Е леонора Иванова-Нори е от актрисите, които носят онази фина чувствителност, без която театърът не може. В момента графикът ѝ е изпълнен с представления, но тя признава, че най-сетне си дава и време за глътка въздух.
„В момента играя активно, ходя по представления, но между тях имам дни, които са само мои – за приятели, за близки, за кучето ми. Радвам се, че имам време да почина, защото ние, актьорите, работим с емоционалност и чувствителност. Те не са неизчерпаеми. Имаме нужда да преживяваме, да гледаме филми, да ходим по галерии, да се вдъхновяваме“, казва тя.
Макар да е влюбена в театъра, Нори признава, че понякога има нужда да стои далеч от салона. „Когато прекарваш по-голямата част от времето си в театъра, понякога предпочиташ да си починеш, вместо пак да седнеш в салона. Но щом ми липсва процесът, веднага се връща и желанието да гледам колеги.“
С любимия си секунди след като е казала "Да".
Време за презареждане
Най-сигурният ѝ начин да презареди обаче не е нито сцена, нито екран, а… физическият труд. „След силно емоционално натоварване имам нужда от физическо разтоварване. Имаме каравана на морето и веднага след една премиера започнахме с пълна реставрация. Аз и годеникът ми работим с ръцете си – циклим, боядисваме, създаваме нещо реално. В театъра даваш много, но не можеш да пипнеш резултата. Докато тук – изцикляш една дъска и веднага виждаш плода на труда си. Това страшно ме заземява“, категорична е актрисата.
Любовта също я заземява. След девет години заедно с партньора ѝ предложението за брак идва изненадващо – по време на концерт на любимите й Radiohead в Болоня. „Не съм очаквала. Ние си знаем какви са ни отношенията, никога не съм имала нужда от пръстен, за да ми доказва любовта ни. Но моментът беше изключително специален. И може би точно затова – перфектен.“
Предложение
Тя споделя и любопитен детайл около предложението. „Два дни преди да заминем се събудих с мисълта: ако Толи някога ще ми предлага брак, да не взима пръстен от кутията ми за бижута, защото всички са ми големи. Съвсем случайна мисъл. После на шега му я казах. А след предложението той ми призна, че точно това вече бил направил – взел е пръстен, за да мери размера. Само че съм му го казала малко късно“, смее се Нори.
Колкото до сватбата – тя не е приоритет. „Сватбата е красив празник на любовта, но не е нещо задължително за нас. Нашата любов е силна и важна и няма нужда от свидетелство. Може би ще направим голям купон за приятелите. Обичам да ходя на сватби, но честно казано нямам енергията и нервите да организирам своя“, категорична е талантливата актриса.
Двамата се запознават на хелоуинско парти между стария и новия клас на проф. Ивайло Христов в НАТФИЗ. „Аз мислех, че е с перука, а той всъщност бил с дългата си коса. Може би малко съм го обидила тогава“, разказва с усмивка тя и допълва: „От деня, в който сме се запознали, не сме спирали да си говорим. Това е много важно – да има какво да си кажете“, смее се днес Нори. И макар и двамата да са актьори, у дома няма съревнование. „Никога не съм се съревновавала с близките си. Техните успехи са по-ценни за мен от моите. Радвам се, когато успяват, и знам, че те по същия начин се радват за мен. Състезанието убива отношенията.“
В представлението "Албион".
Покана
Елеонора говори открито и за провалите – тема, която често остава на заден план. „Аз съм много голям почитател на провалите. Шегувам се, че имам толкова провалени мечти и хобита, колкото малко хора. Но те са ми мотор, те са ми движеща сила. Ако не ги приемаш като край на света и не взимаш себе си твърде на сериозно, провалът се превръща в повод да пораснеш или да поемеш в нова посока.“
На финала актрисата отправя покана към читателите на „Телеграф“: „Искам да поканя хората да гледат „Албион“ на сцената на Младежкия театър. А също и да ги поканя в Театър „София“ – съвсем скоро се връщаме в обновената си сграда. Ще се радвам да се видим там.“
Може да се похвали, че е асистент в школата на Зафир Раджаб и Башар Рахал.,
За Нори театърът е любов, но животът извън сцената – с прашни ръце, големи мечти и малки провали – е онова, което я държи истинска. „Важно е да можеш да споделяш, без его. Да се опитваш да чуеш другия. И да не се страхуваш от провалите – те просто ти показват пътя.“
Елизабет Методиева
