Н ад 102 000 са читателите на Столичната библиотека, като над 60% от тях са хора до 28-годишна възраст. Има завръщане на младите към обществената библиотека като място за четене и социално пространство, заяви пред „Телеграф“ Светослава Тончева, началник на сектор „Обществени, естествени и точни науки“ в Столичната библиотека.
По думите й през годините нагласите и търсенията на читателите се променят. „Те се интересуват от най-новите автори. През последните години има огромен интерес към съвременната художествена литература“, обясни тя. Тончева добави, че се търсят книги, които са част от поредица, които са свързани помежду си или разказват вълнуваща история. „Вече 10 години награждаваме своите най-активни читатели и най-четените съвременни български автори в различни категории, една от които е детска литература. Последната, която наградихме, е Евгения Войнова, миналата година беше Катя Атанасова. Те се радват на огромен интерес от страна на нашата аудитория“, подчерта началникът. Тя посочи, че най-търсена е художествената литература.
„Всичко това обаче зависи от нуждите на хората дали искат да четат за развлечение, за забавление, или е свързано с техния образователен статус. Освен от класиците и съвременните автори хората се интересуват и от наградени писатели, такива, които са Нобелови лауреати, носители на определени литературни награди. Когато става дума за научнопопулярни, най-много се ползват книги от психологията, пътешествията, книги за самопознание, история, медицина, здравословно хранене, интересите са в много широк спектър“, коментира тя и добави, че въпреки възможността да четат електронни книги те предпочитат да държат в ръцете си печатното издание.
Страна
В Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна най-търсени книги от български автори през миналата година са били: „Нишка“ на Виктория Бешлийска, „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов, „Пътища от огън“ на Мария Лалева и „Рана“ на Захари Карабашлиев. При чуждестранните автори и жанрове: „Глюкозната революция“ от Джеси Инчауспе, фентъзи романа „Железен пламък“ от Ребека Ярос, „Четвъртото крило“ от Ребека Ярос, „Мисли и забогатявай“ от Наполеон Хил и „Харесвате го по-мрачно“ от Стивън Кинг, която е най-четената книга в България за 2024 г. Сред детска и тийн литература най-търсени са били „Хари Потър“ от Дж. К. Роулинг, „Пърси Джаксън“ от Рик Риърдън, „Дневникът на един дръндьо“ от Джеф Кини и „Феята от захарницата“ от Катя Антонова. Сред класическите произведения читателите са търсили „Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго и „Ад“ от Данте Алигиери.
Най-възрастният читател на Русенската библиотека пък е на над 90 години. Жените са повече от мъжете. Около 80 процента от търсената литература е художествената. От българските автори се четат много книгите на Виктория Бешлийска, Мария Лалева, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, за които дори се прави резервация и се чака. Към биографичните книги за известни личности – български и чужди, също има голям интерес. „Забелязва се, че читателите следват една модна тенденция – случи се нещо и интересът нараства. Например, ако нашуми някой филм, направен по книга, после се търси самата книга“, обясни пред „Телеграф“ Диана Гривева, главен библиотекар на направление „Обслужване на читатели“.
Най-възрастните читатели в Благоевград са две жени на по 88 години. Те предпочитат предимно книги за психология и езотерика. Иначе читателите обичат да четат почти всички жанрове литература. Напоследък любими автори са американките Фрида Макфадън със своите трилъри и криминалета и Рута Сепетис, която пише драми и исторически романи. От българските автори най-четени са Георги Господинов, Георги Бърдаров и Виктория Бешлийска.
Най-малкият читател в библиотеката в Благоевград е Явор, който още не е навършил 2 години. За най-малките хлапета се вземат най-вече специализирани енциклопедии и книжки от поредицата „Моите мили съседи“, твърдят служители в детския отдел. По-големите деца – от първи до 4-5 клас, се прехласват по историите за Дръндьо, а тийнейджърите харесват много американския писател Рик Риърдън и неговите книги, които са фентъзи.
Екземпляри
Светослава Тончева от Столичната библиотека сподели, че непрекъснато допълват фонда си с нови заглавия, като само през последната година той се е обогатил с нови 18-20 хиляди екземпляра въпреки ограничения им бюджет, като към момента фондът наброява близо 1 млн. заглавия. Тя коментира, че Министерство на културата регулярно провежда сесии на проектен принцип за регионалните библиотеки, като от последното издание са успели да спечелят 16 хиляди лева за закупуване на заглавия. „Миналата година сме раздали над 800 хиляди книги, което оправдава усилията, които полагаме като служители на тази институция“, заяви тя. По думите й освен снабдяването с четива на най-новите и модерни автори те работят и върху разширяването на филиалите си, като тази година отбелязват 10-годишнина на този в Студентски град, имат от три години филиал и в „Овча купел“, като целта им е да са по-близко до хората. Тя сподели, че предстои по проект да бъде сменена дограмата на сградата им на пл. „Славейков“, както и да се случи дългоочакваният основен ремонт. Наред с това работят за въвеждането на дигитални услуги, дигитализиране на издания, имат мобилна библиотека „Библиобус“, провеждат срещи с автори, работилници, ателиета и пр.
Модерно
В Столичната библиотека предстои внедряването на нова система, която ще позволи на читателите да се самообслужват, т.е. те ще могат сами да си взимат книга и посредством чекиране да попълват електронния си картон. Наред с това ще има и защита, ако някой се опита да изнесе книжно тяло, без да го маркира. „Миналата година библиотеката беше одобрена за дигитален хъб за Югозападна България, който се отнася за Благоевград, Перник, Кюстендил и София. Това ще бъде един дигитален портал, който ще осигурява достъп до всички дигитални ресурси на тези областни регионални библиотеки. От друга страна, ние кандидатстваме по различни проекти, един от които МК обяви за финансиране на закупуване на библиотечен софтуер. Ние имаме такъв, но непрекъснато го обновяваме“, разказа Тончева.
В Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна разполагат с иновативни услуги като „библиомати“ – автоматизирани устройства, чрез които читателите могат да заявяват и получават книги по всяко време, улеснявайки достъпа до литература, както и библиотека на колела и интерактивен робот, носещ името Ема. Над 15 хиляди са активните им читатели, половината от които са под 18 години.
Върнаха ни издания от 1997 г.
Наскоро ни върнаха важни и ценни книги от философската литература, които е трябвало да ни донесат през 1997 г. За този куриоз ни разказа Светослава Тончева, началник на сектор „Обществени, естествени и точни науки“ в Столичната библиотека. Тя сподели, че имат много и най-различни случаи, зад които винаги стои някаква причина – било то липса на време да отидат до библиотеката или възприемането за маловажно да ги занесат, за да може някой друг да ги вземе. Често оправданието за закъснението е, че са забравили. „Като че ли в България хората нямат култура на ползване на библиотеките“, каза тя. По думите й ежедневно се случва читателите да губят или повредят издание, което са взели. „Непрекъснато налагаме глоби, но те са в минимални размери, тъй като са възпитателна мярка. Идеята е санкцията да им подейства мобилизиращо и да върнат книгите, които са взели“, коментира Тончева и добави, че при загубен екземпляр предпочитат да се възстанови самото издание.
Момиче на 10 прочете 229 заглавия за 12 месеца
Звучи почти невероятно, но е факт. 10-годишната Йоанна Терзийска, читател в детския отдел на Регионална библиотека „Димитър Талев“ в Благоевград, прочете 229 книги през миналата година. Ученичката дава чудесен пример и на своите връстници, че книгата дава знания, обогатява изказа, разкрива нови светове и герои, вдъхновява със силни истории. А фантастичните творби, които тя самата харесва, развиват въображението. Талантливата Йоанна вече не само много чете, но и пише свои истории, участва и в различни конкурси.
Сред възрастните най-четящ през 2024 година е благоевградчанинът Иван Караджов. Това е човекът, който е взел от отдел „Заемна за възрастни“ 286 книги.
*По темата работиха: Владимир Христовски, Владимир Симеонов, Жанета Йорданова, Любомир Славов
Екип на Телеграф
