Е дна древна максима гласи, че „целта оправдава средствата“. Напълно в духа на тази мисъл едни от най-известните световни революционери са използвали за постигане на своите радикални цели и хора от ъндърграунда на обществата, презрените и отхвърлените от останалите хора. Подобни случаи има и в българското освободително движение през Възраждането. Поставени самите те извън закона, комитите и революционерите изобщо не са изпитвали някакви скрупули да използват услугите и помощта на хора, спрямо които останалите съвсем не са били настроено положително и чието поведение е било подлагано на осъдителна критика от патриархалното българско общество. Тук ще представим три истории, които показват, че външната обвивка невинаги определя същността на човека.
Малтица
През втората половина на XIX век в Търново живее кръчмарката Малтица. Заведението й се намирало в тогавашните покрайнини на града, в местността Качица. Посетителите му били главно турци: чиновници, военни и обикновени заптиета, а нерядко дори бейове и паши. Османлиите били омагьосани от гласа на Малтица, която с разположения в двора на кафенето малък оркестър изпълнявала музикална програма. Ефендитата дарявали щедро певачката, за да чуят нейния прочувствен глас, който да изпее някоя от любимите им песни.
Малтица имала свободно и дори разкрепостено за времето си поведение на „лека“ жена. Тя не само пеела и кършела снага пред турците, но охотно сядала на техните маси и позволявала да я черпят. А това било недопустимо поведение за една почтена омъжена жена според възрожденския патриархален морал. Ето защо сред гражданите на Търново кръчмарката не се ползвала с добро име. Малцина обаче били онези, които подозирали за истинската същност на Малтица и за причините за фриволното й поведение.
В действителност под привидната маска на лека жена се криел един различен характер. Малтица била сред посветените в делата на революционния комитет в Търново. Вторият етаж на кафенето и било използвано за срещи на местните комити, а веднъж тук идвал и Левски. Докато кършела снага и извивала глас, тя която знаела много добре турски език, се вслушвала в разговорите на гостите си и запомняла всяка информация за предстоящи нападения или арести на бунтовници. След това, като изпрати порядъчно почерпените си гости, Малтица затваряла кафенето и предавала получените сведения на ръководителите на търновския революционен комитет: Христо Иванов-Големия и Христо Караминков-Малкия. Тази подробност от нейната същност обаче повечето търновци не знаели и затова в съзнанието на мнозина от тях Малтица оставала лека жена. А самата тя понасяла неодобрителните погледи на съгражданите си и злобните шушукания зад гърба и.
Кръчмарката Малтица умира след Освобождението. Дори и след като Търново е свободно, общественото мнение за нея не търпи промяна и сред повечето търновци тя продължава да се ползва с лошо име и слава.
Гранда Мола
След неуспеха на Старозагорското въстание неговият организатор Стефан Стамболов се връща посрамен в родния си край. „Покрит с рани и кръв от трънаците в Балкана, сломен от умора и глад, и убит от несполуката, Стамболов успял да се промъкне в жилището на една жена, която го приела, скрила и церила раните му и подновила отново живота му. И тая жена се казваше Гранда Мола“, пише Захари Стоянов.
Според запазените разкази въпросната Гранда Мола имала репутацията на лека жена сред жителите на старо Търново и не била гледана с добро око, особено от женската част на населението. Отново по думите на Захари, тя „не била никак непозната на Стамболов и неговите другари, които често намирали при нея прибежище и утеха“. В опасния момент, когато ножът опира до кокала и повечето търновци се затварят и заключват с девет ключа в домовете си, за да не бъдат заподозрени в сътрудничество с комитите, Гранда Мола не се побоява да приюти в дома си Стефан Стамболов, без да се страхува, че може да увисне на бесилката.
Младият Стефан Стамболов намира спасение от турците в дома на Гранда Мола.
Три години по-късно издигналият се Стамболов обичал да споделя с приятели: „Ще ми говорят те за Гранда Мола, курва била! Седя аз свит на девет в долапа и нахлуват заптиетата в стаята и аз чувам: „Знаем, че криеш баш комитата Стамболов. Ей ти, на, 3000 златни лири, за да го издадеш. Не го ли издадеш доброволно, като го намерим ще те обесим на вратнята.“ А Гранда мола само спокойно им каза „Търсете!“ и не мръдна от мястото си. Днес не жена, а кой мъж ще направи нещо подобно: да предпочете смъртта пред парите. Курва казват, че е била Гранда Мола – де повече такива курви да имаше България“, удрял с юмрук по масата Стефан Стамболов.
Впрочем младият комита и бъдещ министър председател явно е бил доста впечатлен от въпросната Гранда Мола, защото и посвещава и свое стихотворение.
„Благодаря! Прибежище
защита, нежност и утеха
намерих аз при теб, жена,
под твойта скромна, бедна стреха.
Не от любов към мене само
ти ми показа милост, чест,
но от любов къмто народа
и затова, че бях злочест;
и за това, че зарад правда,
зарад свобода кръв пролях;
ала народът ми отвърна
с лъжа, измяна, подлост, страх.
Благодаря! Ти като майка
прибра ме и ме утеши
и със ръка грижлива, нежна
ти раните ми изцери.“
За съжаление историята не е запазила информация каква е съдбата на Гранда Мола. Дали тя успява да дочака свободата и ако да, как и се отплаща някогашният младеж, криещ се в дома й, издигнал се до върховете на държавната власт. Историята мълчи!
Кокон Таша
Сливенска патриотка, която подобно на търновската кръчмарка Малтица, също е с доста противоречиво житие битие сред своите съграждани от времето на Възраждането. Истинските й имена са Таша Йосифова. Сред жителите на Града под Сините камъни тя се е ползвала с репутацията на въртиопашка, надменна и лека жена, имаща интимни отношения с местния мютесариф Хайдар бей, както и със синовете на богатите местни чорбаджии. Заради свободното й поведение и предизвикателните дрехи, с които се обличала, сливналии я наричали Кокон Таша. А майките предупреждавали дъщерите си: „Хем, дъще, като вървиш по улиците, да гледаш напреде пред себе си, да не си въртиш главата настрани като Кокон Таша“. В същото време обаче Таша е имала и своята друга страна, за която малцина сливналии са знаели. Тя е била вътре в революционното дело и е била посветена с организацията около Априлското въстание. В нейния живот истина и легенда се преплитат и днес е трудно да бъде отсято едното от другото.
Според една от историите, запазени до днес, Кокон Таша използва благоразположеността на Хайдар бей към себе си и му дава тялото си в името на това да изкопчи имената на предателите и шпионите на властта в Сливен. След това без да иска някаква отплата, тя изказва тези имена на членовете на местния комитет и предателите са наказани със смърт.
През пролетта на 1876 г., когато в Сливен, определен за център на Трети революционен окръг, пристигат апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов, Драгостинов е настанен именно в къщата на Кокон Таша, която била вън от всякакво подозрение от страна на османската власт. Това дава основание на някои да приписват на двамата – домакинята и госта, любовна връзка. Дали такива е имало, историята мълчи, но не това е най-важното. Така, както едва ли е най-важното и дали Георги Бенковски и Райна Княгиня също са имали любовна връзка помежду си.
Иван Георгиев
