В секи повече ли по-малко е чувал за японското чудо - възраждането на Страната на изгряващото слънце от руините на Втората световна война и превръщането й в една от водещите икономически и технологични сили през втората половина на миналия век. До голяма степен тайната на този успех се крие в националната японска религия – шинтоизмъм.
Шинтоизмът се появява още през периода Яйои (300 пр. Хр.) Той е смес от обожествяване на природата, култ към плодородието, правене на магии и почитане на герои. Името му произхожда от китайските думи „шин тао“ – път на боговете. С това си име е известен от VIII век, когато будизмът навлиза от Китай и двете религии се срещат. Митологията на шинтоизма е изложена в ранносредновековни писмени паметници като „Коджики“, „Нихонги“ и др. Шинтоистката история за произхода на света разказва за боговете, наречени ками. Те са свещени духове, които могат да приемат формата на предмети или понятия за живота като вятър, дъжд, дървета, цветя, реки, планина. Хората стават ками, след като умрат и са почитани от техните семейства като родови ками.
Според шинтоизма камите могат да се намират навсякъде.
За разлика от повечето религии той няма конкретен основател, пророци и свещени книги, няма и строга доктрина. Моралният му кодекс обикновено следва този на конфуцианството и е фокусиран върху благоденствието на групата. Това е коренът на прословутия японски колективизъм. Подобно на конфуцианството, тази религия се възприема като път за обединение на обществото около общи ценности. Особено се набляга на верността към дълга, особено задължителен за самурите – т.нар. кодекс „Бушидо“ (Пътят на война). Противно на много монотеистични религии в шинтоизма няма нищо абсолютно. Няма абсолютно зло и добро и никой не е перфектен. Но хората са сътворени да бъдат добри, а злото се предизвиква от злите духове. Целта на повечето ритуали на шинтоизма е те да се държат на разстояние чрез пречистване, молитви и приношения.
Шинтоистките светилища са място за поклонение и са домове за ками. Повечето светилища провеждат „мацури“. Това са фестивали, чиято цел е да покажат на ками външния свят. Прочутите японски оригами,(„хартията на духовете“) хартиени фигурки на птици, изработвани за късмет и щастие се виждат окачени около шинтоистките храмове. От уважение към духа на дървото, което е дало живот на хартията, при оригамите тя никога не се реже, а се къса. Днес има трайна тенденция за опазване на традициите на старото шинтоистко изкуство: храмовата архитектура, древните изкуства като театъра. Но и калиграфията, дворцовата музика гагаку, идваща от двора на Танг в Китай (618 – 907), и старата танцова музика, свирена на традиционните инструменти кото и шапухачи. В днешно време в Япония има над 80 хиляди шинтоистки светилища.
Шиноистки жрец и жрица
Става държава идеология
По време на периода „Мейджи“ (1868 – 1912), японската власт озичиства будисткото влияние от шинтоизма и го превръща в държавна религия, като акцентира върху абсолютното подчинение, чувството за дълг и култът към императора, като по този начин го превръща в идеология на японския национализъм и милитаризъм от първата половина на миналия век. Но след поражението на Япония във Втората световна война шинтоизмът е отделен от държавата. Днес той мирно съжителства с будизма. Дори много японци при встъпването си в брак извършват церемонията в пъти – по шинтоисткия и по будисткия обред.
