М акар и родени на 1 януари по стар стил, но в различни години, героите от българската история и литература Васил Петлешков, Тодор Каблешков, Алеко Константинов и Пейо Яворов не са астрални близнаци. Те обаче оставят трайна следа в българската памет - и четиримата завършват трагично живота си млади.
Официалната астрология пояснява, че астрални близнаци са единствено хората, които са родени не само в един и същи ден и месец, но и в една и съща година и... секунда?! Те са с еднакви характеристики, заложени от Слънчевия знак и аспектите между планетите. Единственото различие между тях са имената им, които могат да влошат или подобрят останалите вибрации.
С наближаващия 1 януари нека си припомним краткия жизнен път на четиримата знатни българи.
Сам съм...
Един от водачите на Априлското въстание Васил Петлешков е роден на 1 януари 1845 г. в Брацигово. Родът и на двамата му родители са от Костурско. Баща му Найден Велчев умира, когато Васил е 5-годишен, и майка му Екатерина се омъжва повторно за Ангел Петлешков. По професия Васил е аптекар, завършил в Цариград. Жени се за Елена Боянина, дъщеря на майстора строител Иван Боянин, също потомък на костурски българи. Основава читалището в Брацигово. Делегат е на събранието в Оборище и е избран за председател на местния революционен комитет, основан от Георги Бенковски. Ден след гръмването на първата пушка в Копривщица на 20 април Васил Петлешков пристига с прочутото "Кърваво писмо" в Брацигово. Документът е писан с кръвта на заптие и с него се обявява въстанието. Жителите на малкия родопски град Брацигово се хващат за оръжието, не след дълго въстават и околните селища.
Васил Петлешков остава завинаги в историята с думите: „Сам съм, други няма! Аз водех, аз заповядвах, други не търсете“. Предаден от местните чорбаджии, той поглъща отрова, преди да се предаде на турците. Жестоко измъчван, на 8 май турците го натоварват на една талига за Пазарджик. По пътя отровата подейства – мъртъв е открит от брациговци в края на града, захвърлен край пътя.
Кървавото писмо
Друг от героите на Априлското въстание, роден на 1 януари 1851 г. в Копривщица, е Тодор Каблешков, който остава в българската историческа памет с Кървавото писмо. Родовото име Каблешкови вероятно произхожда от диалектната дума „каблица“, т.е. голямо дървено ведро за мляко, използвано от родопските овчари.
Тодор Каблешков израства в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков. Невръстен губи майка си и грижата за възпитанието поема леля му Пена, жена на прочутия копривщенски хайдутин Дончо Ватах. Тодор учи в родния си град, а след това в Пловдив при възрожденеца даскал Йоаким Груев. Младокът чете произведенията и статиите на Каравелов, пише стихове. Любопитното е, че първият превод от френски на български на романа "Граф Монте Кристо" е направен от Тодор Каблешков.
Завръща се в Копривщица и тогава се запознава с Апостола Васил Левски. Телеграфист е в Одринската жп гара през 1873 г., после в Пловдив, а в Белово става и началник на гарата. През 1874 г. година Каблешков напуска службата си, за да се отдаде на подготовката на въстанието. Панайот Волов и Георги Бенковски са възхитени от младия Тодор и му гласуват доверие за апостол на Четвърти революционен окръг. На Оборище е определена датата за 1 май. Предателството на Ненко Терзийски - Балдьовеца обаче ускорява развръзката.
От Пловдив е изпратен Неджип ага с потеря да залови водачите. Въстаниците грабват оръжието. Каблешков пише историческото Кърваво писмо, подпечатано с кръстен знак от кръвта на убито заптие: „Братия! Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище... Копривщица, 20 априлий 1876 г. Т. Каблешков“
Въстанието е смазано, а Каблешков бяга в Троянския Балкан. Заловен от заптиите и измъчван, той като Левски поема цялата отговорност, но не издава съратниците си.
От Търново на път за Пловдив конвоират болния Каблешков. Спират да пренощуват в габровския конак и през нощта с един от пистолетите на заспалите заптиета Тодор Каблешков се прострелва в гърдите. Умира на 16 юни само на двадесет и пет години.
Щастливеца
На 1 януари 1863 година в семейството на видния български търговец Иваница Хаджиконстантинов е роден Алеко Константинов. Започва училище в Свищов, продължава образованието си габровската Априловска гимназия. След края на Руско-турската война заминава за руския град Николаев, после завършва право в Одеса и се връща в родината.
Алеко Константинов е съдия и прокурор в Софийския окръжен и апелативен съд. Бъдещият писател класик двукратно е уволняван от длъжност. До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.
Пристрастен към пътешествията, писателят обикаля света. Пътува до международните изложения в Париж (1889), Прага (1891) и Чикаго (1893). Училищен настоятел е, член на Върховния македонски комитет и на редица други организации. Той поставя началото на организирания туризъм с изкачването на Черни връх на 27 август 1894 година. Наричат го Щастливеца!
Не остава безразличен и към политическия живот в страната - членува в Демократическата партия на Петко Каравелов, участва в изготвянето на нейната програма, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки и статии във вестник „Знаме“.
Освен с класиката сатира „Бай Ганьо“ Алеко Константинов е известен с пътеписите и фейлетоните си. На 23 май 1897 г. е убит погрешка при атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев.
Поетът
Големият български поет и войвода на освободителното движение в Македония Пейо Яворов е роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан. Едва 17-годишен се влива в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1902 г. е четник в Македония. Редактира различни издания на организацията. Става един от най-близките съратници на Гоце Делчев и негов пръв биограф.
В Балканската освободителна война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Заедно с Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров с хитрост, без нито един изстрел, превземат град Кавала.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити от трагичен лиризъм, породен от драматичния му живот. Любовната лирика на поета е безспорен връх в българската поезия. Шедьоврите са написани в Нанси, Франция, през 1906-1907 г. като писма до Мина Тодорова, муза на поета.
"Малцина знаеха, че в този барутен погреб семейство Лора и Пею Яворови е поставен фитил с динамита на Лорината ревност”, пише в „Романа на Яворов“ Михаил Кремен.
На 29 ноември 1913 г. Лора Каравелова се прострелва пред очите на поета. Яворов се опитва да я последва, но изстрелът в слепоочието поразява само едното му око. На 29 октомври 1914 г. Яворов окончателно слага край на живота си.
Румен Жерев
