М ащабен проект, който е съпоставим със строителството на атомна електроцентрала и който би решил проблема с напояването на земеделски площи за 200 г. напред, предлага пловдивският аграрен производител Красимир Кумчев.
Идеята му е част от плана „Кумчев“, който той е патентовал още преди петнадесетина години, заедно с идеите за създаване на държавна застрахователна компания в селското стопанство и промяна на начина на субсидиране от единица площ към реално произведена и продадена продукция.
Визията му за проекта включва в основни линии следното: да се изградят подземни водни магистрали с разклонения, които да стигат до площите от напояване; да се изградят множество микроязовири, които да се пълнят при пълноводието на реките.
Климат
„С тези суши промяната на климата е видна. Това влияе изключително отрицателно върху реколтата, оттам върху продоволствената сигурност на държавите, включително България“, отбелязва Кумчев. „Това, което предлагам, е един мегаводен проект с мащабите на строителство на атомна електроцентрала. Хидроинженерите да изчислят водния отток на всички български реки по месеци и когато тези реки са в пълноводие, водата да се насочва към микроязовири, които трябва да се изграждат.
След това тази вода да се използва за напояване“, добавя той. По думите му няма нужда от нови големи язовири, защото си имаме достатъчно. Но трябва да се изградят множество малки такива.
Система
Друг ключов момент в неговата визия за напояването е изграждането на подземни водни магистрали. Идеята е да няма повърхностни води, при които изпаренията и кражбите са големи. Тези магистрали ще имат разклонения, подобни на кръвоносната система на човешкото тяло. Земеделците ще имат достъп до водата с хидранти с разклонения от главните артерии на магистралните водопроводи към площите, които трябва да се поливат. Оттам се изчисляват и количествата нужна вода.
Напояването на земеделски площи в България в момента е в окаяно състояние.
„Поливаш, водомерът върти и плащаш точно толкова, колкото си разходвал. Докато в момента правиш договор с „Напоителните системи“, те казват – примерно за ориза трябват еди-колко си кубика на ден. Ама колко реално е ползвал човекът, колко от водата се е загубила, един Господ знае“, посочва Кумчев.
Язовир Пясъчник
Тръби
По думите му новите технологии позволяват да се използват не метални тръби, които биха представлявали интерес за крадци, а ПВЦ тръби, при които няма корозия и загуби. В цялата тази мрежа ще се предвидят и филтри, които да прочистват водата от песъчинки, за да не се получават наноси, които да затлачват цялата система.
„Когато имаме пълноводие при снеготопенето през февруари, март, април, голяма част от най-ценния ни ресурс отива в Гърция и Турция. Ако политиците приемат, че водата е по-важна от енергията, системата ще се изкупи много бързо. Решаваме проблем за 200 г. напред. Няма проект в България, който да има толкова дълъг хоризонт“, разказва още агробизнесменът.
Идеята му може да изглежда като фантастика, но самият Кумчев казва, че не открива топлата вода. И дава пример с язовир „Пясъчник“, който служи за напояване на Горнотракийската низина и който се захранва с вода чрез 70-километров тунел от каскадата Белмекен-Сестримо.
Ще струва милиарди и ще отнеме 15 г.
Преди да се направи оценка на такъв проект, е трудно да се каже той колко ще струва. Красимир Кумчев обаче прогнозира, че ще са необходими може би милиарди. Самото проектиране и изграждане на такава мащабна система за напояване ще отнеме около 15-ина години, ако всичко върви по план. Може да се кандидатства и за европейско финансиране.
„Това е решението, а не каквото говорят колегите, че за напояване няма пари. Дори да ги има, половината ще бъдат откраднати и пак ще има 80% загуби на вода. Говоря с хоризонт 200 г. напред. Другото решение е палиативно“, категоричен е Кумчев.
София Симеонова
