Д ве години след дебюта си група Bropunzel е готова с албум: Bulgarian Not Barbarian ще бъде представен с експлозивен лайв на 7 март в столичния клуб "Дом", който се утвърди като притегателен център за независимите артисти и феновете на електронната музика.
Bulgarian Not Barbarian е записван в София, Берлин и Лондон и включва 12 песни, в които стиловата еклектика варира от синтпоп с индивайб, през нахъсващи танцувални химни тип "Лени Кравиц среща Тимбаленд", до закачлив, енергичен поп, който буди носталгията по романтиката на 80-те.
Освен от Константин Вълков, креативното ядро на Bropunzel се допълва от Ивайло Първанов (Space Cherry). Базираният в Лондон бийтмейкър и DJ е съавтор и продуцент на всички тракове в Bulgarian Not Barbarian. Синтпоп естетиката на Bropunzel на сцена споделят Иван Тишев (китари) и Мартин Стоянов - Martist (клавири).
- Константин, кои са Bropunzel и какво искат да кажат на публиката с музиката си?
- Bropunzel са Константин Вълков (вокал), Ивайло Първанов (Space Cherry) (продуцент), Иван Тишев (китара) и Мартин Стоянов (клавири). Иска ни се да събудим сантимента на хората към аналоговите времена, в които музиката бе една от най-силните социални мрежи и повод да се сближиш с някого. На публиката си можем само да пожелаем да се научи да чува себе си преди всичко и да се забавлява с всички цветове на вътрешния си свят. Фабриката за щастие е в главата на всеки.
- Забелязахме ви със сингъла BOYZ преди две години, чието видео изглеждаше като трибют към Slow на Кайли Миноуг. Тя има ли някакво влияние върху звученето на бандата или върху теб като меломан?
- Музиката от началото на 2000 е мощна муза за мен, която досега бе вързана на къс повод, но след дебютния ни албум ще я пусна да вилнее смело. Кайли е страхотна, но е един от многото музиканти през този период, които са ме вдъхновявали. Идолите ми са Пинк, Лени Кравиц, Джордж Майкъл. Особено Дуа Липа, която съм гледал в клуб с пет човека публика и само две години след това стана глобален феномен.
- Естетиката на полуголото, хармоничното мъжко тяло е почти постоянна тема в клиповете ви. На какво се дължи това – стратегия за подсилване на апетита на фенките ли е?
- Страхотен въпрос, даже сега снимаме продължение на този клип. На фокус тук е мъжката толерантност и идеята, че в края на деня момчетата си остават момчета, независимо от това дали идват от престижен офис или от гората (смее се). Влечението към хармоничните тела като визия не трябва да ви учудва - аз съм художник/пластичен анатом и естет преди всичко.
- Ти самият как поддържаш форма? Как се грижиш за себе си ментално и физически?
- Тялото е единственият постоянен дом, който ще обитаваме, затова е добре да се отнасяме към него с респект. Под каква форма ще се случи това - дали рационална, ирационална, езотерична, физическа - зависи от човека. Аз съм по-езотерично спортен тип (смее се). На мен ми помагат фитнесът, медитациите и писането на музика.
- Да се върнем към албума ви – Bulgarian Not Barbarian. Каква е символиката на заглавието?
- Бързам да кажа, че не е патриотична, а по-скоро творческа, позволяваща да прескачаме географски граници с универсален език за общуване като музиката.
- Случвало ли ти се да те приемат за Barbarian само защото си Bulgarian, докато си живял в чужбина? Сблъскваш ли се с този предразсъдък под някаква форма?
- Да, но само в академични и артистични среди. За щастие съм успявал да докажа противното, но в масовия случай хората навън нямат представа кои сме като нация. Това ми е действало повече смиряващо и приземяващо, отколкото като предразсъдък, и ме е мотивирало допълнително да покажа най-доброто от себе си като творец. Затова написах песента Egalitarian, която нямам търпение да чуете в албума. Ние, балканците, сме голяма духовна сила и се гордея с това.
- Що за порода е Space Cherry и как се допълвате като тандем на креативно и чисто човешко ниво?
- Space Cherry е много специален, хуманитарна порода човек, музикант и… доктор. Според мен, за да си добър в медицината или в изкуството, се иска брилянтна интуиция. Така се усетихме и ние, от раз, по интуиция. Много различни момчета, но с общ вкус за музика и философия на живот - да оставиш нещо стойностно след себе си, докато живееш с максимално любопитство за света. Звучи парадоксално може би, но с него успяваме и това е основата на приятелството ни.
- Как се намерихте с Иван Тишев? Отскоро той е китарист на Bropunzel.
- Срещнахме се случайно на един кемп за писане на песни в София. Направи ми огромно впечатление колко е отдаден на музиката, и което е истински впечатляващо - как не се движи от слонско его в творческия процес. Обичам и ценя такива хора. Нямам търпение да го чуете на живо на концерта ни на 7 март!
- Какво пренасяш от себе си като сценограф в музиката? Като умения и опит.
- Честно казано - нищо особено (смее се). Говорим за две много различни изкуства. Сценографията е бутиков вид художничество, в по-голям процент интровертна работа. Интерпретативна. Музиката ми позволява да съм креативен, започвайки от нулата, и не ме ограничава. Най-големият плюс между двете са изградените контакти с колеги артисти.
- Как би довършил изречението „Bropunzel са саундтрак за...“?
- Bropunzel e саундтрак за хората, които не се страхуват да чувстват и да заявяват себе си.
Екатерина Томова
