П ържоли от крокодил и кенгуру хапна в Австралия естрадната легенда Мими Иванова след концерта си в Сидни, разкри пред „Телеграф“ самата тя.
„Много са вкусни. Тази от крокодила е все едно пилешко, а кенгурското е като телешко алангле. Пържолите от кенгуру са по-често срещани от телешките там“, сподели певицата. Тя е била настанена в хотела, който се намира срещу зданието на кралица Виктория. „Там има много хубаво заведение, в което ходихме да пием кафе“, добави звездата.
Певицата и домакините й опитват местните специалитети.
Акула
Мими Иванова и нейната компания кацнали в Сидни сутринта в 7,30 ч, но можели да се настанят в хотела чак след обяд. За да не губят ценно време, оставили куфарите на рецепцията и се отдали на разходка в центъра да разгледат забележителностите. „Предварително бях резервирала да посетим кулата в централния им мол, която е много висока, като телевизионна. С един асансьор много дълго време пътувахме, като в небостъргач, за да видим столицата на Австралия отвисоко и от всички страни. Даже най-горе можеше да се излезе навън, но трябва да облечеш специални дрехи и да те вържат с въже“, разказва Мими. След това посетила зоопарка и аквариума, пак с предварителна резервация, и останала повече от впечатлена.
Храни маймунка в зоопарка.
„Видях интересни животни. Към змиите имам особен интерес, но по това време нещо се бяха прибрали вътре. Единствено един сребрист и един тигров питон се показаха. Кенгурата изобщо не излязоха. Крокодилите видях – в едни клетки се качваш по стъпалата в аквариума и си право срещу него. Пингвини, коали – едната се беше събудила и си хапваше, другата дремеше на дървото, казаха, че много спят. Аквариумът ми беше много интересен.
Слизаш в дълбините на океана и виждаш акулите в тяхната естествена среда. В Австралия са най-опасните плажове и почти всеки ден показваха по телевизията някой пострадал сърфист, засякох един, на когото стъпалото му беше откъснала акула. Затова има едно оградено малко пространство, където хората могат да се топнат безопасно в океана.
Видяхме екзотиката на Индийския океан – огромни медузи, корали, морско конче, разни странни риби. Ако имах възможност, бих отишла да живея там - обичам да ми е топло, спокойно. В момента там има много азиатци, но карат поршета. Имат си и китайски квартал с магазини и фризьорски салони. По улиците е много спокойно.
Българите там са по-малко, не е като в Америка, сякаш се пазят от повече хора, някак по-изчистена държава е. А и Сидни е оазис, не като Мелбърн, където често има опасни климатични бури, наводнения и бедствия. Пък и няма такова свирене по кръстовищата. Жената, която ме возеше, спря на светофара и 5 минути гледаше навигацията, никой зад нея не натисна клаксона.
Хората са си изработили този манталитет на общуване“. В мола тя си харесала рокля за 4000 евро, но нямали нейния номер и затова се отказала да си я купи, тъй като трябвало после да я преправя, а платът бил уникален.
Певицата и домакините й опитват местните специалитети.
Козлета
Поводът за пътуването на Мими Иванова до Австралия е концерт пред сънародниците ни там. Ето как е минал: „Оказа се работен ден, но се събраха много хора. Някои бяха пропътували огромно разстояние, за да дойдат, все едно от Варна до София и веднага трябваше да се прибират, че на другия ден пак на работа.
В Сидни са най-малко българите, повече са в Бризбейн, в Пърт. Каниха ме и на други места, но нямах възможност сега. Покрай такива концерти българите в чужбина започват да се обединяват, да се усещат като българи, да си правят български празненства, да уважават езика и националността си. Още като започнах да пея и видях сълзите в очите на хората и аз също захлипах. Поначало се притеснявах как ще мине. А една жена каза, че не е вярвала, че може да изпита чувството носталгия.
Беше изумително и емоционално. Не ме оставиха за секунда след концерта – разпитваха ме за България, разказваха ми своите съдби, обаждаха се на роднините по телефона, даже пях за рождения ден на една майка. Само в чужбина български изпълнител може да се почувства така. Т
ам имам чувството, че са по българи, отколкото у нас. А голямата изненада бяха дечица, които бяха подготвили „Вълкът и седемте козлета“. Щях да падна. Една майка направила през нощта диадеми с ушенца за всичките 15 козлета и вика: „Не успях да им сложа и носленца“. Толкова мило!
Тези деца бяха толкова горди. Някои от тях не знаят добре български, защото са родени там, но се постарали да научат целия текст на Жива Кюлджиева. Озвучителят, който е кавалджия, пък беше Вълкът, тъй като моя го нямаше. Тези хора са на границата да забравят българското, защото не си идват често, на 2-3 г. ако успеят, повечето са откъснати.
Много дълго се разделяхме, плакахме, прегръщахме се. И на другия ден си обещахме да се видим пред операта в Сидни. На тротоара много хубави заведения са направили, да седнеш на теферич и да гледаш залеза, докато си пиеш питието, виждат се круизните кораби, мостът, монументалните здания като в Ню Йорк, Чикаго и Дубай“.
Пред операта в Сидни с българската група.
Пинк
Точно на тази среща певицата се засякла с именития шоумен Влади Априлов, който тъкмо пристигнал в Австралия с Любо Нейков за театрален спектакъл в същата зала.
Случайна, но приятна среща с Влади Априлов.
„Тогава най-после си позволих да пия една бира, че си пазех гласа за концерта. И като почна една заря, цели 20 минути. Казаха, че не се случвало често и затова се шегуваха, като си честитяха Нова година. Там наблизо видях ботаническа градина.
Мислех, че е с билет, то се оказа градският парк, който стига чак до океана. Хората спортуват по алеите, други си седят на тревичката, почиват си, въздухът е приятен. Един джазмен, който не можа да дойде на концерта, че беше на работа, ме заведе там. Много интересни дървета имаше.
От някои от тях чувах звуци като от пилета, ама по-особени. Викат – това са папагали. След това с кола тръгнахме да видим и другите плажове. В един от тях има зона със заведения, в които се влиза само с предварителна резервация.
Наскоро дори Пинк не са я пуснали там заради това, че не си е направила. Принципът работи при тях – няма значение дали си президент, звезда или обикновен клиент. Организаторката на концерта пък ми показа как пред нейната къща снимала в различни дни стадо делфини и стадо китове“, разказва Мими. Докато била в Австралия, един път не се прокашляла, а само щом кацнала в София, веднага вирус я тръшнал.
Снимка за спомен след концерта.
На прайд в Бали
Преди да кацне в Сидни, Мими Иванова и нейните приятели са изкарали 7-дневна почивка на остров Бали.
Сред красотите на Бали.
Ето и нейния разказ за екзотичното изживяване: “Индонезия ми прилича на Занзибар, но е доста по-цивилизована – пак са бедни, но са щастливи, никой не иска да получи твоето, любезни, усмихнати, услужливи, работливи. Най-много ме изуми това, че не пият алкохол по никое време и повод и може би затова са толкова спокойни, нищо не ги напряга, няма да видиш някой да крещи. Има и такива, които карат хубави коли, но повечето са мотоциклети, дори таксита има такива. И аз се возих на такъв мотор – приятно, вятърът те подухва, атракция си е.
Возят я на мотор в Индонезия.
Много млади момичета също се придвижват така в огромния трафик. Те са красиви, сексапилни, но никой не ги закача. Ако бяха в България, щеше да има дюдюкане, подвикване... Това възпитание ми хареса. Може гол да тръгнеш, няма кой да те обсъжда.
Попаднахме и на прайда за другата сексуална ориентация. Абсолютна толерантност, никой не се занимава с тях. Докато си пиехме питиетата на терасата в хотела, изведнъж чувам страхотна песен на „Куин“. Гледам автобус без прозорци, само със седалки, превърнат в бар, вътре шарени хора разглеждат курорта и се забавляват.
Някои от плажовете са много красиви като природа, но са скали в морето и хората не се къпят. Обаче отидохме на друг плаж, страхотно топла вода, като чай, и както бях нагласена с рокля, така се топнах до кръста. После ми предложиха масаж, докато си пия млякото от кокосов орех, сякаш се целуваш с природата. Заведоха ни и в техния национален парк с толкова зеленина и огромни статуи на Буда и други техни божества.
На разходка в градския парк.
Пих камбуча, което е като алое вера, видях и цветето, от което се произвежда – прилича на по-голям жасмин. Интересни растения има. В хотела беше чисто, но не видях жени да обслужват, само млади момчета, може би е от религията. Арабската кухня е доста пикантна, често ядях супа, но опитах и неща, които не са ми по вкуса. Всичко е с джинджифил. На едно място отидохме да ядем свинско, защото никъде другаде няма“.
Лео Богдановски
