- Господин Владимиров, какво представляват тези санкции? Каква е целта им и как се стигна до тях?
- Целта на санкциите е да принудят режимът на Путин да седне на масата за преговори и да промени своята неотстъпчива позиция по отношение на войната в Украйна. Това са най-мащабните санкции през последните две години. Те ще подкопаят възможността на Русия да продава близо две трети от суровия нефт, който добива, като удрят конкретно компаниите „Лукойл“ и „Роснефт“. Основната идея е да се промени финансовият баланс на Кремъл и да се ограничат ресурсите, с които Русия финансира войната. Контекстът е особено важен за позицията на България.
- Можеха ли да бъдат избегнати тези санкции?
- България можеше да предприеме действия по-рано – както направиха Германия и Италия през 2022 г. Тогава Германия пое контрол върху рафинерията в Шведт, а Италия принуди „Лукойл“ да продаде рафинерията си в Сицилия на трета страна. Ние обаче избрахме да поискаме дерогация за внос на руски нефт, защото ни плашеха с катастрофални сценарии – цени от 5 лева за литър и твърдения, че рафинерията няма да успее да премине към друг нефт. В крайна сметка след решението от 13 декември „Лукойл“ спря да купува руски нефт още от 1 януари.
- Какви са вариантите пред правителството сега?
- Вариантът е само един – назначаване на особен управител, който да даде възможност на държавата да контролира всичко, което се случва в рафинерията – да осигури доставки на нефт и да гарантира реализацията на продукцията. Законодателството за това вече съществува. През 2024 г. бяха подписани и предварителни договори с три западни компании, които могат да предоставят търговски и оперативен капацитет на този бъдещ особен управител.
- А какво се случва, ако правителството реши да не предприеме нищо?
- Ще се случи това, че на 21 ноември санкциите влизат в сила и „Лукойл“ няма да може да извършва финансови операции със своите контрагенти. Тогава е много вероятно рафинерията да не може да получава суров нефт и да спре плащанията си. Това би довело до сръбски сценарий – изчерпване на запасите от горива и рязко поскъпване в рамките на 3–4 месеца. Не е вариант да се чака и бездейства. Разчитането на това някак си отвън да дойде решение е нереалистично.
- Какъв точно е сценарият с особения управител?
- Чрез назначаването на такъв България може да поеме контрол върху рафинерията и след това да поиска изключение от санкциите – както направи Германия. Например за ограничен период от шест месеца правителството ще се задължи да продаде рафинерията на трета страна. За това обаче Народното събрание трябва да промени закона и да даде необходимите правомощия на изпълнителната власт чрез особения управител да разполага и да може да се разпорежда с активите, включително и да ги продаде на трета страна. Вече има индикации, че се върви в посока на такива промени в закона.
- Как ви звучи предложението на „Гънвор“ да изкупи бизнеса на „Лукойл“ в чужбина?
- Сделката с „Гънвор“ е по-скоро кризисен ход на „Лукойл“ в опит да спечели време и евентуално благосклонност от САЩ. Става дума за огромна сделка – около 20 милиарда долара за всички външни активи. Макар „Гънвор“ вече да няма руска собственост, едва ли такава компания може да извади толкова пари за кратък срок. Така или иначе Министерството на финансите на САЩ със сигурност ще разгледа внимателно условията по сделката, както и самия купувач, за да се увери, че става дума за реално прехвърляне на собственост, а не номинално прехвърляне, примерно, с тайна клауза за обратно придобиване при промяна на геополитическата ситуация в бъдеще. Т.е. да се разбере дали Кремъл стои зад „Гънвор“. Преди година изтече писмо от „Лукойл“ до Кремъл с настояване една потенциална сделка за продажба на активи да бъде гарантирана чрез руски държавни фондове – това още тогава, когато дори нямаше санкции, подсказа, че се планираше само формално прехвърляне.
- Всъщност има ли реален глобален играч, който би искал да купи рафинерията?
- Преди санкциите се обсъждаше възможността азерската компания СОКАР да придобие рафинерията. Това имаше логика – СОКАР и „Лукойл“ имат дългогодишни отношения в Каспийския басейн, Турция и Югоизточна Европа. Но след санкциите смятам, че азерската страна се притеснява от евентуални проблеми. В момента изглежда малко вероятно СОКАР да прояви желание да купи „Лукойл“.
- С какъв нефт всъщност работи „Лукойл Нефтохим“?
- По наши данни около 40% от нефта, който обработва „Лукойл Нефтохим“, идва от Русия. На документи това е казахстански нефт (KEBCO), който рафинерията купува от Казахстан. Той обаче минава по петролопроводи през Русия и какво се случва там си знаят само казахите и руснаците.
- Въпросът е може ли рафинерията реално да работи без руски нефт, като същевременно продукцията ѝ остане конкурентна?
- Категорично да. Рафинерията може да работи без руски нефт – има достатъчно доставки от други региони. Митът за „непроходимия Босфор“ е чиста прокремълска пропаганда. Танкери минават ежедневно и капацитетът е достатъчен. Оскъпяването от транзитната такса е от около 0,5%, което е незначително.
- Виждате ли риск от контрабанден износ към Сърбия след забраната за официален такъв?
- Това зависи изцяло от българските власти – дали ще контролират спазването на забраната. Иначе тя е правилна, защото не бива да се допуска „Лукойл“ да изнася евтини горива и да продава в Сърбия на 30% по-високи цени. Подобна спекулативна търговия би намалила предлагането и би вдигнала цените у нас. Трябва да отбележим все пак, че тази забрана в момента противоречи на европейското антимонополно право. Може да е правилна, но не е законна. Управляващите знаят това и вероятно именно по тази причина забраната бе приета от парламента, а не от правителството – за да се подчертае, че мотивът е защита на националната сигурност и да се види широкият надпартиен консенсус.
- Какво е отражението на санкциите върху другите държави в региона?
- Най-силен ефект ще има в Унгария и Словакия, тъй като те са 100% зависими от руския нефт по тръбопровода „Дружба“. И все пак там проблемът е по-скоро корупционен. Унгария и Словакия спокойно могат да си доставят нефт и от други държави. Тезата, че не могат, не е вярна. Могат, но ще загубят много пари, защото в момента режимът на Орбан прибира сериозни суми от посредници под свой контрол. При неруски нефт по нефтопроводи през Хърватия или друга страна това няма как да се случи.
- Какво могат да очакват хората у нас на пазара на горивата?
- Поне засега изглежда, че правителството се насочва към вариант с особен управител. В този аспект, ако се действа активно, е вероятно и сътресения на пазара на горива да бъдат избегнати. Още тази или следващата седмица обаче ще се усети ефектът от санкциите върху разплащанията на „Лукойл“. Вече стана известно, че голяма банка е информирала „Лукойл Нефтохим“, че спира да работи с рафинерията. Започнало е бързо мигриране на сметките към друга българска банка, която по неясни причини се счита, че е защитена от санкции. Това предстои да се види. Има нещо важно на този етап обаче от гледна точка на бюджета. Ключово е до назначаването на особен управител правителството да не отстъпва, ако „Лукойл“ под претекст на наложените санкции спре да плаща ДДС или акцизи. Не знаем дали това ще се случи, но властта трябва да е готова
- От Българската петролно-газова асоциация обаче твърдят, че някак си може да ни се размине, ако помолим Тръмп да даде отсрочка.
- БПГА не може да се счита за независима организация, защото тя е под прякото влияние на „Лукойл“. Те са членове на БПГА с двете си дружества. Позицията им, че санкциите могат да бъдат избегнати, е по-скоро опит за успокояване на пазара и клиентите им - големите търговци на горива у нас.
- Кой е най-лошият сценарий?
- Най-лошият сценарий е България да не предприеме нищо и да очаква, че санкциите ще бъдат отменени, отложени или смекчени. Това би довело до сръбския сценарий, до който се стигна заради бездействието на властите там. В момента в Сърбия има пълна блокада на доставките на нефт и криза на пазара на горива.
Това е той:
- Магистър по енергийна сигурност и международни отношения от Центъра за върхови международни изследвания към университета „Джонс Хопкинс“, Вашингтон, САЩ
- Бакалавър по икономика и политически науки от университета „Аделфи“, Ню Йорк, САЩ
- Експерт по енергийната сигурност на Европа и Балканите, енергийния преход, алтернативните енергийни технологии и геополитическите измерения на енергийните и финансовите пазари
- Преподавател в университета ''Джонс Хопкинс'' по теория на международната сигурност
- Директор програма „Енергетика и климат“ към Център за изследване на демокрацията (ЦИД)
Деян Дянков
