0

Б иблейският потоп е станал на територията на днешното Черно море и това се доказва от все повече авторитетни учени. Последните изследвания сочат, че поне 5600 г. пр.н.е. в района на Черно море наистина е станал мащабен катаклизъм, съпроводен с потоп и загиването на древни цивилизации.

В същото време  привърженици на теорията за пришълци в дълбоката древност твърдят с устрем, че точно потопът е изгонил извънземните, които обитавали планетата ни, и ги е върнал в космоса.

Дори в днешно време много по-малки от библейските бедствия предизвикват сериозни проблеми.

 Дори в днешно време много по-малки от библейските бедствия предизвикват сериозни проблеми.

Американските изследователи Уилям Райън от Колумбийския университет и Уолтър Питман от Обсерваторията за изследване на Земята взимат проби от седиментни скали по дъното на различни места в Черно море и установяват, че преди поне 76 века (може и по-рано) се е случил потопът. Доказан факт е, че огромно езеро е заемало близо две трети от площта на сегашното море.

След края на последния ледников период и топенето на ледовете нивото на световния океан се вдига. Нивото на Средиземно море също се повдига и в един момент неговите води скъсват връзката с разположеното по на север и в по-ниското езеро. Водата започва да прелива и за няколко години се образува сегашното Черно море, а след него и Азовско море. Краят на последния ледников период се смята, че бил 12 500 г.пр.Хр.

Това означава, че около 7000 години са били нужни преди Средиземно море да прелее. След като това се е случило, Черно море обаче се е образувало много бързо.

Други проучвания отправят потопа в Черно море още две хиляди години по-рано.

Смята се, че този катаклизъм (независимо дали е станал 7500 или 5600 години преди Христа) е послужил за основата на описания в Библията потоп. Но в Стария завет събитието е свързано с типичния за това време назидателен тон и поуки, които дава самата Библия.

Около езерото Черно море са се развивали различни цивилизации. Една от тях е и тази, която е оставила Варненския некропол с прочутото първо злато на света. По това време обаче сегашната ни морска столица е била доста отдалечена от брега на тогавашното езеро.

След образуването на Босфора се смята, че оцелелите са потеглили на изток и там са разпространили своите разкази за потопа, които през вековете са се трансформирали в красиви и трагични митове за Гилгамеш при шумерите и за Ной в Библията.

Някои обаче отсичат, че безспорно доказаният факт за потопа в Черно море може да е свързан с още един древен мит – за Атлантида. Него Платон го прави известен в два от своите диалози (смята се, че пише за Атлантида и в други, но техни преписи не са стигнали до нас). Съвременни изследователи твърдят, че всъщност образуването на Босфора и Черно море дава отглас и за писанията на Платон.

Макар в стигналите до нас преписи от диалозите на философа Атлантида да е отвъд Гибралтарския пролив, мнозина смятат, че тя може да бъде търсена или в Черно море, или в Средиземно, а Платон да я идеализира и праща отвъд смятания тогава за цивилизован и познат свят.

Потопът може да унищожи цветущи цивилизации и места.

 Потопът може да унищожи цветущи цивилизации и места.

Известна е версията от привържениците на идеята за палеоконтакта, т.е. на древните астронавти, че Атлантида е била държава или поне база на извънземни, посетили ни в праисторията. Същите уфолози смятат, че библейският потоп и спасяването на Ной определено имат нещо общо с извънземните.

Още повече че шумерският мит за Гилгамеш е свързан с анунаките – небесните богове гиганти, на които е кръстено и едно от племената на шумерите. След потопа, предизвикан от извънземни, загубилите пришълци бягат, а другите остават още известно време. Знае се също, че народът анунаки отива на запад и минава през нашите земи, но стига до остров Сардиния, където успява най-дълго време да се задържи.

Уфолозите отиват още по-надалеч. Преди близо 5 млн. години е доказано, че Черно море и Каспийско море са били свързани заедно със Средиземно море и в тях е имало солена вода.

В това голямо море тогава наистина е имало огромен остров. Според теорията за палеоконтакта тогава на този остров е била базата на извънземните, за която по-късно ще се говори като за Атлантида.

Първият голям потоп обаче е станал преди милиони години. След това е имало няколко, като са се образували езера и пак морета след топенето на последния ледников период. Точно последният е върнал извънземните в космоса, казват уфолози.