- Здравейте, г-н Стораро. В началото на август празнувахте рожден ден. Как отбелязахте личния си празник?
- Събрахме се в тесен кръг в един турски ресторант в Свети Влас, защото ние през юли и август работим предимно по Черноморието и прекарваме голяма част от времето си там. Този път празнувах с по-малко хора, само семейството ми и няколко от най-близките ми приятели, сред които Азис и Софи Маринова. Догодина имам голям юбилей, живот и здраве, ще стана на 50 и тогава вече ще го отпразнувам подобаващо.
- Имате ли традиция при празнуване и спазихте ли я и тази година?
- Традицията на всички наши празници е, независимо къде сме, дали има бенд или няма, в някакъв момент и аз, и Фики, а вече и Емрах да хванем микрофона и да запеем за нашите гости. Не минава празник без това.
- Кой беше най-запомнящият се подарък, който сте получавали досега?
- (Замисля се). Не знам, не мога да отлича някой конкретен. За мен материалните подаръци наистина не са важни. И нищо да не донесеш, щом съм те поканил да дойдеш да уважиш празника ми, за мен значи много. На това държа – на хората, не на подаръците.
- Кой беше човекът, който най-много ви липсваше на този ден?
- Баща ми. За първа година празнувам без него. Миналата година празнувахме заедно и малко след това съвсем неочаквано се спомина. Липсваше ми и на празника, и всеки един ден. С неговите очи, които виждаха всичко и благата му усмивка. Не говореше много, но когато кажеше нещо, винаги беше на място. Човек никога не пораства достатъчно, за да няма нужда от своите си моменти с родителите. Разбира се, така е устроен животът, че продължава и без тях, но не е същият.
След супер успешния концерт в Арената миналата година Тони Стораро мисли за нов догодина.
- Вярвам, че той ви гледа отгоре и ви пази. Какво си пожелавате лично и професионално за следващата година?
- Пожелавам си на първо място да съм жив и здрав. И на второ - да направя голям юбилеен концерт за 50-годишнината ми, подобаващ за изпълнител като мен. Знаете, че миналата година направих такъв по повод юбилея ми на сцена – 25 години, четвърт век. Подготовката и вълнението са огромни, но пък емоцията да излезеш на сцената пред толкова много хора е съвсем различна от тази в клубовете. Големият бенд, всички тези 40 000 души, които пяха заедно с мен… Тази тръпка още ме владее и искам да се повтори. Замислям се да направя концерт и по повод личния ми юбилей.
- Най-големият подарък за вашите фенове винаги са били песните, които сте правили. Ако се върнете в началото на кариерата си, бихте ли направили нещо по различен начин?
- Не. 25 години са голям период, но мисля, че съм направил правилните песни в правилното време. И тепърва ми предстоят още много хубави проекти – да сме живи и здрави. Мисля също така, че въпреки че всички изпълнители се стараем нещата, които правим, да са в крак с новите тенденции, аз през годините съм си изградил някакви линии, които си следвам и заради които хората ме обичат. Една от тези линии е гръцката музика. В началото тръгнах с песните на Карас и Мелас, когато все още нямах свои. Впоследствие и с позволението на Карас и на други колеги от Гърция направих някои от най-хубавите им песни на български език, записах дует с Мелас… Винаги съм си мечтал да направя телевизионно предаване тип вариете, като тези в Гърция, където в рамките на цялото предаване един или няколко изпълнители пеят на живо с бенд. И това ми се случи преди няколко дни. Заедно с Аристос Константину и екипа на радио „Веселина“ направихме „Вечер на Василис Карас“ с песните му. Скоро ще можете да я видите в YouTube.
- Какво ви вдъхновява за нови песни днес – хората, историите, личният ви живот?
- Вдъхновяват ме и хората, и животът. Един изпълнител трябва постоянно да прави нови песни. Това ни е работата и трябва да я вършим по най-добрия начин. А това означава да докосваме публиката – с глас, с музика, с текст. Да изпеем това, което те искат да чуят. Затова и историите в песните ми винаги са истински, но не лично мои.
- Коя от песните ви най-много ви определя като човек?
- Само една – „Благодарен на живота“. Това е песен, в която пея за себе си и благодаря на феновете. Започва така: „Цяла нощ ви гледам как празнувате и като запея, пеете със мене… В нощи като тази не е важно някой колко има и няма. Стига да сте здрави, да сте живи, с хората, които сте щастливи“. И припевът е (запява): „Цял живот за вас да пея - само затова живея. Весели да ви посрещам, влюбени да ви изпращам. От сърце за вас да пея - само затова живея. Да се радвам с радостта ви, като гледам любовта ви“. Мариета Ангелова, с която сме работили по доста мои песни през годините и ме усеща добре, разбра много точно какво искам да е посланието тук и го написа майсторски както винаги.
- Какво е най-ценното, на което сте научили синовете си и което искате да предадете нататък?
- Най-ценното, което съм предал нататък на синовете ми – това са гласът и талантът, респективно професията. Не е задължително детето на всеки певец да може да пее. И знаете, казвал съм го много пъти, че аз, ако бях видял, че някое от децата ми няма талант, никога нямаше да го насърча и подкрепя да се занимава с моята професия. Но Господ е бил щедър, когато им е раздавал таланта – както има една приказка. Аз ги изучих, опитах се да ги възпитам по най-добрия начин, подкрепих ги, когато тръгнаха по пътя на музиката. Всичко това, което са те в момента, го дължат на мен, на майка им и после на своя труд, който са положили през годините. От тук нататък те си решават какво да правят по своя път и как да го извървят до края.
- Какво ви радва най-много в това, че и двамата ви наследници вървят по музикалния ви път?
- Всичко ме радва. Това беше една моя мечта и тя се сбъдна.
- Какво е любимото ви семейно занимание, когато не сте на сцената?
- Да излезем семейно да вечеряме, да прекараме време заедно, да си говорим. С момчетата много обичаме да играем и плейстейшън, така разпускаме. Доскоро бяхме само тримата – аз, Фики и Емрах, но вече към нас се присъединява и малкият Тони. Той иска да се включва навсякъде, не е вече много малък, разбира всичко и е „барабар Петко с мъжете“, иска да е като нас (смее се). Има наклонности към музиката. Вероятността и той да тръгне по нашия път е голяма.
Двамата синове на Тони Стораро Фики и Емрах са достойни наследници на таланта на татко си.
- Вашите внуци са голямата ви любов. Какво обичате да правите, когато сте заедно?
- Обичам да им угаждам, да ги зарадвам, а тях ги радва най-много да им обръщаш внимание, да ги водиш на увеселителни паркове - през лятото навън, зимата – в мола, там да им купувам билетчета, да ги чакам да свърши играта, да питат: „Видя ли как направих еди-какво си“ и да им отговоря: „Да, супер си!“ – ей такива работи.
Внучетата на Тони Стораро Тони и Еси са голямата му слабост.
- Ако трябваше да изберете три думи, с които да се опишете в момента, кои щяха да са те?
- Мисля си, че съм добър съпруг, грижовен баща и добър певец. Но не е много коректно аз да ги казвам тези неща за мен. Мога да кажа, че съм се опитал през годините да бъда такъв. Но нека съпругата ми каже какъв съпруг съм, децата – какъв баща, и хората – какъв певец. Тяхната е най-правилната преценка.
- Кой е най-забавният или неочакван момент, който ви се е случвал на сцена?
- На концерта ми миналата година в Арената имаше едно соло, което трябваше да направи един от колегите със саксофона – обърнах се към него, за да го представя, преди да започне солото, и какво да видя – няма го на сцената, отишъл до тоалетната. Хората не го разбраха, защото съответно не го представих, но на мен ми предизвика дискомфорт. Не беше редно да ходи до тоалетната точно в този момент, когато знае, че по сценарий предстои тази песен с неговото соло, но какво да се прави - човекът е имал нужда.
- Ако не бяхте певец, какво друго бихте искали да сте?
- Много обичам животни и бих се занимавал с отглеждане на животни. Или със селско стопанство - земеделец. Моите родители навремето са били земеделци. Бих продължил техния занаят.
ТОВА Е ТОЙ:
*Роден е на 2 август 1976 г. В Шумен
*През 2000 година сключва договор с един от водещите издатели на попфолк музика „Ара мюзик“ и издава първия си албум „Минижуп“
*С днешна дата е емблема на попфолк музиката у нас, носител на десетки награди. Наричат го Човека глас
*Щастливо женен за половинката си Валя
*Има двама синове - Фикрет (Фики) и Емрах, които също са звезди в музиката у нас
*На 9 май 2024 г. Тони Стораро отбелязва 25 години на сцената с концерт в „Арена София“, който се радва на огромен интерес
Елизабет Методиева
