Г оран Брегович, балканската звезда, любимец и на българската публика, празнува 75-ия си рожден ден, а сътрудниците му са му подготвили изненада. Балканската звезда дори нямал идея какво го чака, пише Kurir.
Горан Брегович Брега празнува своя 75-и рожден ден днес, 22-ри март, и ще го прекара в работа по представление в Германия. Неговите сътрудници обаче решили да го изненадат в този специален ден.
Черно-бяла торта с китара, ноти, лък и надпис "Честит рожден ден" ще очаква Брега в клуба.
Популярният Брега е на музикалната сцена от десетилетия и често е отбелязвал значимите си дати, работейки.
Тортата за рожден ден е готова за тази вечер - написа мениджърът на Горан Адис в своя Instagram.
Тортата-изненада за Брега, която ще получи тази вечер на концерта в Мюнхен
Няма съмнение, че Брега ще се зарадва на този знак на внимание от най-близките си сътрудници и че представянето ще бъде подсилено с още повече емоции.
Горан Брегович е постоянен член на "Bjelo Dugme" от основаването му.
Bijelo Dugme е югославска рок група, която беше една от най-популярните групи в бивша СФР Югославия повече от две десетилетия.
Основана е в Сараево през 1973 г. Тя издава девет албума между 1974 и 1988 г.
Групата Bijelo dugme възниква от групата Jutro и приема новото си име на 1 януари 1974 г. Лидерът и единственият постоянен член на групата е китаристът Goran Bregović, докато певците са Željko Bebek, Mladen Vojičić Tifa и Alen Islamović
Басистите Зоран Реджич, Ядранко Станкович, Санин Карич и Любиша Рачич, барабанистите Ипе Ивандич, Милич Вукашинович и Джиджи Янкелич и кийбордистите Владо Правдич и Лаза Ристовски влизаха и излизаха от групата по различно време.
Групата се разпада през 1989 г. с разпадането на СФРЮ и се събира отново за прощално турне през 2005 г. в Сараево, Загреб и Белград. Безплатният концерт в Хайдучка чешма през 1977 г. и прощалният концерт в Белград през 2005 г. са сред най-посещаваните концерти в бивша Югославия.
Още за Брега
Горан Брегович, когото галено наричат Брега, един от най-известните съвременни композитори на Балканите, казва, че за него музиката е „същността на живота ми, също както дъщерите ми, красивата буря в морето или моментът, в който се забавлявам с приятели“. Днес музикантът навършва 75 години, отбелязва и БТА.
Брегович е композирал музика за различни изпълнители като Иги Поп и Сезария Евора. Той печели славата си, свирейки на китара със своята рок група „Биело дугме“. Той е нейн основател и лидер. „Биело дугме“ поставя основите на югославската рок музика. Талантът на Брегович излиза извън пределите на Балканите и достига до световното кино. Той създава музиката към филмите на сънародника си Емир Кустурица - „Циганско време“, „Аризонска мечта“, „Ъндърграунд“.
Оркестърът на Брегович е внушителен, като се състои от 40 души - духов оркестър, гайди, струнен ансамбъл, мъжки хор и традиционни български и ромски певци. Композициите на Брегович, които разширяват балканските музикални вдъхновения до новаторски крайности, се опират на европейския класицизъм и балканските ритми, предизвиквайки изгарящата сила на рока, както и спокойствието на свещените звуци - всичко това задвижвано от духовите инструменти.
Брегович е творец, който композира и изпълнява музика в широк спектър от жанрове - широко известен става с интерпретациите си на традиционна сръбска, босненска и хърватска музика, внасяйки модерни западни влияния. Концертите на Брегович са едно диво пътуване през всички стилове, преминаващо от солови изпълнения до шедьоври в пълен хоров състав, от най-простите до най-сложните.
Горан Брегович е роден на 22 март 1950 г. в Сараево, в семейството на баща хърватин и майка сръбкиня. Баща му е офицер от Югославската народна армия. Родителите му се развеждат и той остава да живее с майка си в Сараево. „Бяхме бедни, но това вероятно е бил най-добрият момент в живота ни. Беше спокойно време. Майка ми беше сръбкиня, баща ми беше хърватин и единственият проблем в нашата къща беше пиенето на баща ми. Той беше полковник от Югославската армия, а те пият твърде много", разказва Брегович пред „Гардиън“.
Горан свири на цигулка в музикално училище, но е изхвърлен от него във втори клас заради „липса на талант", тъй като така мислят неговите учители. Така музикалното му образование се свежда до това, на което го учи негов приятел, докато майката на Горан не му купува първата китара в ранните му тийнейджърски години. Тя го изпраща в техническо училище и като компромис му позволява да си пусне дълга коса. След като постъпва в училището, Горан се присъединява към училищната група и свири на бас китара. Но е изгонен и оттам - този път за лошо поведение. Когато е на шестнадесет години, майка му го изоставя и заминава за морето. Горан е принуден да се грижи сам за себе си. Той свири народна музика в бар, работи на строителни обекти и продава вестници, за да се изхранва.
През 1969 г. музикантът Желко Бебек забелязва Горан Брегович на един концерт и го привлича в групата „Кодекси“ (Kodeksi). През 1970 г. „Кодекси“ има неуспешно турне в Италия, което изиграва роля за разпадането ѝ. В групата остават Горан Брегович, Милич Вукашинович и Зоран Реджич и тя е преименувана на „Мица, Горан и Зоран“. През 1971 г. Брегович и Зоран Реджич влизат в група „Ютро“ (Jutro), с която записват няколко хита, станали по-късно емблематични за „Биело дугме“. След разпадане на групата „Ютро“ през 1973 г. на 1 януари 1974 г. Горан Брегович, Желко Бебек, Горан Ивандич, Владо Правдич и Зоран Реджич създават група „Биело дугме“.
Групата му се казва „Биело дугме“ (Бяло копче), „защото имах песен, чийто текст гласеше: „Ако бях бяло копче, щях да съм до теб, а ти нямаше да знаеш, че мога да те докосна“, казва Брегович за „Гардиън“. След като издават първия си албум през 1974 г., те разтърсват югославската музикална сцена със своята смесица от хард рок, фолклор и цигански влияния, а ромите им помагат да се разгорещят, преди да излязат на сцената. „Когато бях голяма рокзвезда, в гримьорната ни винаги свиреше цигански духов оркестър - това е, което носи лудост! Винаги си мисля, че балканската духова музика е като пънка“.
По времето, когато „Биело дугме“ се разпада, Горан навлиза в света на филмовата музика. Първият му проект е „Циганско време“ (1989 г.) на Емир Кустурица, който се оказва много успешен. Сътрудничеството между двамата продължава и Горан композира музиката, изпълнена от Иги Поп, за следващия филм на Емир „Аризонска мечта“ (1993 г.). Следващият му голям проект е музиката за филма „Кралица Марго“ на Патрис Шеро, който отново има голям успех. Филмът печели две награди на фестивала в Кан през 1994 г, като е отличен със „Златна палма“. На следващата година „Златна палма“ получава „Ъндърграунд“, за който музиката композира отново Горан Брегович.
Повече от 10 години след като се отказва от рок музиката, Горан Брегович спира да участва в концерти на живо. Всичко това се променя през 1995 г., когато с група от 10 традиционни музиканти, хор от 50 певци и симфоничен оркестър той предприема поредица от мегаконцерти в Гърция и Швеция. През 1996 г. следват много малко концертни изяви, тъй като идеята за 120 изпълнители на сцената плаши дори най-ентусиазираните промоутъри. През юни 1997 г. групата е намалена на 50 музиканти, които изпълняват двучасов концерт с филмова музика на Брегович. Тази програма му носи успех след успех. С „Оркестъра за сватби и погребения“ (Orkestar za svadbe i sahrane) триумфално изнася концерти из цяла Европа.
През 2004 г. Брегович композира първата си опера - „Кармен с щастлив край“ (Karmen with a Happy End). Творбата е комбинация от театър и опера, а премиерата й е в Италия на 17 април 2004 г. и оттогава е била поставяна на сцена над 100 пъти.
Музиката на Брегович носи както южнославянски, така и ромски мотиви и представлява синтез на популярна музика с традиционно полифонично звучене от Балканите, танго и духови оркестри.
„Балканската култура е смесица от кич, насилие и разгорещени емоции, култура, която е заобиколена от операта и симфоничната музика. Във времената, когато Монтеверди е написал своя Орфей, ние все още сме обработвали нивите с плугове, задвижвани от волове, отглеждали сме добитък и сме се занимавали с риболов. И по традиция музиката е звучала в съпровод на пиене. Балканите като цяло, и моята страна в частност, през цялата си история са се колебаели между цикли на див ентусиазъм и дълбока депресия - ние сме много добри и в двете“, казва той пред списание „Метъл“.
Горан Брегович живее в Париж със съпругата си Дженана Суджука и трите им дъщери - Ема, Уна и Лулу.
