П енсионерка скочи на актьора Юлиан Вергов за новата му роля на насилника Поцо в премиерния спектакъл на театър „Българска армия“ „В очакване на Годо“.
Тя написа писмо, в което изля душата си от видяното на сцената. „Размисли на една пенсионерка“ стигна и до самия Вергов, който го публикува в социалните мрежи.
Пукал
„Попаднах в салона на театъра и гледах една пиеса "Очакване на Годо". Двама души чакат до едно дърво. Па чакаха! Па чакаха! Па чакаха! Чакаха, та си затриха всичкото време, па и моето затриха. Направо ми призля. Дип, че ме беше срам, ама ми идеше да изляза на сцената, да ги хвана за ушите тия синковци и да ги питаш: "А бе, какво чакаме? Кой ще дойде? Годо? Е, дойде ли, а? А, а, не дойде! И кой дойде? А? Поцо? Че той по-шашав и от вазе! Поцо, а! Оня дългия. И защо се е обул у тия кондури, та не може и да се движи? Да обуе едни галоши, я. Ами оня Муньо ли е, Моньо ли? Една дума не обели. Гледа стреснато, върти очи, гледа като пукал. Вдига рамене, чуди се на кой свет е. Ама плаче, стиска кошницата. Па и вие, серсеми, нали сте гладни, отмъкнахте я. Откраднахте яденето, но утре и Поцо няма да мине. Какво ще ядете, ви питам. Ако сте у България, ще идете на Сточна гара, ще прехвърлите 1 тон въглища и ще изкарате за яденето“, пише в писмото си пенсионерката.
Чудо
Тя обаче има и решение: „Ех, да сте на моите ръце, ще ви оправя за половин година. Оня, дългия ще копае, а оня задръстеняк ще влачи маркуча да полива. Вие двамата ще цепите дърва на мен и на всички от селото. Ще изкарвате и за яденето, и за дрехите. Па ще забравите и за чакането, и за Годо. То па, че ние не чакаме. Чакаме за всичко - за правителство, за пенсии, за европари, за газ, а бе за какво ли не. Сега чакаме Илон Мъск. Той сигурно ще дойде. Ще кацне не до скалите, а до село Стакевци. Пък там у ресторанта бира, кебапчета, шопска салата, както си му е редът. Това е! А вие, Годо, та Годо! Накрая само да имате късмет още един път да гледам представлението, да му мислите вие двамата. Няма да изтърпя и чудо ще стане“. Бабата загатва и за други впечатления след представлението: „Снощи гледах двама ергени, дето чакаха две момичета. Абе, шашава работа. Дожаля ми накрая за тях, ама това за друг път“.
Кафе с претенция
„Всички в театъра говорят за това писмо, но аз самата не съм го видяла. Никой не очаква Бекет да е любимо представление на пенсионерката. Това е театър на абсурда и някои казват: „Много ми хареса, но нищо не разбрах“. Спомням си още като студенти, когато гледахме първото представление на Леон Даниел, отвсякъде се чуваше „Велико е“, без да сме наясно какво точно сме гледали. И сега хора от театъра коментират колко страхотно играят актьорите, какви символи е вкарал Иван Урумов, но сигурно има и хора, които нищо не са разбрали“, коментира пред „Телеграф“ Лазара Златарева, която поколения тв зрители познават като Кака Лара, а в момента е пиар на Военния театър. Тя казва, че сюжетът на спектакъла в едно изречение е два часа двама души чакат Годо и той не идва. „Ако очакват сюжет, в който накрая се оженват, няма да им хареса. Тъй като тримата актьори Юлиан Вергов, Моню Монев и Иван Радоев имат още едно общо представление „Кафе с претенция“, което е комедия, може би някои очакват да видят същото. Но във „В очакване на Годо“ Вергов не може да го разпознаеш, като играе. Той е с шапка, очила, златни ботуши на 20 см платформи... Ако очакват да видят оня убавец от екрана, е няма да го видят“, добави Златарева. Самият Юлиан Вергов не отговори на позвъняванията на „Телеграф“, вероятно заради скандала, предизвикан от актрисата Диана Димитрова, обвинила в насилие свой колега на снимачна площадка.
Лео Богдановски
