Н овият филм на Костадин Бонев „Далеч от брега“ получи две от най-авторитетните отличия на състоялия се миналата седмица Prague Independent Film Festival в чешката столица: наградата за най-добър режисьор и наградата за най-добра операторска работа в лицето на Константин Занков и Орлин Руевски.
Новият филм на Костадин Бонев „Далеч от брега“ получи две от най-авторитетните отличия на състоялия се миналата седмица Prague Independent Film Festival в чешката столица: наградата за най-добър режисьор и наградата за най-добра операторска работа в лицето на Константин Занков и Орлин Руевски.
С „Гран при“ и с приза за най-добър филм в Прага бе удостоен „М“ на 42-годишната финландка Анна Ериксон, а най-добър актьор на форума стана Мики Рурк с изпълнението си в „Нощна разходка“ (Night Walk).
Творбата на Костадин Бонев не за пръв път печели международно признание: в портфолиото й са специалната награда на град Варна от Фестивала на българския игрален филм „Златна роза 2018“, наградата на пресата от Международния филмов фестивал в Сочи 2018, наградата за най-добра режисура от МФФ в Ричмънд 2019 (САЩ) и др. „Далеч от брега“ тръгва по кината у нас от 13 септември.
Филмът – копродукция с Украйна, е създаден по цензурирания преди промените у нас роман на Евгений Кузманов „Чайки далеч от брега“ (1983), определян като откровена сатира на тоталитарния режим. Екранизацията е актуален и днес прочит на отношенията между твореца и властта. Сценаристи са Никола Петков, Евгений Кузманов и Костадин Бонев, а в главните роли се превъплъщават Пенко Господинов, Стефан Вълдобрев, Йоана Буковска-Давидова, Цветана Манева, Жорета Николова, Мая Новоселска, Таня Шахова и др.
„Далеч от брега“, подобно на лентата „Докато Ая спеше“ на Цветодар Марков, е кино, което се случва в театъра. В центъра на сюжета е талантлив театрален режисьор (Пенко Господинов), прогонен от столицата по неизвестни за него причини. Неудобният творец е „заточен“ в малък провинциален театър, където се опитва да постави пиесата на мечтите си, в която се разказва за един кораб, управляван от безумен капитан, а всички на борда са неотлъчно наблюдавани и живеят в постоянен страх. Постепенно кошмарите от пиесата започват да се пренасят в ежедневието на трупата. Според Костадин Бонев това е универсална история за човека на духа в бездуховно време. „Ето защо мисля, че тази тема е изключително важна и за сегашното време“, казва той.
Монитор
