П рез месец юни животните от млечно направление се изхранват основно на паша. Това не изключва подхранването с концентрирани фуражи в количества, зависещи от индивидуалното телесно състояние и млечност на животните, пише Националната служба за съвети в земеделието.
Груба грешка и разпространена практика е пашата на животни в райони, граничещи с натоварен автомобилен транспорт.
Трябва да се знае, че той замърсява околната среда, включително растенията в радиус от стотици метри. В повърхностния слой на зелената маса се натрупват олово и други вредни вещества. Чрез млякото на така хранени животни, оловото постъпва в човешкия организъм. Натрупва се с комулативен ефект предимно в костния мозък и при достигане на определени количества дава тежки поражения на кръвотворните органи (респективно кръвта) и централната нервна система. Бензспирените са другият важен замърсител от автомобилния транспорт, които отново чрез млякото постъпват в човешкия организъм. Те имат канцерогенен ефект и причиняват ракови заболявания, както и тератогенен ефект - увреждат човешките ембриони.
Високите летни температури са причина за някои неблагополучия в животновъдството.
Ето по-важните от тях: Влошаване качествата на млякото. При определени условия млякото е идеалната хранителна среда за развитие на бактерии и други микроорганизми. Те разграждат млечната захар до млечна киселина, а това влошава технологичните му качества. Някои от съставките на млякото имат бактерицидно и бактериостатично действие. То се запазва по-дълго време при по-кратък период от доене до охлаждане; при по-ниска температура на охлаждане (4-5 градуса за 36-40 часа); при по-добра хигиена на доенето, т. е. замърсяване с по-малък брой микроорганизми.
Маститите при млекодайните животни са друг проблем в животновъдството в летните месеци. Най-важно условие за предотвратяването им е високата хигиена на доенето. Обръща се внимание не само на дезинфекцията на вимето, но и на изправността и хигиената на доилните агрегати. Малки повреди, както и неумелото манипулиране при ръчното доене могат да травмират вимето.
Рани на вимето и млечните папили, причинени от механични фактори като храсти, удари с рога и други случайни наранявания. Повърхностните рани се обработват с антисептични средства (например йодна тинктура) и се посипват с прах за рани (най-често сулфатиацол). Дълбоките рани с изтичане на мляко се лекуват задължително от ветеринарен лекар.
Топлото юнско време е причина за бързото разваляне на фуражите. На прасетата и птиците трябва да се залагат в хранилките толкова фураж и отпадъци от домакинството, колкото могат да се приемат за еднократно хранене. Това би спестило проблеми като храносмилателни разстройства, намаляване на продуктивността, смъртност и преразходи на фуражи.
Настъпва главната паша за пчелите
През месец юни настъпва главната паша за пчелите от ливадите. По високите планински полета продължава да цъфти aкацията. Също така започват да цъфтят липите, от които пчелите събират много мед при подходящи условия.
През този летен месец започват да цъфтят следните медоносни растения – жълта и бяла комунига, конски босилек, аморфа, детелина, китайски мехурник, бял маргарит, люцерна, овчарски босилек, шипка, ранилист, малини, теснолистна върбовка, чубрица, риган, жълт кантарион, мащерка, здравец, мента.
От културните растения започват да цъфтят люцерна, анасон, резене, бакла, дини, пъпеши, тикви, фацелия, тютюн и други. От средата на месец юни започва да цъфти и слънчогледът в някои райони на страната, като той представлява главна паша, стига да не е от новите самоопрашващи се хибриди, които не дават много мед.
Пчеларят няма кой знае колко много работа със самите пчели през юни. Дори по време на главната паша пчеларят трябва много рядко да безпокои пчелите.
Но той трябва да бъде често на пчелина и да следи за следните неща:
да сложи магазините, ако досега не го е направил,
да следи за признаци за роене,
да се възползва от строителната сила на семействата,
да смени старите и негодни майки,
да направи планираните отводки,
да следи питите в магазина и при нужда да центрофугира запечатания мед,
да се координира със земеделските стопани в неговия район,
профилактични мерки.
