С ини очи, светли коси, аристократична осанка – той навярно би могъл безпроблемно да се подвизава като модел на международния подиум, но е предпочел да бъде от другата страна на обектива.
Сини очи, светли коси, аристократична осанка – той навярно би могъл безпроблемно да се подвизава като модел на международния подиум, но е предпочел да бъде от другата страна на обектива.
Започвайки още като тийнейджър с туристически снимки за спомен с джетове и парашути по плажовете на Златни пясъци, Алекс Манчев за десетина години стига до подписването на договор с Yellow Corner – престижна верига световни галерии, които продават авторски фотографски принтове. Вероятно е първият българин с подобен контракт, както е и единственият ни сънародник,
снимал Седмицата на модата в Париж
за различни онлайн медии. Годината е 2017-а и в подножието на котешката пътечка младият мъж се запознава с прочутата красавица Бела Хадид – както се оказва, изключително скромна и дружелюбна особа, макар градската легенда да твърди, че на такива дефилета й плащат по 1000 долара за извървян метър по сцената...
Алекс, който в момента е на 31, за пръв път докосва професионален апарат още преди да е завършил гимназия. Изкарва курсове по фотография в града на своето детство – Варна, а преди 7-8 години решава да се премести в София, където завършва Нов български университет като бакалавър по фотография, а след това – и Художествената академия с магистратура по арт фотография. „От 4 години творя активно в този жанр, който в България наричат актова фотография. На английски той се определя като Art Nude Photography – артистична гола фотография, което за мен е по-точно. Дори мога да я характеризирам като не-еротична – самата концепция е насочена към това човек да изпита не физическа възбуда, като я види, а чиста емоция. Опитвам се максимално да „отдръпна“ зрителя от чувството, че жената е сексуален обект“, обяснява майсторът на обектива. И той наистина успява в намеренията си: неговите 19 изящни черно-бели творби с един цветен „бонус“, които до 30 юни могат да се видят в столичната галерия „Оборище 5“ в експозицията му „Голата истина“, напомнят скулптури, графики, рисунки с туш, само не и евтини картинки от мъжки списания... „Творчеството на фотографа зависи от неговото самосъзнание, от това как е израснал и се е развивал. Тя не е стремеж да произведеш каквото и да е изображение, а е натрупване от цялото изкуство и всички емоции, минали по някакъв начин през теб. Не може да създадеш емоционално произведение, ако ти самият не си емоционален. Няма как да направиш нещо пошло, ако самият ти не си пошъл, а с по-възвишени възгледи“, убеден е той. Неговите поетични снимки са
като спомен, като кадър от филм
който си започнал да гледаш, но не си доизгледал, като дежавю, което е минало през главата ти и трябва да съзреш самия фотос, за да си го припомниш...
Мнозина си мислят, че фотографът подбира своите модели единствено по външните белези, но Алекс твърди, че за него не те са определящи. Ако беше така, щеше да му е по-лесно, защото има безкрайно много красиви жени. Значително по-малко обаче са онези, които излъчват нещо повече от чиста красота, които са на точната емоционална вълна, които могат да се разкрият, да излязат от зоната си на комфорт и да покажат не тялото, а душата си. „Не търся съвършени мерки, а жени, които имат вътрешната настройка, че са красиви, без значение какво мисли обществото за техния външен вид“, категоричен е Алекс Манчев. Той е снимал доста такива създания в Париж, Рим, Виена... Е, и в София, но държи да уточни: „В България обществото е доста подтиснато, не възприема различните модели за красота, трудно излиза от клишетата. Докато в чужбина дори по-пищните дами не чувстват задръжки и натиск, то тук по-пълничките момичета обществото ги е тъпкало, тъпкало, тъпкало и нямат нужното самочувствие. Те никога не биха се съгласили да се снимат без дрехи, а онези, които пък имат прекомерно самочувствие, нямат нужната емоционалност. Те сякаш казват: не ми пука, че съм гола. Не можеш от всяко момиче да направиш красива фотография, за съжаление. Нашето изкуство е като скулптурата – трябва специфичен камък, не какъв да е...“.
За Алекс идеалната фотосесия е много личен процес: предпочита да отдели време, за да се запознае с моделката, да я изслуша, тя да му се довери. Тъй като жените, особено у нас, се притесняват кой ще види снимките им, той се старае да не компрометира тяхната личност,
имиджът им да не пострада
Накратко: да докаже, че голата фотография може да бъде пълноправно изкуство, колкото и да е трудно да го обясни на фона на властващата чалга-естетика.
Алекс често повтаря, че всеки ден се влюбва и всяка вечер разлюбва. Защото на следващия ден трябва да снима следващия модел, в който пак да се влюби, докато произведението се получи. Но тази любов е по-скоро обожание, което не бива да преминава разумните граници. Чаровникът не крие, че авансите от страна на модели към фотограф са почти ежедневие. Той обаче винаги е бил професионалист и избягва да смесва работата с личния живот. „Ако харесвам някое момиче, бих го поканил на среща. Но не по време на снимки“, зарича се естетът в желанието си да опровергае още едно клише в жанра: че фотографите непременно трябва да спят с моделите. Или обратното...
От 3-4 години Алекс не се занимавам с комерсиална, а само с художествена фотография. Идеята е да се издържа с авторски изложби, фотографски книги, луксозни каталози и албуми с максимално разпространение в световен мащаб – в известни галерии и музеи. Успява ли? „Свикваш с мисълта, че си артист и ще има дни, в които имаш пари, и такива, в които нямаш. Но все пак работя в устойчив модел, в който продажбите са нещо редовно, а не еднократно“, казва той.
А ще ни разкрие ли коя е голата истина? Всеки си има собствена. Неговата е, че човек трябва да бъде максимално себе си, за да е красив. Започне ли да подражава, погрознява, защото замества своята същност с чужда.
Монитор
