М лякото и сиренето са абсолютните шампиони по поскъпване за последните 20 години.
Това показва сравнението на цените, наблюдавани от Националния статистически институт, за 2004 и 2024 г.
Цените на прясното мляко и бялото сирене са скочили точно 4 пъти за 20-годишния период. Другите основни стоки в потребителската ни кошница отчитат увеличение 2-3 пъти.
Заплатите обаче растат с повече и поради тази причина покупателната способност на домакинствата се е увеличила. В резултат потреблението също расте. От повечето основни стоки слагаме по-голямо количество в потребителската си кошница. Сиренето обаче е сред изключенията. Неговото потребление леко е намаляло, като основната причина вероятно е все по-шокиращата му цена. Ако през 2004 г. средностатистическото домакинство е купувало 22,4 кг сирене на година, то през 2024 г. това количество пада до 21,5 кг.
Разлика
Разликата в цените отпреди 20 г. обаче реално може да се окаже и по-голяма. Според официалните данни на НСИ кило сирене през 2004 г. е струвало средно 3,4 лв., а през 2024 г. – 13,7 лева. Проверка из големите вериги супермаркети обаче показва, че в момента сирене под 20-25 лева за килограм трудно може да се намери, освен ако не е с повишено водно съдържание. Както „Телеграф“ писа, вкарването на вода в сиренето измести палмата като начин производителите да пробутват на потребителите евтини, но некачествени продукти.
Има и няколко други стоки, при които също се отчита спад на потреблението. Един такъв продукт например е олиото. През 2004 г. средностатистическото домакинство е потребявало 32,5 л олио на година, докато 20 г. по-късно това количество е паднало на 27,8 л. Олиото обаче има умерен ръст на цената – за 20-годишния период цената му се е увеличила 1,7 пъти. Това дава основание да предполагаме, че не толкова цената, колкото промяната в хранителните навици е основна причина за намаляване на потреблението му. Все повече хора предпочитат да използват алтернативни масла за готвене и овкусяване, като например зехтин.
Навици
Промяна в хранителните навици е основната причина за рязкото свиване на потреблението на хляб. В момента българинът яде три пъти по-малко хляб, отколкото преди 20 г. През 2004 г. средностатистическото домакинство е потребявало близо 200 кг хляб на година, а сега консумира само 70 кг. Същевременно цената на насъщния се е повишила за 20-годишния период малко над три пъти.
Маслото е на трето място по поскъпване сред стоките в потребителската ни кошница. Неговата цена за 20-годишния период е набъбнала 3,7 пъти. Въпреки това потреблението му се е увеличило тройно, което също отразява промяната във вкусовете.
Оризът и фасулът са традиционни за трапезата на българина храни, които изненадват неприятно с цените си. Те са поскъпнали съответно 3,5 и 3,3 пъти. Вероятно именно високите цени са причина да потребяваме по-малко количество от тези продукти. Консумацията на ориз за 20-годишния период е спаднала от 15,7 кг на 12,5 кг, а на фасул – от 8,3 кг на 7,4 кг.
Цените на доматите са също 3,3 пъти нагоре, но въпреки това потреблението им расте. 3,2 пъти е поскъпнала ракията, но при нея цените до голяма степен се определят от повишението на акцизите. Така за 20-годишния период литърът е поскъпнал от 4,7 на 14,9 лева, но консумацията е също нагоре.
Пържоли
И докато сиренето и млечните произведения са шампиони по поскъпване, свинското става все по-достъпно за българина. Това всъщност е продуктът в потребителската кошница, който, наред с олиото, бележи най-малък ръст на цените за 20-годишния период – едва 1,8 пъти. При пилешкото поскъпването е 2,3 пъти, а при каймата – 2,5 пъти.
Вероятно няма човек, който да не се стряска от високите цени в магазините, но статистиката показва, че покупателната ни способност е по-висока спрямо 20 г. назад. Този индикатор показва какво количество продукти могат да се купят със средния доход.
20 г. отне възстановяването на покупателната способност
Наскоро учени от Софийския университет – доцентите Ралица Симеонова-Ганева, Калоян Ганев и Мартин Иванов, направиха изчисления на покупателната ни способност от 90-те години до днес. От тях става ясно, че около 2009 г. – малко след влизането на България в ЕС, покупателната способност на средната заплата се възстановява приблизително до нивата от зората на демокрацията, а след това ги надхвърля.
Така например средната заплата през 1990 г. е купувала 756 кг хляб, 123 кг сирене, 2908 яйца или 69 кг свинско. Покупателната способност обаче спада рязко през следващата година, която помним с либерализацията на цените при правителството на Димитър Попов след гладната Луканова зима. Дълбоката икономическа криза води дотам, че с една заплата през 1991 г. могат да се купят 385 кг бял хляб, 55 кг сирене, 1425 броя яйца или 47 кг свинско. Обедняването става още по-голямо по време на Виденовата зима, която ще запомним с хиперинфлацията. Тогава стигаме дъното по покупателна способност. Средната заплата през 1997 г. вече може да купи само 268 кг бял хляб, 45 кг сирене, 1123 броя яйца или 27 кг свинско. В следващите години покупателната способност постепенно се възстановява и през 2009-а стига нивата от 1990 г., с изключение на хляба, при който покупателната способност от зората на демокрацията е достигната чак през 2017 г. През 2021 г. средната заплата вече може да купи 862 кг хляб, 178 кг краве сирене, 6505 броя яйца или 194 кг свинско.
София Симеонова
