Н ационалният военноисторически музей ще работи с вход свободен тази събота и неделя, 5 и 6 март, съобщават от институцията. В знак на солидарност с украинския народ и с всички усилия да бъде прекратено безумието на войната НВИМ и неговите филиали останаха затворени на националния празник 3 март.
Националният военноисторически музей ще работи с вход свободен тази събота и неделя, 5 и 6 март, съобщават от институцията. В знак на солидарност с украинския народ и с всички усилия да бъде прекратено безумието на войната НВИМ и неговите филиали останаха затворени на националния празник 3 март.
В залите на музея вече може да бъде разгледана новооткритата изложба “Достойни за свобода”, посветена на хилядите българи, взели участие в Руско-турската война и извоювали свободата на България. Посетителите ще имат възможността да преминат по пътя на българското опълчение, да се срещнат с известни или малко познати герои, ще погледнат в очите десетки опълченци, участвали в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, отбелязват от НВИМ. Реликвите, станали свидетели на случилото се преди 144 години, ще ни припомнят както подвига на опълчението, така и другите форми на участие във войната като доброволческите чети, медицинската помощ, преводаческата дейност.
Единственото оцеляло знаме на българска доброволческа чета във войната, оръжията на Ильо Марков, Панайот Хитов, Христо Иванов-Големия и Симо Соколов са сред артефактите, пренесли през годините спомена за себеотдадеността на войводите, които прикриват фланговете на руската армия с военни и разузнавателни акции на широк фронт. Сред любопитните експонати са револвер и джобен часовник на поп Петър Драганов – свещеника, осветил Самарското знаме, сабя, пушка, архив и отличия на главния лекар на българското опълчение д-р Константин Бонев, сабя – награда от ген. Гурко за хаджи Стою Михов, който е бил преводач в щаба на руския военачалник.
В изложбата са включени и реликви, свързани с българите, които впоследствие стават едни от най-изявените военачалници като патриарха на Българската армия Данаил Николаев, който е ранен в Руско-турската война, бъдещите генерали Иван Сарафов и Никола Генев.
Свободата през призмата на почитта към българите, чиито усилия и саможертва водят до успешния край на войната, е представена чрез някои от възпоменателните знамена, изработени от обществени комитети. Сред експонатите се откроява и символичният ключ на един от най-разпознаваемите символи на свободата – паметника на връх Шипка, поднесен на цар Борис III при откриването на монумента. Картини от Руско-турската война и портрети на опълченци, създадени 50 години след войната от Стефан Ковачев, представят художествените измерения на почитта към участниците в Освобождението, отбелязват от музея.
Монитор
