И зображения на лица, нямащи нищо общо с християнския църковен пантеон, греят върху стенописите в църквата „Рождество Христово“ в архитектурното селище Арбанаси.
Изненада
Посетители от страната и чужбина с изненада откриват, че сред портретите на известни православни светци, Исус и Богородица, в Божия дом се виждат 12 древногръцки философи и учени. Те са с ореоли на главите и сякаш разговарят или спорят отвъд времето и пространството за сътворението и устройството на Вселената, Земята и Човека. Сред фреските личат имената на поета Омир, философите Платон и Аристотел, математика Питагор, историка Плутарх, медика Гален, законодателя Солон. По стените на храма се мярка дори езическата пророчица Сибила.
В църквата има и други интересни символи, считани за по-нетрадиционни. Над входа на вратата грее шестлъчевата еврейска звезда, известна и като Звездата на Давид. За мнозина посетители се оказва, не е известно, че това е световноизвестната Витлеемска звезда, свързана с раждането на Божия син и Спасител на човечеството Исус Христос. А във вътрешността на самата църква на едната от стените наред с останалите християнски символи е изобразен и пречупен кръст. Западняци цъкат с език, тъй като символът им напомня нацистката „свастика“. Има обаче съществена разлика. Лъчите тук не са пречупени по посока на часовниковата стрелка, а са в обратната посока. Освен това „сувастика“ е древен цивилизационен символ, датиращ от езическите или старозаветните времена. Подобна сувастика тук е изобразена и по дрехите на някои от светиите.
Изграждане
Църквата „Рождество Христово“ е изградена в югозападния край на селото в края на XVI век върху основите на по-стар храм от началото на XV век. Изографисана е през 1597 г. от български и гръцки зографи. През втория строителен период към основната сграда са прибавени още и параклис от север и притвор от юг. Цялостната строителна дейност е завършена до 1632 г.
Изумително е как днес може да зърнем и да се помолим в храм, оцелял от XV век.
В първите години след построяването й църквата е имала и много красиви арки, които към средата на XVII век са били зазидани с тънка зидария. А между камъните й са били оформени прозорци, защитени с метални решетки. Каква е била причината за това, не е ясно. Всъщност цялостното изографисване на храма, за да се достигне до сегашното състояние, е извършвано на етапи. Те могат да бъдат проследени като започват от 1597 г. и завършват окончателно в 1681 г.
Извън неканоничните изображения на предхристиянски личности, за които вече стана дума, останалата част от стенописите в църквата „Рождество Христово“ също са културни шедьоври.
Преображение
Иконографията в наоса е опростена, за да бъде достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър разположен по северната и южната стени на наоса са изобразени светците войни – св. Димитър, св. Георги, св. Нестор и лечителите и безсребреници: св. Козма и Дамян, св. Пантелеймон, св. Трифон. Регистърът над тях е оформен като фриз от медальони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици.
Безценните артефакти могат да се видят и отвън.
Наред с индивидуалните им изображения, по стените са представени и някои от най-известните библейски сцени, представящи празниците, чудесата и страданията на Божия син Исус Христос. В горната част на западната стена е сцената „Преображение Господне“. Под нея е разположена многофигурната композиция „Успение Богородично“. От двете си страни тя е обрамчена от по-малките сцени „Рождество Богородично“ и „Въведението на Мария в храма“. А върху свода на храма се извисяват внушителните изображения Христос Емануил, Христос Пантократор и Новозаветната Троица. Преди години сред останалите стенописи е открит и един, който поне засега все още е без аналог в българската църковна живопис – „Разкаянието и обесването на Юда Искариотски“.
Загадка
Един от въпросите, който и днес още не дава мира на специалистите, е как между стените на храма се съвместяват изображения на канонични християнски светци и предхристиянски исторически личности от Древна Гърция? Вероятната причина е в това, че в стенописването наред с българските са участвали и гръцки зографи. В същото време храмът е зографисан в период, който съвпада с Просвещението в Европа. Период, през който светското започва да доминира над църковното във всичко дори и в самата църковна живопис. И наред с каноничните изображенията на светци в храмовете се появяват и такива на известни личности от Античността, които са възраждат като пример за настоящето. И макар България да се намира от няколко века под османска власт, в един от православните й храмове също се появяват подобни фрески. Въпреки че у нас през тези години те са по-скоро инцидентни, отколкото традиционни.
Иречек
Не е случаен и фактът, че гръцки зографи стенописват църквите именно в Арбанаси. Според някои учени историци като Константин Иречек преобладаващата част от населението на селото са били гърци от Епир, заселили се край бившата българска столица Търново. И когато решават да съградят тук църкви съвсем естествено е новозаселилите се да потърсят свои сънародници за тяхното изписване.
Древната църква е една от малките в района на Арбанаси.
Що се отнася до църквата „Рождество Христово“ безспорно тя е била една от най-красивите и най-добре уредените. Поради това през Средновековието и Възраждането тя е избрана и за резиденция на търновския митрополит. Любопитно е, че това е и черквата с най-много запазени ктиторски надписи у нас – цели 17. Така за едните поколения са запазени имената на благодетели като: Зото, Стоян, Стамо, Нико, Тано, Христо, Димитър. Личи името и на една ктиторка – Кераца.
Ангели въртят Колелото на живота
Безспорно „звездата“ на стенописите в църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси обаче е „Колелото на живота“, създадено от анонимен зограф през XVII век. То представлява цяла система от кръгове, в средата на които е изписано Слънцето и четирите сезона. Друг кръг с 12 лъча пък представя зодиакалните знаци и връзката им с годишните времена и със слънцестоенето на небосклона и хоризонта. Други 12 кръга представят 12-те месеца. Най-отвън по краищата на колелото са показани фазите на човешкия живот: от раждането през зрелостта до старостта и смъртта. От двете страни на Колелото на живота са изрисувани ангели, които го въртят. А под него зее пламтящата огнена бездна на ада.
Притворът е богато зографисан.
„Колелото на живота“ е популярен през същинското Средновековие сюжет в балканската в това число и българската църковна стенописна традиция. Според експертите по църковна живопис колелото трябва да внушава на богомолците, прекрачили църковния праг, да бъдат смирени и да не забравят, че човешкият живот е кратък и несъвършен и че хората не трябва да го губят в стремеж към трупането на материални богатства и излишна суета, а в богоугодни дела, с които да спасят още приживе душите си.
Иконостасът дарен от Кантакузини
Сред нещата, привличащи от пръв поглед посетителите, е дървеният иконостас. Богато украсен, той е изработен по поръчка на наследниците на византийската аристократична фамилия Кантакузини, чиито представители управляват не само империята (1347 – 1357), но по-късно (XVII в.) княжествата Влашко и Молдова. Гробове в двора на някои храмове също доказват присъствието у нас на знатната фамилия. Тя обитава село Арбанаси между XVII и края на XVIII век. Има сведения, че нейната къща се е намирала близо до друг изумителен храм „Свети Архангели Михаил и Гавраил“ .
Иван Георгиев
