И зложба от снимки, документи, ордени, лични вещи и оръжия , разказваща за съдбата на 167 родени или по-късно заселили се в Казанлък опълченци ще подредят в навечерието на 3 март специалистите от националния парк – музей „Шипка Бузлуджа“ и историческия музей „Искра“ в Града на розите.

Изложба от снимки, документи, ордени, лични вещи и оръжия , разказваща за съдбата на 167 родени или по-късно заселили се в Казанлък опълченци ще подредят в навечерието на 3 март специалистите от националния парк – музей „Шипка Бузлуджа“ и историческия музей „Искра“ в Града на розите.

Сред участниците в боевете при отбраната на Стара Загора и на прохода Шипка личат имената на Георги Попов/избран за кмет на Казанлък през 1896-1899 година и баща на автора на марша „Велик е нашият войник“ Константин Георгиев. Неговият подпис стои под документа за полагането на основен паметник на лобното място на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа/, на габаревеца Минчо Калфов, Недю Гюдюлев и на най-младия участник, записалият се в редовете на опълчението едва 14-годишен Тодор Габарев, който достига до чин генерал-лейтенант в редовете на българската армия и умира на преклонна възраст във Варна, където се пази парадната му сабя.

Особен интерес предизвиква името на шипканлията Станю Гъдев, който е сред първите записали се като доброволец в първа рота ан четвърта дружина.Почива на 13 октомври 1925 година в Казанлък, където е и погребан, смъртта го застига няколко месеца след гибелта на сина му , ротмистър Гъдю Гъдев под развалините на църквата „Свети Крал“ /Света Неделя“/ в София по време на атентата на 16 април с.г.Малко преди кончината си Гъдев предава на казанлъшкия музей 500-страничен ръкопис , в който разказва за съдбата на местните националреволюционери и участници в руско-турската освободителна война.

Голяма част от опълченците вземат участие в Сръбско-българската война, някои остават на служба в Българската земска войска и стават професионални военни.