П реувеличената мъжка действителност вече не ми понася. Получавам обрив от всякакви метро и прочее сексуални, които си бръснат краката, вероятно между тях, рисуват си веждите и се бият с истински жени за предимство в козметичните салони.
Високи, стройни, с оголени глезенчета, без чорапи на -5 градуса, тези контета се отклоняват със сериозни градуси от представата ми за истински мъже. Те оставят след себе си диря от одеколон и ходят така, сякаш с дупето си затварят чекмеджета. Косите са прилежни, ноктите лакирани, обувките - модерни и лъснати до слабоумие. Не се сяда навсякъде и не се говори с когото да е. Телефонът трябва да е последен модел, катарамата на колана - Hermes. Проблемът е, че те си го казват Хермес, а се произнася Ерме. Капучинцето се пие така, че малкото пръстче да сочи полилея и ти не можеш да заговориш такъв мъж с главно Ж, докато не си оближе церемониално устните. После върху всички тези устнички, се полага вазелин, чунким може да се напукат и трудно да произнесат нещо от сорта здрасЧи.
Мъжка работа, казвам ви, виждам всеки ден подобието им и започвам да си мисля, че живея в Малък градски театър на Педала, където постоянно се играе постановката Колко е важно да бъдем сериозни. Ама, какви сериозни бе, момичета, я вървете си изберете пол от наличните 78 такива и сложете рокля, защото панталон и риза не отиват на кръшните ви движения. А бижутата - обеца, гривни, ланци (ама не от тези борческите), ланци, които завършват с кръстче, богато украсено с камънаци, вероятно цирконий. Най ме напушва смях докато си намятат палтото, то е винаги много дълго, бяло или цвят слонова кост (простете, сега им казват цвят шампанско), непременно всичко това обогатено с разкошна яка с косъма навън. Тейко ми беше кожухар и поразбирвам от кожи.
Та, така описаният портрет на софийския Дориан Грей дали би могъл да висне в Лувъра, като документ за най-патетичната модна олелия, която съм виждал или първо да ги пратим в казармата, където да носят партенки и да се къпят в сряда. Експеримент, който ни се полага, наистина.
Същите тези метро и прочие сексуални свикнаха жените да им сервират, да им плащат сметките, да мъкнат чантите. Да се превърнат в мъжете, за които искат да се оженят, но реколтата не допуска такива мечти.
Плюя на такава мъжественост, на обръщения като „аУо, миУо“ и подобни. Даже няма да ги нарека педали, защото много от тях се държат достатъчно мъжки, но под пластовете пудра и очна линия това звучи неправдоподобно. Нещо ала Кончита Вурст, но с наденица, по нашенски. Ще ги нарека полови несретници, андро видения, луксозен социален отпадък, претендиращ за бутик.
Лорд Евгени Минчев
