Б ялата мряна е известна и уважавана риба от риболовците в целия свят. В България тя е благодатен обект на риболов, който може да дари риболовеца с трофейни размери. Има цилиндрично тяло, с обтекаема форма, отпред леко стеснено, ситни люспи. Бялата мряна се числи към семейството на шарановите риби. В България бялата мряна се среща основно на Дунав и неговите притоци. Доста е разпространена и по течението на река Искър. Топлите есенни дни, както и облачното време могат да дадат шанс на риболовците да се върнат с богат улов от мряна. Бяла мряна може да се открие и в река Осъм, Янтра и Лефеджа, пише Riboco.bg.
Бялата мряна е типична речна риба. Обитава средните течения на реките, държи основно русловата част на реката с бързо течение и дълбочина 1,5-3 метра. Почти не се среща във водоеми със стояща вода. Младите бели мрени се държат на плитки каменисти или пясъчни участъци, често заедно с липана. Възрастните риби се движат самостоятелни или на малки стада. Най-често белите мрени се струпват само по време на нерест и през зимата в дълбоките зимовални ями с дълбочина 5-6 метра. През пролетта белите мрени излизат на плитките места на реките.
Захранването при риболова на бяла мряна има основна цел да задържи пасажа на определено място. Това се определя от начина на хранене на рибата. Когато тя търси храна, обикновено стадото застава срещу течението. Това означава, че мястото, където евентуално има мряна, трябва да се захранва с малки количества, но по-дълго време. Захранването е характерно за големите бързеи или вирове с течение, но на голяма река като Дунав почти не се захранва при риболов на бялата мряна.
За стръв се използва грозд от торни и земни червеи, попово прасе, качамак, пушено или топено сирене, кашкавал.
В България бялата мряна се лови основно на дъно. Прътът да бъде здрав и пъргав. Замятането с него да се извършва безпроблемно с голяма тежест на разстояние около 50 метра. Можете да изберете мач с дължина над 3,90 метра. Влакното да бъде около 0,30 мм, но не по-малко. По принцип е известно, че бялата мряна не е капризна по отношение на дебелината на влакното. Куките могат да бъдат № 4-6 според стръвта, но ако тя е по-нежна (например ручейник), може да се използват куки № 8. Тежестта да бъде достатъчно голяма заради течението. На Дунав използват основно плоска тежест.
Дунав е едно от типичните места за бяла мряна.
Замятането е на разстояние 50 метра, избира се участък с каменисто или глинесто дъно. Плоската тежест е задължителна, като монтажът е на подвижна тежест. Прътът се закрепва на стойка, авансът е натегнат. Мряната обикновено удря рязко и в това време върхът на пръта се наклонява. При риболов на дъно ударът е много ясно изразен. Засичането става веднага. Това винаги се случва при риболов на течение, защото рибата държи линията опъната. Ако се лови на плувка, се засича, когато тя се дръпне и се потопи, както и при всяко подозрително поведение на перото. Ако влакната са здрави и нови, засичането може да се извърши силно. Няма опасност рибата да се откачи.
Мряната като повечето шаранови риби е доста силна. След като се засече, се забива към дъното. Води се трудно, с мощни махове и смяна на посоката. Авансът предварително се нагласява за твърда игра, а линията е винаги напрегната, особено след като рибата тръгне към риболовеца. Ако провисването не се събере навреме, мряната може да се откачи.
При риболов на плувка можете да използвате перо от 3 грама и кука №16. Бялата мряна може да се лови на обикновен спинингов такъм – пръта със средна мощност, влакно 0,15 мм, блесни, основно въртящи се, малки като размер, желателно жълти на цвят. Блесната се води над дъното.
Внимание! Хайверът е отровен!
Хайверът на бялата мряна е отровен, особено преди нереста. Според някои информации това е мит. Ципата, която задържа хайвера, действително е отровна и тя не е пригодна за ядене. Но самият хайвер не носи заплаха, смятат някои специалисти. При самата обработка обаче никой не е застрахован в яденето да не попадне отровно вещество. Науката твърди, че отровната ципа има еволюционни корени. След отделянето на хайвера самката го напръсква с отровата и така го защитава от другите видове риби.
Извадиха 5 кг екземпляр от Огоста
Радослав Петров, на 35 г., от гр. Козлодуй, улови впечатляваща бяла мряна с тегло от цели 5 кг. Късметът го е споходил на 17 ноември на река Огоста в района на с. Гложене. Ловил е на плувка с въдица тип болонеза Daiwa Tournament. Линията е била окомплектована с основно влакно 0,16 мм и повод 0,14 мм с кука Kamasan №12. Стръв: бели червеи. Свидетел на улова на р. Огоста е Тихомир Тошков. По риболова е запален още от дете, като е прихванал тръпката от баща си. Вероятно и близостта на Дунав също е спомогнала за това увлечение. Най-много го влече риболов на плувка и затова именно с болонезата най-често практикува по реки и язовири, пише на сайта си slrb.bg Съюзът на ловците и риболовците в България.
