В света днес има 195 независими държави. По континенти най-голям е техният брой в Африка – 54, следван от Азия – 49, Европа – 44, и Северна Америка - 23. На последните две места са Южна Америка с 12 и Австралия и Океания с 14 държави. По територия големината на държавите е различна. От държавите гиганти като Китай, Индия, САЩ и Русия, обхващащи стотици хиляди квадратни километри до държави джуджета, чиято големина е колкото един средноголям български град. В Европа броят на тези държави джуджета е пет: Ватикана, Сан Марино, Люксембург, Лихтенщайн и Монако и те ще бъдат представени на уважаемите читатели.
Ватикан
Ватикана е най-малката държава град не само в Европа, но и в света. Площта й е между 44 и 49 хектара, а постоянното население е 882 жители. Градът държава всъщност е вписан в чертите на друг град, италианската столица Рим. Формата на управление на Ватикана е теокрация, държава, управлявана от духовник, главата на римокатолическата църква папата, който е и епископ на Рим.
Ватикана е създадена през 1929 г. по силата на Латеранския договор. Макар и да е част от Рим, Ватикана не се финансира от Италианската република, а има свой собствен бюджет. Икономиката и приходите й са главно от туризъм, музейни такси и от продажбата на сувенири и пощенски марки. Като трябва да се отбележи, че тези приходи не са никак малко, тъй като годишно държавата на папата се посещава от милиони туристи от цял свят, които оставят тук голяма част от своите финанси.
Туризмът във Ватикана е много добре развит, а градът е един от най-предпочитаните маршрути и дестинации. Основните му забележителности са съсредоточени в района на площада „Свети Петър“, който се намира пред едноименната базилика. До него се стига по известната улица „Виа дела Консилиационе, която е изградена и асфалтирана през 1930 г. в годините на управлението на Бенито Мусолини-Дучето.
Площадът е ограден от огромни колонади, състоящи се от 4 реда с общо 284 колони, всяка от които е висока 20 и широка 16 метра. Над колоните някога е имало монументални скулптури на светци. В средата на площада има египетски обелиск висок 25 метра, докаран в Рим още по времето на императора Калигула. Според запазената легенда на върха на обелиска има метална купа, в която се съхранявала пепелта на Гай Юлий Цезар. В миналото е имало и други обелиски, докарани тук от Древен Египет, които обаче са се разрушили с течение на времето. Освен обелиска в центъра на площада има и два много красиви фонтана. Изграждането на площада е извършено между 1656 и 1667 г. от хората на италианския архитект и скулптор Джовани Лоренцо Бернини по нареждане на папа Александър VII. Всяка година площадът събира милиони туристи, които идват тук, за да зърнат Светия отец, който всеки ден в точно определено време излиза на балкона на базиликата „Свети Петър“. Тя се намира на запад от площада и е строена повече от 100 години, между 1506 и 1626 г. И до днес тя е най-голямата църква в света с капацитет за над 60 000 души и е най-известният паметник на ренесансовата архитектура. Куполът й е проектиран от Микеланджело Буонароти и със своите 136 метра е един от най-големите в света. Точно под купола на главния олтар се намира „Балдахинът“ на Бернини – паметник, изработен от мед, бронз, злато, бетон и дърво. Входът за базиликата е безплатен, но се налага да се чака 30-40 минути.
Според историята на католицизма в центъра на базиликата е бил погребан Апостол Петър, смятан за пръв папа и епископ на Рим, като гробът му се намира точно под олтара. По тази причина част от първите римски свети отци от раннохристиянските времена също са били погребвани в базиликата, за да бъде продължена традицията. Смята се, че старата църква, върху чиито основи след това е издигната базиликата, е от IV век от новата ера.
Базиликата „Свети Петър“ е една от четирите велики базилики и седемте поклоннически църкви в Рим и една от 12-те папски базилики в целия свят, подчинени директно на Светия престол. И още нещо любопитно. Макар и да се намира в сърцето на Ватикана и службите в нея често да се водят от самия папа, тя не е първа по ранг, нито има статут на катедрала. За първа по ранг като архибазилика се смята катедралата „Сан Джовани ин Латерано“, която е също част от Ватикана и от историческия център на Рим и е под закрилата на ЮНЕСКО. Затова и в нея се намира и Светият престол на римокатолическия духовен глава. „Сан Джовани“ е издигната през IV век от император Константин Велики, който след като приема християнството, дарява на тогавашния папа Латеранския дворец за резиденция. В първоначалния вариант базиликата е била богато украсена със злато и скъпоценни камъни. Заради това няколко пъти е нападана, ограбвана и разрушавана при набезите на езически племена като вандали и вестготи. В тази базилика се извършва и единственият може би посмъртен процес над починалия папа Формоза. Тленните му останки са извадени от гроба, облечени са в папските одежди и поставени над трона, където над него се провежда истински съдебен процес. Формоза е признат за виновен по повдигнатите му обвинения, трите пръста на дясната ръка, с които е благославял, са отсечени, а тялото му е влачено с колесница по улиците на Рим и накрая е хвърлено в река Тибър. Такива странни и ужасни неща са се случвали в християнската цивилизация през Средновековието. Когато през същата тази година силно земетресение разрушава базиликата “Сан Джовани“ всички смятат, че това е Божието наказание за гаврата над починалия папа Формоза. На основите на разрушената базилика е построена изцяло нова, която в следващите 100 години 3 пъти е изгаряна.
Строителството на сградата, която съществува днес е започнато през 1650 г. по нареждане на папа Инокентий Х. Сградата е с квадратна форма с дължина и ширина 140 метра. В ниши в стълбовете й са поставени статуи на 12-те апостоли. Пред базиликата има обелиск от червен гранит, донесен от египетски езически храм. Най-отгоре, на корниза на базиликата са поставени 15 статуи, всяка от които е с височина от 7 метра. Централните 3 статуи са на Исус Христос, Йоан Кръстител и Йоан Богослов, а останалите на 12-те отци на Католическата църква. От северната страна има издигнати две средновековни кули. Те са изградени допълнително по време на понтификата на папа Пий IV.
В катедралата „Сан Джовани ин Латерано“ днес са запазени и се намират гробовете на 6 папи: Александър III, Сергий IV, Климент XII, Мартин V, Инокентий III и Лъв ХIII. Гробниците на други 12 свети отци са били унищожени по време на пожарите, а техните овъглени тленни останки са били извадени изпод руините и препогребани.
Друга известна базилика във Ватикана е Сикстинската капела, известна със стенописите и фреските си. Тук се намира „Страшният съд“ на Микеланджело, издигаща се на височина 12-14 метра и внушаваща на туристите импозантност и величие. В Сикстинската капела се събира конклавът на кардиналите, които трябва да изберат нов папа. Капелата е музей и бивш параклис в чертите на Апостолическия дворец – официалната резиденция на папата. Самият дворец е разположен от северната страна на площад „Свети Петър“ и включва цял комплекс от сгради с различно предназначение, включващи папските апартаменти и покои Ватиканските музеи и Ватиканската библиотека. Дворецът разполага с общо 1400 стаи с обща площ от 55 000 кв. м и е една от най-големите сгради в света. Строежът на двореца започва през 1589 г. и продължава повече от 10 години.
Ватиканските музеи са основани през XVI век и включват 1400 зали и 5 галерии. Началото е поставено със стаята на Лаокоон и синовете му, открита в лозе в Рим. Пио-Климентовият музей включва: зала на гръчкия кръст, в която се намират саркофазите на Константин и майка му Елена, галериите на статуите, бюстовете, маските, музите и животните. Сред останалите музеи са: етруският, египетският, музеят „Киарамонти“, галерията Лапидария.
Наред със Страшния съд на Микеланджело сред останалите забежителности в музеите на Ватикана са още картините на Караваджо, Фра Анджелико, Джото, Рафаело и Тициан.
Ватиканската библиотека е на повече от 500 години, като няколко пъти е била изгаряна и разграбвана. Днес в нея се съхраняват около 60 000 ръкописа, над 1 млн. книги и повече от 100 000 гравюри и географски карти.
Онези, които искат да посетят Ватикана и забележителностите му, трябва да знаят, че е особено важно подходящото облекло за посещение на повечето туристически обекти, тъй като те са действащи църковни храмове.
Сан Марино
Светлейшата република Сан Марино (както е пълното и название) е държава джудже на територията на Италия, в североизточната част на Апенинския полуостров. Тъй като за дата на основаването й се смята 301 г., се приема, че тя е най-старата запазили се до днес държава и най-старата конституционната република в света. Сан Марино е с площ 61 кв. м и население от 33 500 жители. Държавното устройство на държавата е доста интересно.
Тя се управлява от двама капитан регенти, които се избират с мандат от 6 месеца измежду членовете на Големия генерален съвет – еднокамарен парламент, върховен държавен и законодателен орган. Изпълнителната власт е в ръцете на същите тези капитан регенти, като те управляват заедно с Държавния конгрес – правителството.
Туризмът е едно от основните приходни пера в бюджета на Сан Марино. Това е една от най-богатите страни в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението и с най-ниска безработица. Тя е и една от малкото държави в света, която няма държавен дълг.
Държавата Сан Марино е съставена от 9 града, всеки от които има свои забележителности.
Една от основните е едноименната базилика. Вярва се, че под олтара на църквата в урна се съхраняват мощите на свети Мариний, покровителя на града. Статуята на свободата се намира в столицата на държавата и е един от примерите за неокласическа архитектура и изкуство. Скулптурата се намира на Площада на свободата и е дело на Стефано Галети. Тя е подарена на страната от немска графиня през 1876 г. Статуята е изобразена върху една от монетите на държавата.
В историческата част на града се намира Музеят на изтезанията. Колекциите му включват над 100 уреда за изтезания, някои от които не са за хора със слаби сърца и нерви. Повечето уреди са от времето на католическата инквизиция, но има и такива от последните 100-200 години. Сред някои от най-известните са Инквизиторският стол, Желязната девица, Ботушчето, Вилата на еретиците. Друг интересен музей е този на оръжията, голяма част от които са от времето на Втората световна война. Но наред с тях има и много средновековни експонати.
Сред останалите забележителности е Паласио Публико, сградата, в която се извършват важните държавни и обществени ритуали и тържества. Задължителна за посещения е и планината Монте Титано, на чиито три върха се намират три кули, изобразени и върху националното знаме и герба на страната. Най-старата и известна от кулите е Гуаита. Тя е строена през ХI век и чак до 1970 г. е използвана като затвор за престъпници, чиито присъди надвишават 6 месеца. Втората кула Честа е разположена на средния най-висок връх на планината. Тя също е била затвор, но днес в нея се помещава Музеят на древните оръжия. Третата кула Монтале е построена през ХIII век и достъпът на туристи до нея не е разрешен.
Държавният музей на Сан Марино е открит преди повече от 100 години със средства, дарени от самите граждани на републиката. В музея има различни експозиции, посветени на историята на страната, археологията, нумизматиката,изкуството и културата.
При организиране на индивидуална екскурзия и посещение на Сан Марино трябва да се знае, че страната няма летище. Най-често практикуваният маршрут е със самолет до италианския град Римини и оттам с автобус до Сан Марино. Автобусите се движат по 7-8 пъти на ден, а разстоянието между Римини и Сан Марино е около 25 км и се изминава за 30 минути.
Освен историческите забележителности Сан Марино е известно и с други любопитни факти. Едното от тях е липсата на престъпност. През годините се е случвало в държавния затвор, който се е помещавал в едно от крилата на стар манастир, да има само по един затворник. И често се е случвало този затворник да живее като в хотел, а надзирателите му носели храна от най-близкия ресторант. Сан Марино е една от държавите с най-голяма продължителност на живота, средно 81 години. Хората в малката държава имат и най-много автомобили – по 2 коли средно на глава от населението. Всичко, казано дотук, а и други неща дават основание Сан Марино да бъде известна и като „Щастливата държава“.
Следва продължение...
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Иван Първанов
