0

- Влади, предстои ви едно по-различно турне, което започва в Пловдив утре вечер. Защо решихте да направите акустични версии на най-големите си песни и какво всъщност ще чуем по време на концертите?

- През годините съм правил различни акустични проекти. Първата дестинация от турнето ни е зала “Сила” в Пловдив на 12 юни. Първоначално планът беше да бъде в Античния театър, но заради неблагоприятните метеорологични прогнози се наложи да го сменим. Представих си как музиката би прозвучала вълшебно на това място. Като започнах да работя по проекта за акустичните версии и си казах, че ще бъде грехота, ако само в Пловдив го правя, и затова включих още няколко града и се получи нещо като минитурне. В Бургас сме на 16 юни, във Варна – на 15 юли, в Русе сме на 16 септември. Музиката, която съм направил през годините, съм я изпълнявал в различни версии. Точно такива, каквито ще чуят хората довечера, обаче не сме правили досега. Бандата ни е в по-малък състав. Музикантите са Александър Обретенов – бас, Мирослав Иванов – китара, Борислав Бояджиев-Борче – перкусии и барабани, и Венци Трифонов – кийборди и духови инструменти. Аз се включвам в групата доста активно този път – свиря на китара и на пиано. Много от парчетата хората ще могат да ги чуят така, както са били създадени в самото начало без излишно много инструменти. Как са прозвучали в главата ми и съм ги засвирил. Ще ги изпълним само с пиано или само с китара. Убедих се отново, че когато мелодията и текстът са силни, няма значение с какво количество инструменти се пресъздава дадена идея.

Концертът е много добре разпределен като баланс между по-бавни и по-бързи песни. Хората ще могат да се забавляват, да танцуват, да пеят с нас, да се смеят, защото има моменти, в които ние се шегуваме на сцената. Хората ще могат да чуят Борчето и Миро да пеят беквокали. Идеята ми беше да няма излишна помпозност. През годините съм правил много по-технологични концерти с много светлинни ефекти. Сега ще е малко по-минималистично, но това не означава, че няма да изглежда добре визуално. Напротив. Концепцията просто е друга – по-плавно се случват нещата. Искаме да създадем усещането, че сме си вкъщи, че сме се събрали в задния двор на къщата и си свирим, и си пеем.

- Феновете веднага отбелязаха обаче, че София не присъства в датите от турнето.

- Обмисляме вариант, който ексклузивно да се изсвири този сет и се надявам в близките дни да решим този казус. Концертът е замислен да бъде на открито и затова може би все още не сме обявили дата за София.

- Турнето е озаглавено “Утре отново". Какво ни очаква утре и какво искате да ви се случи отново?

- Утре се надявам да ни очакват добри дни, имайки предвид в какво време живеем и това, което се случва толкова близо до нас. Всички изпитват несигурност, притеснение и съпричастност, разбира се. Мисля си, че все повече се нуждаем от положителни емоции, тъй като две години живяхме в стресова ситуация. Отново ми се иска да бъдем един до друг и това се случва, защото вече свирим на пълен капацитет, без ограничения. През последните две години не спирах да правя концерти през лятото, спазвайки всички инструкции. Това отпадна и ще можем да се насладим на емоцията заедно като количество.

Неслучайно кръстих парчето „Утре отново“, защото утре отново заедно можем да бъдем по-близо един до друг и да усетим музиката както преди. Определено има доза позитивизъм в това заглавие, а и все пак така се казва последната ми песен и хората ще могат да я чуят в акустична версия. Много готино се получава.

- През 2020 г., в началото на пандемията след първата вълна, извадихте и друга позитивна песен - „Ти грееш“.

- (Смее се) Да, „Ти грееш“ излезе в най-щурото време. Тогава хората все още нямаха никаква яснота какво ще се случва с пандемичната обстановка. Това парче беше като че ли знаково за това време. Радвам се, че и след 2 г. хората продължават да му се кефят и все повече искат да го слушат на живо.

- Допитахте се до феновете за избора на парчета, които да изпълните. Защо е важна за вас обратната връзка с публиката и доколко хората ви влияят в музикално отношение?

- През годините съм направил доста песни и си казах, че би било готино и хората да си кажат какво биха искали да чуят. Много хора ми писаха, че искат песента „Именно ти“. Съответно аз я включих в програмата с много хубава версия. Ще включим и една песен, която не изпълняваме често - „Имаш“. „Химера“ също ще звучи много различно. С бандата сме доволни от резултата и нямаме търпение да го представим. Няколко месеца работихме с музикантите, за да постигнем този свободен момент на музициране. Идеята беше да не е претоварено, а да бъде изчистено като концепция и мисля, че се получи много добре.

- Китаристът Мирослав Иванов безспорно е много талантлив, но не сме го виждали в бандата напоследък. Защо избрахте него за акустичните изпълнения?

- Миро си е част от групата, просто в различните ни проекти участват различни музиканти. Миналата година Миро не беше с нас на турнето, но сега се включва в акустичните концерти. Това е готиното, че хората всеки път могат да очакват различен състав и изпълнение на живо. Стремим се винаги да има нещо ново и това беше и причината, както споменах, за да направим тези акустични версии. Може би свиренето на китара определено ми се отрази и имах нужда чисто като музикант да свиря повече в групата.

- “Давам всичко за теб“ е може би една от най-чувствените и интимни български песни, която няма как да не те докосне. Как се създават подобен тип парчета и винаги ли любовта е движеща сила за вас в музиката?

- Благодаря ви! Няма концерт, на който да не я изпълнявам. Аз лично може би съм по-голям фен на „Ванилия“, въпреки че “Давам всичко за теб“ се е превърнала в евъргрийн. Любовта винаги е вдъхновение и преди, и сега. “Давам всичко за теб“ е написана преди точно 20 г. Много приятно ме изненадва, че и по-младите и по-големите я знаят. Някои от историите в песните през годините са преживени, а други са по-скоро нещо като наблюдение и описване на чужди истории на мои приятели и дори на хора, които не познавам. Любовта има много нюанси и в различни песни ги описвам.

- По-лесно ли ви е да създавате музика по лични преживявания? За колко време най-бързо сте създали песен? А коя ви е отнела най-дълго време?

- Имам песни, които много бързо се раждат, музиката и текстът едновременно вървят. Но това по-рядко ми се случва. “Давам всичко за теб“ е една такава песен. Просто всичко се изля в един момент. Може би най-бързо написана песен е „Дим да ме няма“. Стана на един дъх. За 20 дни излезе, с продукцията и всичко. Тя е такъв тип песен, която се случва веднъж на десетилетие като хит. „Драма Куин“ например 4 месеца не можех да довърша думите на текста, защото ми липсваха изречения, просто не се получаваше. Понякога текстовете забавят повече процеса, защото е трудно да се пише на български. Нашият език е по-труден за пеене и когато се занимаваш с поп музика, знаеш, че има много думи от сленга, които няма как да използваш, защото е малко по-поетично. В рапа и хип-хопа е по-различно, там имаш по-богат избор на думи. Но при мен се получава. Аз в момента, паралелно с всичко записвам и нов албум. Във времето, в което не репетирам или не върша други неща, съм в студиото.

- Кога ще бъде готов новият албум?

- Планът ми е новият албум да се появи в началото на следващата година. Трябваше да е тази, но реших, че няма смисъл да бързам, имам си още работа по песните. През цялото време измислям и нови и май някои от новите идеи ще поизместят по-старите за този албум. Времето се променя, аз самият се променям. Миналия уикенд бяхме на участие извън София и в хотелската стая пак измислих една песен, така между другото (смее се). Когато китарата е в мен, измислям музика навсякъде, където съм. Готино е в свободните ти часове да си изсвириш идеята, да я запишеш и после да я доразвиеш.

- Ако ви върна на темата за българския език – той е труден, но изключително красив. Вие пеете на български. Мислили ли сте за парчета на английски и друг език?

- Истината е, че аз всичките си парчета ги измислям първо на английски, черновите са на английски. Текстовете са комбинация от думи, но много рядко ми идват на български език. Някои от песните ми като „Утре отново“ и „Химера“ имат английски версии.

- Имате прекрасно семейство, което почти винаги е с вас на концерти и турнета. Критикуват ли ви често и допитвате ли се до тях за новите неща?

- Децата ми слушат новите ми песни, демата и съответно си казват мнението. Те са от новото поколение, което слуша много различна и разнообразна музика и колкото и да съм в час с тенденциите в музиката, те са представители на най-младото поколение и си сверявам часовника с тях. Понякога има критика, понякога и похвала. На всички важни концерти те идват и са с мен, както ще бъде и в Пловдив.

- Какъв баща е Графа и какво е най-важното, на което искате да научите децата си?

- Най-важното според мен е да бъдат добри хора и да живеят в мир със себе си и с другите. Да не пречат на никого и да са толерантни. Да знаят, че успехът не е на всяка цена и за сметка на другите. Съвсем грубо казано. Учим ги да бъдат добри хора, това е най-важното. Но те са си добри, така че всичко е наред.

- А на какво ви учат те вас ежедневно?

- Учат ме да не се впрягам толкова в малките неща и на търпение. Понякога не успявам да съм толкова търпелив, но през годините по някакъв начин смених смисъла, посоката и приоритетите си в живота. Опитвам се да бъда добър баща, доколкото мога, и да бъда едновременно с това добър професионалист в това, с което се занимавам. Истината е, че спя малко и нямам много свободно време. В момента, де.

- Как успявате да се справите? Тежи ли ви?

- Трудно. Но успявам засега. Не ми тежи нищо. Аз съм свикнал да живея в динамика и по някакъв начин тя ме мотивира. Колкото и да съм изморен, аз съм свикнал да живея на бързи обороти. Сега покрай старта на турнето съответно работата по концертите е много по-усилена. Отвори се сезонът за пътувания. Почти всеки ден сме на репетиции. Забавно е. Обичам живота си и това, което правя. Това е нашата вселена, в която ние с момчетата се чувстваме много свободни и кореспондираме на езика на музиката. Заслужава си.

- Замисляли ли сте се да забавите темпото?

- През последните две години доста забавихме темпото (смее се). Не бяхме активни през цялото време, а само през летния сезон. Надявам се това повече да не се връща и да продължим и през есента, и през зимата да работим. Аз мисля, че съм забавил темпото, но всъщност май само в моята глава (смее се).

- Извън образа на Графа кой е Влади?

- Мисля, че тези два образа са се препокрили доста. Няма разлики. Това, което съм в живота, това съм и на сцената. Единственото е може би популярността. На сцената излизат по-категорични характеристики на личността, защото излизаш и имаш два часа, в които да предадеш на хората това, което чувстваш, да им предадеш своята енергия и да получиш тяхната.

- Къде могат да ви срещнат феновете в свободното ви време?

- Аз обичам центъра на София и феновете много често могат да ме видят в района на улиците „Гурко“, „Раковски“ и „Оборище“. Когато имаме свободно време, се виждаме с приятели там, пием кафенце. Особено събота и неделя много обичам да се разхождам пеша в центъра. Именно градът ме вдъхнови за повечето песни в новия ми албум. Обичам градската шумотевица и всичко, което се случва в столицата. Аз живея малко по-отдалечено от центъра и може би по някакъв начин идването ми дава повече сила и разнообразие по някакъв начин. Феновете могат да ме видят и в боксовата зала. Ние почти цялата група се занимаваме и усилено със спорт. Не знам как става това (смее се). С Венци Трифонов ходим и на бокс, и на фитнес. Чувстваме се добре.

- Най-важното е човек да се чувства добре! За какво мечтаете?

- Мечтая си това, което ни предстоеше като много голям концерт, да ни се случи в близко бъдеще. Идването на пандемията осуети някои от плановете ми. Надявам се да има стабилизация от тази гледна точка и да има спокойствие, за да направим тези проекти, които искахме да се случат още през 2020 г.

Tова е той:

- Роден е на 21 юли 1978 г. в София

- Син е на музикантите Тони Ампова и Кирил Ампов от „Спешен случай“

- Дебютира на музикалната сцена едва десетгодишен с песента "Мама, татко и аз"

- Първият му албум „Гумени човечета” излиза през 1993 г.

- През 2008 г създава продуцентска компания „Монте Мюзик”

- Първият български изпълнител с №1 хит в класацията на MTV - World Chart Express

- Със съпругата си Мария имат две деца – Крис и Никол