О бичате ли да отглеждате цветя, или напротив? Дали ще си вземете куче, или котка; дали предпочитате ризото с маслини, или с гъби; дали ще сте щастлива съпруга или рано останала вдовица; как изобщо е започнала вашата любовна история – каквото и да изберете, каквото и да ви се случва, знайте, че в някоя паралелна Вселена отговорите може да са с точно обратния знак. Имаме ли шанс за алтернативни животи? Подобна възможност, поне като интелектуално упражнение и емоционална тръпка, предлага новият спектакъл „Цветята“ на театър „София“.
Обичате ли да отглеждате цветя, или напротив? Дали ще си вземете куче, или котка; дали предпочитате ризото с маслини, или с гъби; дали ще сте щастлива съпруга или рано останала вдовица; как изобщо е започнала вашата любовна история – каквото и да изберете, каквото и да ви се случва, знайте, че в някоя паралелна Вселена отговорите може да са с точно обратния знак. Имаме ли шанс за алтернативни животи? Подобна възможност, поне като интелектуално упражнение и емоционална тръпка, предлага новият спектакъл „Цветята“ на театър „София“.
Пиесата на Теодора Иванова-Додо спечели последното издание на конкурса за съвременна българска драматургия на театъра и сега я виждаме реализирана на неговата сцена от режисьора Калин Ангелов в сътрудничество с актьорите Симона Халачева, Стефан Додуров (познат от „Теремин: музика, любов и шпионаж“ в Народния), Неда Спасова и Росен Белов.
Пиесата на Додо залага на хипотезата (дали е само хипотеза?!), че ако направим това, а не онова другото, ако днес минем оттук, а не оттам, ако постъпим по различен начин вместо по обичайния, това може да доведе до съответни последващи действия и
да промени съдбата ни
Може би някъде нашето „аз“ и в момента обитава друг дом, обича друг човек, радва се и страда за съвсем други неща от тези тук и сега. Две млади жени и двама млади мъже непрекъснато сменят местата си в историята, трансформират конфигурацията на пъзела живот: едните, героите на Симона и Стефан, са по-реални и по-конкретни, другите – на Неда и Росен, са някак си спомагателни и по-„декоративни“, те основно държат линията на научно-популярния разказ, обясняващ някои принципи на квантовата физика (неизбежно за тази история) и сдвоен с лиричната нишка, която ни поетизира като частици от Вселената. Драматургът и режисьорът подсказват с персонажите и още нещо: всеки си има своята гледна точка към едни и същи събития и
всички сме отделни светове
които може така и да не се докоснат. Житейските разминавания са неизбежни, ако не ги примири любовта. „Пиесата „Цветята“ е емоционален разказ за любовта – онази любов, към която непрекъснато се стремим, но не можем да задържим, да отгледаме, да съхраним. В този свят на чувства всеки от героите изгражда своя представа за реалността, която се разминава с представата и усещането на другия за пространство и време. Това разминаване създава парадоксални драматични ситуации, понякога забавни и смешни, а понякога горчиви. В спектакъла те са разгледани през призмата на най-актуалните теории на астрофизиката за мултивселената и през интуитивните образи и прозрения на поезията. Зрителят е въвлечен в една игра на съпоставяне на значения и изграждане на хипотези за случващото се“, обяснява режисьорът Калин Ангелов. И ни изправя пред въпроса: а дали светът – такъв, какъвто си мислим, че го познаваме, действително съществува?
Консултант на постановката е астрофизикът д-р Владимир Божилов, преподавател в катедра „Астрономия“ към Физическия
факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и комуникатор на науката. Сценографията е на Никола Налбантов, а музиката – на Павел Терзийски.
Монитор
