Т ова е ретро чалга хит, но също така и житейска загадка. Когато камъните започнат да падат от небето, науката замлъква...
През август 2007 г. близо до дома на Асадула Мурадов се случило нещо извънредно странно. Жителят на Джалилабадски район, Азербайджан, видял как от небето се изсипват... камъни. Те били с различен размер и се изсипвали в определен интервал от време. Мишена на каменния дъжд станала внучката на Асадула - 12-годишната Сабина. Камъните като че ли я търсели целенасочено, но не я наранили.
Няколко години преди това замбийският бизнесмен Родрик Тамбо се прибрал вкъщи и установил, че повечето прозорци са изпотрошени с камъни. Решил, че това е дело на хулигани, а след като му минал ядът, извикал стъклар да ги подмени. Но скоро след това атаката била подновена. Този път той бил вкъщи и не чакал, ами се втурнал на улицата с намерението да хване за ушите злосторника или злосторниците, които замерват прозорците. Само че не видял никого. Докато се оглеждал, чул трясък от счупено стъкло зад гърба си. Обърнал се и видял сипещи се стъкла. Ядосал се и повикал полиция. Устроили засада на немирниците и ги зачакали. Но операцията се провалила с трясък. Пред очите на слисаните блюстители на реда стъклата системно продължавали да се чупят, все едно някакъв невидим полтъргайст ги замеря.
Нападения
Повечето паранормални явления граничат с чудото, но има и неща, които преминават човешкия разум и надминават всички очаквания. Нападенията на призрачни „каменохвъргачи” се отнасят към втората категория феномени. Широка известност получил случай през септември 1903 г. на индонезийския остров Суматра. Гроттендик, инженер от холандска нефтена компания, се завърнал от пътуване в джунглата и установил, че жилището му е предоставено временно на негов колега. Предложили му да пренощува в импровизирана колиба със стени от бамбук и с покрив от растения с големи листа, плътно наредени със застъпване едно върху друго. Гроттендик се разположил в колибата и в този момент отгоре му се посипали камъни. Инженерът скочил и инстинктивно заразглеждал покрива, но не открил пробойни. Само в едно листо зеела широка дупка. В това време камъните продължавали да падат на земята и все едно се материализирали във въздуха, а ако Гроттендик се опитал да ги хване, отскачали настрани. Тогава той хванал оръжието си и стрелял пет пъти във въздуха, за да изгони невидимия шегаджия. Но слугата му не бил на това мнение. Той заявил, че това е дяволска работа и побягнал. Веднага щом се отдалечил, камъните спрели да падат. Гроттендик почакал малко и като видял, че се е разминало, легнал да спи.
На следващата сутрин на пода имало много малки камъчета, а петте куршума, изстреляни от оръжието, се оказали обратно на мястото си. Гроттендик установил, че камъните са топли на опипване и всички до един били попаднали вътре в колибата през въпросната дупка върху листото.
Щуротии
Всеки е имал вземане-даване с хулигани и знае, че щуротиите им нямат предел. Когато Ван Зантен, собственик на къща в белгийския град Шарлероа, чул за пръв път трясъка на разбито стъкло, веднага заподозрял, че съседските деца ритат мач. Само че топката липсвала, а стъклата продължили да се трошат, сякаш удряни с невидим чук. Озадачен, той позвънил в полицията. Но присъствието на служителите на реда не само не намалило атаката, а и я усилило. По стъклата се изсипвал порой от истински камъни. Полицаите така и не установили причината. Един от тях описал следната ситуация: единичен камък с по-голям размер се прицелил право в средата на голям прозорец, врязал се в стъклото, а камъните продължили да се промушват с бърза скорост през образуваната дупка. За щастие никой от семейството не пострадал. Последвалият оглед на местността също не дал резултати. Никъде другаде не се наблюдавало такова явление. Каменната градушка продължила да се изсипва на определен интервал от време още четири дни. За голямо облекчение на семейството на Ван Зантен бомбардировката била преустановена по същия мистериозен начин, както и започнала.
В румънския град Сарулещи през лятото на 2004 г. също имало бомбардировка. Тя започнала, след като по време на рутинни разкопки археолози от Букурещ се натъкнали на скелет на човек, който живял преди 200 години и се смятал за могъщ магьосник. На следващия ден след това светотатство от небето се посипали камъни. Бомбардировката се случвала всеки ден и по едно и също време - между 19 и 20 ч. Три вечери полицаи се опитвали да установят причината за тайнствения каменен дъжд, но така и не могли да си обяснят този феномен. Ето защо в протокола, изпратен до Министерството на вътрешните работи, имало само констатация, че от небето са падали камъни, достигащи размерите на топка за тенис. А местните жители, които били убедени, че причината да ги бомбардират са наглите действия на археолозите, ги принудили да върнат човешките останки на мястото им. Учудващо, но след като върху гроба бил поставен дървен кръст, небесният каменопад престанал.
Полтъргайст
Известният изследовател Айвън Сандерсън бил на гости на свой приятел на същия злополучен остров Суматра, където впрочем се регистрират всякакви природни бедствия. Всяка сутрин той намирал верандата засипана с малки обли камъчета. Сандерсън заподозрял, че това може да е свързано с полтъргайст, и решил да провери това свое предположение, като белязал с червило няколко камъчета и ги хвърлил по посока на джунглата. След няколко секунди същите камъни се приземили в краката му. Изследователят, който се е сблъсквал с различни необясними феномени в работата си, предположил, че зад това явления има нещо свръхестествено, защото човек не би могъл да реагира така светкавично и да върне хвърлените в храсталаците камъни с такава скорост.
Могат ли камъните да се движат? Трудно е да се повярва в това. Но в различни точки по Земята са регистрирани случаи на загадъчно преместване на камъни от едно място на друго без въздействие на някаква видима външна сила.
Кристи Петрова
