П остигането на Американската мечта, но с обратен знак – това ни показва осемкратно номинираният за „Оскар“ актьор Брадли Купър в най-новия си филм „Улицата на кошмарите“. Психологическият трилър, дело на Гийермо дел Торо, започва десанта си на голям екран у нас от днес, като е едно от малкото заслужаващи си заглавия от началото на пандемията досега, заради които си струва да прекрачиш отново прага на киносалона.

Постигането на Американската мечта, но с обратен знак – това ни показва осемкратно номинираният за „Оскар“ актьор Брадли Купър в най-новия си филм „Улицата на кошмарите“. Психологическият трилър, дело на Гийермо дел Торо, започва десанта си на голям екран у нас от днес, като е едно от малкото заслужаващи си заглавия от началото на пандемията досега, заради които си струва да прекрачиш отново прага на киносалона.

След „Наръчник на оптимиста“ и „Американски снайперист“ Купър, който тук влиза в главната роля, ни доказва, че понякога актьорите наистина са като виното – стават по-добри с времето. Само през последните три години той влиза в Оскаровата надпревара – първо с първия си режисьорски опит (но и страхотна игра пред камерата) „Роди се звезда“, а сега и с „Улицата на кошмарите“.

В премиерния филм Брадли Купър влиза в образа на Стантън Карлайл – млад мъж, който след прикриване на извършено убийство намира пристан в пътуващ цирк. Дел Торо, който традиционно „раздава“ свръхестествени визии и създания на своите зрители, не разочарова, като и в този (донякъде) реалистичен разказ представя немалко зловещи кадри. Сред тях е и първата среща на Стан с „изрода“ на цирка – или както героят на Уилям Дефо го описва - „човек ли е, звяр ли е – никой не знае“. Слушайте впрочем внимателно житейските уроци на неговия Клем – те ще се окажат ключови за най-важната развръзка в „Улицата на кошмарите“, но освен това сами по себе си могат да послужат като зловещо предупреждение за всеки, който се крие от демоните на своето минало.

Работейки за цирка, Стан намира бащина фигура в лицето на менталиста Пийт, като постепенно „краде“ занаята му, за да го превърне в успешно шоу в Ню Йорк. Героят на Купър успява да постигне това, което смята за своя Американска мечта заедно с невинното момиче от цирка Моли (Руни Мара). Но ако тя е ангелът на рамото му, който го пази от греховете и челния сблъсък с не дотам чистото минало, то с опашката на дявола примка около врата му затяга мистериозна психоложка (Кейт Бланшет). Тя носи красноречивото име Лилит, като през цялото време със Стан сякаш се опитват да се надиграят взаимно.

С „Улицата на кошмарите“ Гийермо дел Торо прави римейк на едноименния филм от 1947 г. Тогава в главната роля влиза Тайрън Пауър, а режисурата е на Едмънд Голдинг, като въпреки първоначалната критика днес се радва на възторжени отзиви.

Предвид че предшественикът е черно-бял, в своята версия носителят на „Оскар“ умело борави с цветовете, като именно те служат като основен инструмент в изграждането на красотата на тази (не)осъществена мечта, изживяна от Стан Карлайл. Сред категоричните плюсове на „Улицата на кошмарите“ е и блестящият актьорски състав. Освен споменатите до този момент звезди в каста влизат още Тони Колет, Тим Блейк Нелсън, Ричард Дженкинс, Джим Бийвър и Рон Пърлман, който служи вече като талисман за мексиканския режисьор. За създаването на филма си Дел Торо използва бюджет от 60 млн. долара, като за краткото си до момента разпространение в САЩ към момента е все още далеч от това да „изравни сметката“ с приходите от боксофиса. От продажбата на билети до този момент филмът е спечелил малко под 10 млн. долара.

Прекалената продължителност, достигаща два часа и половина, пък е сред най-често споменаваният негатив на „Улицата на кошмарите“, редом до по-накъсаната сюжетна нишка, в която периодично се вмъкват първите кадри от пожара на прикритото убийство. И макар филмът да изисква вероятно повече време от средното за кино преживяване, всяка минута определено ще си заслужава.