- Тази седмица депутатите са в почивка, но преди това имаше два неуспешни опита за вот на недоверие. Какво да очакваме още? И всъщност тези вотове не са ли полезни и за самото мнозинство?
- Това зависи първо от дебатите по вотовете на недоверие, второ - от качеството на мнозинството в самия парламент. Виждаме, че то се промени през последната седмица с ясната заявка на парламентарната група на „Демокрация, права и свободи-ДПС“ (ДПС-ДПС), че всъщност няма да подкрепя повече правителството „Желязков“. Към този момент не изглежда да има мнозинство срещу правителството. Самата опозиция е прекалено разнородна. Но така или иначе предстои да разберем как ще се конфигурира оттук нататък подкрепата към управлението.
- Т.е. вие не очаквате да ни залеят с още много вотове или точно обратното?
- Зависи от темата. Доколкото вотовете на недоверие обслужват частните интереси на тези партии, които изглеждат опозиционни, и прозирам, че ще се упражняват по тази тема. Не очаквам обаче да има смислен дебат, както и смислен вот на недоверие. Т.е. такъв, внесен с истински мотиви и опитващ се да даде някаква различна посока на управление. Напротив, очаквам отново да се залага на скандалното, на това, което може да задълбочи патологиите, които функционират в общество. В крайна сметка да видим още повече театър вместо някакъв смислен разговор.
- След излизането на „Демокрация, права и свободи-ДПС“ (ДПС-ДПС) от мнозинството има ли нужда да се търси официално нов партньор за него или по-скоро ще се продължи с подкрепата, която се дава неформално от „ДПС-Ново начало“?
- Нужда няма, тъй като мнозинство срещу управлението няма. Досега лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов винаги е демонстрирал нежелание пряко да бъде обвързан и свързван с председателя на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски.
Подозирам, че колкото повече продължи тази ситуация, колкото повече се налага някакво управление да минава през мнозинство, което бива подкрепено от Делян Пеевски, толкова по-некомфортно ще става на ГЕРБ и на самия Борисов. В този смисъл бихме могли да очакваме все пак опит или да се конфигурира мнозинството, или да вървим към някакви нови предсрочни избори.
Мнозинството в НС засега удържа вотовете на недоверие, които внася опозицията
- А в каква посока виждате това преконфигуриране на мнозинството в НС?
- „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ), които имат доста сериозен зaлог в постигането на определени цели. Мисля, че едното разумно решение за излизане от подобна ситуация е това.
- Към този момент като че ли "Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) не са много склонни да вървят в тази посока. Поне такива заявки дават.
- Изглежда такова е намерението.
- Ако вотовете на недоверие не са този инструмент, с който в момента може да се свали кабинетът, то кое е това нещо, което носи риск за него? Кое е това, което държи коалицията заедно?
- Коалицията бива държана заедно от нежеланието на нито една от формациите в рамките на това НС да се отива на предсрочни избори. Също така от необходимостта част от тези политически сили да получат достъп до властта.
Самият Бойко Борисов няколко пъти е заявявал, че няколко поредни избора се печелят от ГЕРБ, без да могат да съставят управление. Сега ще видим опит да се възползват от ситуацията доколкото е възможно. Т.е. докато позволява общественото настроение или конфигурацията в НС.
Това всичко е условно и зависи от комфорта или дискомфорта, който ще се изпита в ГЕРБ около явна подкрепа от страна на Пеевски за това управление. Това ще доведе до преосмисляне на цената, която се плаща за тази власт и можем да видим разпадане на НС и отиване на предсрочни избори.
- Случката пред сараите само извинение ли беше от страна на ДПС-ДПС да напуснат коалицията или нещо друго?
- Това е поредната провокация, която искаше да покаже, че ангажиментите, които са поети от страна на управляващите, свързани с участието на ДПС, не са изпълнявани. Това е и вероятно опит да се разреши ситуацията вътре в самото ДПС в полза на Ахмед Доган и неговото крило, както и да се използва държавен ресурс за връщане на партията обратно там, където Доган иска.
- Хоризонтът пред властта непрекъснато се променя - до лятото, до членството ни в еврозоната, до 1 г. след влизането ни. Според вас колко е оптималният живот на този кабинет?
- Това зависи единствено и само от комфорта или дискомфорта, който ГЕРБ изпитват от подкрепата на Делян Пеевски. Това е хоризонтът, който аз виждам. Власт сама по себе си е достатъчно основание управлението да продължи и за оставащите четири години.
Въпросът не е в липсата на желание, нито в това дали е необходимо да се търси основание. Въпросът е в обективната реалност. Когато г-н Пеевски започне да тежи, а и вече няма оправдание в стил еврозона, тогава ще се разпадне тази коалиция.
- Кой би понесъл най-много негативи от вот на недоверие след доклада за еврозоната, особено ако той е положителен? ПП-ДБ вече дадоха заявка, че искат да инициират такъв.
- Този разказ ще е невъзможен отвъд факта, че това правителство ще е вкарало България в еврото. Това ще носи полза и скандал за тези, които са против – „Възраждане“, МЕЧ. Ще носи позитив за тези, които са го осъществили, без значение какъв етикет ще се опитат да залепят други политически формации. Ще е много сложно при позитивен доклад за еврозоната той да бъде разказан като неуспех.
- В тази връзка вътрешните избори за лидер на "Да, България" биха ли оказали промяна в самата конфигурация в ПП-ДБ?
- Зависи кой ще бъде избран за председател на “Да, България“. Ако видим ново лидерство, с нова визия и с желанието тя да се осъществи, би могло да промени много съществено ситуацията. Ако обаче посоката се задържи и продължат да се фокусират върху 2 теми – съдебна реформа и Пеевски, опасявам се, че промяна не може да се очаква.
- Казахте, че хоризонтът пред кабинета не зависи от опозицията. Вчера МС одобри законодателна и оперативна програма, но само до юни. Това доколко е показателно за плановете на управляващите?
- То е показателно за две неща - или хоризонтът е кратък, или неспособността на коалицията да действа заедно. Тя беше създадена набързо, изглеждаше, като че ли са договорили всичко, но се оказа, че нищо не е договорено. В този смисъл този кратък хоризонт вероятно се дължи точно на постоянната необходимост да се предоговарят балансите вътре в мнозинството на база на променящата се ситуация извън него.
Това е показателно за липса на хоризонт, но той се дължи на очевидната липса на стабилна основа на мнозинството. Каквото и събитие да се случи, очевидно променя ситуацията в самите управляващи.
- Освен еврозоната коя е тази друга стратегическа цел или политика, която може да удължи живота на това управление?
- Стратегическите цели не са малко. Една такава е свързана със започването на смислен разговор за националната ни сигурност и повишаването на капацитета ни да се справяме със съвременните заплахи. Имаше проект на стратегия, който бе забравен.
Голяма тема е начинът на функциониране на институционалната среда. Виждаме постоянен разпад на различни институции, невъзможност на администрацията да си върши работата. В редица моменти има необходимост за преосмисляне на начина, по който България участва в ЕС. Как България да защитава своите интереси е друга голяма тема. Има достатъчно причини едно управление да се задържи.
Дали обаче политическите формации, участващи в мнозинството, биха могли да намерят събирателни точки по някоя от тези теми, е все още доста отворен въпрос.
- Първите 100 дни на управлението минаха, очаквате ли президентът Румен Радев вече да бъде по-критичен към властта и така да се позиционира в нова роля?
- Няма никакво значение каква е позицията на Румен Радев спрямо правителството, поне от гледна точка на управлението и на граждани.
Той демонстрира пълна липса на желание да дефинира българския национален интерес и да се опитва да да поставя стратегически цели пред него. Всичко, което се прави, е обслужване на един външен наратив. Дали е критичен е второстепенен въпрос.
Първостепенният е каква е мотивацията за тази критичност. Неговата критичност не върви с поставянето на национални цели. Неговата роля като президент по отношение на управляващите е пренебрежима. Ясно е къде лежи центърът на властта в този момент. А това промени рязко ситуацията около президента, който се възползва от властовия вакуум да управлява през изминалите години през служебните си правителства и в посока, в която голяма част от българските граждани не харесват.
В този смисъл неговата роля и влияние ще намаляват. Това обаче би могло повиши кресливостта и критиката към управляващите. А дали той ще прави политически проект и какви са перспективите пред него, това също е отворен въпрос.
Това минава през няколко фактора.
Първият - каква ще се окаже популярността на Радев към края на мандата му.
Вторият фактор - дали лично би оглавил проект или не.
Неговата популярност вече е разклатена, рязко ще се понижи веднага след като спре да е президент. Голяма част от подкрепата идва в институцията и позицията, която заема в момента. Предстои да видим дали неговата популярност ще остане чак толкова висока.
Ние видяхме много опити Радев да се свърже с определени политически проекти, но не и да се ангажира директно с тях. Видяхме каква е съдбата им. Не съм сигурен, че той самият е толкова склонен да се хвърли в тази битка.
- Как си обяснявате тогава критиките срещу него от Борисов и Пеевски?
- Българската политика е позиционна. Когато политиците нямат собствена визия или идеология, те се позиционират през това срещу кого са. Няма никаква изненада, че те се опитват да си изградят позиция през противопоставянето си с другата институция.
Друг е въпросът, че президентът Румен Радев има много за какво да се критикува. Позицията му относно българската национална сигурност и войната в Украйна граничи с предателството. Опитвайки се да промени истинския съдържателен разговор за същността на заплахата и за начина, по който ние отговаряме на нея, а той вреди на българския национален интерес.
От моя гледна точка да се критикува Румен Радев е най-естественото нещо.
- Общинският съвет в София е един минипарламент и на пръв поглед процесите, които текат, са идентични. Как отделянето на „Спаси София“ ще се отрази на управлението на столицата?
- Тепърва ще видим дали кметът Васил Терзиев ще успее да изгради мнозинство около политиките, които прави.
Ние виждаме едно безидейно управление, без посока и без ясен план. Това започна да се превръща в характеристика на това политическо пространство. Напускането на "Спаси София" едва ли ще промени нещо в това отношение. Самата заявка на "Спаси София", че имат решения, екип и план за София беше опровергана в първите седмици. Хаосът ще продължава със или без участието на "Спаси София" в управляващото мнозинство.
Разбира се, вземането на решения ще стане по-трудно и ще минава през много сложни коалиции. Това може да има и организиращ ефект и все пак да видим управление, което започва да си дава сметка за необходимостта да събира мнозинства и да убеждава общинските съветници каква е по-добрата или по-лошата политика.
По-вероятно е да видим задълбочаване на този политически хаос или на безпътицата, която цари в Столичната община.
Ситуацията в СОС е също толкова сложна, както и в НС.
- Може ли да кажем, че всъщност ПП-ДБ в СОС са в сходна ситуация, в която са ГЕРБ в НС?
- По-сложна е ситуацията в София, защото срещу тях има мнозинство, за разлика от парламента, в който има несъбираеми интереси. В НС липсва кохерентна опозиция, която би могла по смислен начин да се превърне в мнозинство срещу управлението. В София то би се случило по-лесно.
Това е той:
Роден е на 13 септември 1981 г. в Габрово
Завършил е политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща
Бил е изпълнителен директор на фондация „Демократичен институт”
Преподавател в Нов български университет
Бил е лидер на младежкия СДС, председател на „Синьо единство“ от януари 2013 г. до 2018 г.
Тихомира Михайлова
