И сторията в "Безветрие" разказва за завръщането на младо момче на име Калоян в родното място на баща му, за да уреди продажбата на жилището на своя наскоро починал баща. Калоян е израснал в конфликт с миналото си, а филмът проследява емоционалния му преход, докато се справя с наследството на своя баща.
Hollywood Reporter публикуваха и интервю с режисьора Павел Веснаков и Fyre на заглавната си страница след премиерата, като поставят акцент върху дебюта на рапъра в киното.
Павел и Огнян на премиерата.
Огнян Павлов споделя, че сякаш играе себе си в "Безветрие" - също като главния герой и той е израснал в семейство на самотна майка. Баща му почива, когато Fyre е само на 10 г., но никога преди това не са живели заедно извън спорадични срещи по веднъж на три месеца.
Това е вторият игрален филм на Павел Веснаков след "Уроци по немски".
Премиерата в Карлови Вари.
В главните роли влизат Огнян Павлов – FYRE, Веселин Петров, Михаил Мутафов, Надя Дердерян, Лидия Вълкова, Константин Трендафилов, Васил Бинев.
- Г-н Веснаков, вторият ви игрален филм „Безветрие“ излиза на голям екран на 28 март. Каква история разказвате?
- Историята в „Безветрие“ се занимава с темата за завръщането към корените, но погледната от перспективата на герой, който няма корени и няма къде да се завърне. Главният герой във филма е момче, което е прекарало целия си съзнателен живот в чужбина и сега попада в една непозната среда, за която не знае почти нищо, но пък всички се радват да го видят и го третират като местен. Този парадокс забърква Калоян в една емоционална безизходица, от която може да се измъкне само ако погледне истината в очите.
Безветрие
- Защо „Безветрие“?
- Струва ми се, че българското общество е в един повече от стогодишен сън, от който няма изгледи скоро да се събуди.
- В главната роля е Огнян Павлов, популярен като рап изпълнителя Fyre. Защо се спряхте на него и го извадихте от зоната му на комфорт?
- Избрах Оги, защото е много интелигентен и одухотворен и в очите му се съдържа много история. Необходимо е човек да се загледа малко повече в тях, за да разбере, че под повърхността се крие дълбоко раним и талантлив човек.
- В каква светлина ще го видим? Кои емоции и чувства ви вълнуват вас като режисьор и съответно героя на Огнян – Калоян?
- Историята е пропита от тъга, която е провокирана от невъзможността да поговорим с даден човек, след като си е отишъл. Думите, които не сме изрекли, продължават да ни преследват и да ни напомнят, че сме можели да се справим и по-добре. Емоциите, които филмът създава у зрителите, са разнопосочни. Зависи кой в какъв етап от живота си го гледа. Това беше и едно от най-силните ми желания: исках да направя филм, който говори по различен начин на публиката, при всяко следващо гледане. Дали съм успял ще кажат хората и времето.
- Казвате, че ви вълнува темата за прошката и какво правим, когато сме закъснели безвъзвратно с нейното търсене. Лесно ли се дава прошка и заслужава ли всеки своя втори шанс в живота?
- Не се дава лесно. С течение на времето осъзнах и че няма такова нещо като втори шанс. Дори да имаш възможност да направиш нещо повторно, то никога няма да е същото. Затова трябва да се действа отговорно, в момента, в който сме изправени пред нещо важно. Разчитаме ли на втори шанс, сме изгубени.
- Превъзмогват ли се травмите от миналото?
- Ако слушаме политиците от телевизора - разбира се. Наблюдаваме ли обаче действията им, без да слушаме какво говорят - категорично не. Хората са обречени да повтарят едни и същи грешки. Единственото, което можем да направим, е да се опитаме да облагородим съществуването си чрез поезия, кино, изобразително изкуство, музика или литература.
- Разкажете ни повече за избора на актьорски състав. Виждаме големи имена, но и по-малко познати. Когато пишете сценарий, мислите ли за човек, който да се въплъти в образа, или след това го напасвате?
- Всички сценарии, които съм написал - винаги са базирани на актьори, с които съм работил. Докато пиша, имам ясна представа за образите, защото ги свързвам с конкретно лице. Актьорите в „Безветрие“ не са се явявали на кастинг. Всички до един са избрани, защото са брилянтни актьори.
- Филмът имаше своята световна премиера на фестивала Карлови Вари, а след това бе прожектиран и в рамките на София филм фест. Какво ви казаха хората, след като го гледаха?
- Обикновено ме питат дали всичко е наред, защо толкова меланхолично гледам на нещата. Това, разбира се, в рамките на шегата. Почти всички хора коментират колко красиво е заснет филмът. Голяма заслуга за това има и операторът на филма Орлин Руевски.
Филмът имаше премиера на СФФ.
- Игралният ви дебют „Уроци по немски“ получи наградата „Васил Гендов“ за най-добър филм на 2022 г. и най-важното – одобрението на публиката. Готов ли сте вече с нова история, която да разкажете?
- Готов съм. В момента работя по сценария за третия ми игрален филм. Пишем го заедно със Симеон Венциславов. Става дума за астрофизик, който се опитва да се върне в миналото, за да го поправи.
- В предишното ни интервю казахте, че „когато човек създава художествено произведение, без значение дали пише книга, сценарий за филм, или се изразява чрез друга форма на изкуство, вглеждането в себе си е неизбежен процес, който няма как да бъде пропуснат“. Какво виждате, като се вгледате в себе си?
- Една огромна черна дупка, която се опитвам ежедневно да запълня с позитивно съдържание. Не съм сигурен, че успявам.
- А какво виждате, като се вгледате в българската култура днес?
- Виждам, че има много повече възможности за реализация, но паралелно с това виждам и една крайна токсична среда, в която няма реално значение каква стойност има, това, което си направил, а е по-важно как се продаваш.
- Ако можехте да промените нещо с магическа пръчица, какво би било то?
- Бих връчил Нобелова награда за литература на Кормак Маккарти.
- Кой е Павел Г. Веснаков извън светлините на прожекторите?
- Абсолютно същият човек, който е и под тези светлини.
- Какво пожелавате на читателите на „Телеграф“?
- Пожелавам им да са здрави и да се насладят на „Пръстените на Сатурн“ от В. Г. Зебалд - роман, който скоро ще бъде публикуван на български език.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е през 1987 г. в София.
- Завършва специалност „Кино“ в Нов български университет.
- Първият му късометражен филм „Влакове“ печели наградата „Джеймисън“ на София филм фест 2011.
- Работи по сериалите „Дяволското гърло“, „Денят на бащата“, „Откраднат живот“ и „Есента на демона“.
- Автор на късометражните филми „Влакове“ (2011), „Парафиненият принц“ (2012), „Чест“ (2013), „Зевс“ (2015).
Екатерина Томова
