не страда от тази донякъде перверзна обич, превъзхождаща любовта към човека.
Лорд Евгени Минчев
