П ловдив е град с хилядолетна история, която непрекъснато напомня за себе си. Това важи и за катедралния храм на Пловдивска епархия „Успение Богородично“, извисяващ се над града и надживял бурните времена на византийци и кръстоносци.
При обновяването на църквата през 1844 г. под Светия Олтар била намерена надгробна плоча с гръцки надпис, който назовава като „ктитор на този Божи храм" знатния византиец Епифаний Алиат. Което предполага, че черквата датира от XI-XII век.
За църква „Света Богородица" във Филипопол (намирала се между двата днешни хълма Джамбаз тепе и Тексим тепе) споменава и летописецът Никита Хониат, съобщавайки, че тя е била възобновена през 1189 г., след като е ограбена от кръстоносците от Третия поход. Възможно е редом с нея да е имало манастир, посветен на Дева Мария, за който през 1553 г. пътешественикът Антон Вранчич чул местно предание.
Посетилият Филипопол през 1578 г. Стефан Герлах пък споменава църквата под името „Пресветая". Изчезнал днес надпис сочел, че храмът бил обновен и изографисан през 1698 г. при митрополит Неофит, със средства на ктитора Андроник. До 1825 г. от приходите на черквата се издържали преподавателите в пловдивското Главно гръцко училище.
Историята на катедралния храм датира от XI век
Към 1844 г. старата църква е съборена и брациговски майстори издигат на нейно място нова, по-голяма, изцяло каменна. За това свидетелства мраморна плочка с български надпис над северната църковна врата с текст: „почнато съгр. на 25 ап. 1844“. Първи ктитори са копривщенските търговци Вълко и Стоян Теодорович Чалъкови.
Строежът е завършен осем години по-късно, през 1852 г. Църквата е трикорабна базилика. Трите кораба са засводени поотделно и покрити с общ двускатен покрив. Построената по проект на Йосиф Шнитер камбанария (1881) представлява голяма триетажна кула, увенчана с купол. Четирите камбани са отлети от Лазар Велеганов, виден потомствен камбанолеяр от Банско.
Надгробната плоча на Стоян Чалъков с надпис Чест дала нему богатство, а той го употреби, за да добие сила да бъде полезен ближнем...
„Света Богородица“ е свързана с църковно-националната борба. Йоаким Груев свидетелства как на 30 ноември 1859 г. „ученикът Нешо Брайков запазен от другарите си след едно сборичквание с гърци, сполучи да изчете древния апостол на славянски." А на Рождество Христово митрополит Паисий и храмовият свещеник поп Златан отслужват празничната Света Литургия изцяло на църковнославянски език.
В храма „Света Богородица“ през 1872 г. владиката Панарет бил посрещнат вече като митрополит на Българската екзархия. На 5 януари1878 г. той отслужва благодарствена литургия за освобождението на града по време на Руско-турската война.
В църковния двор са погребани редица видни личности, свързани с историята на България и на храма – родоначалникът на книгоиздаването у нас Христо Данов, просветителят Йоаким Груев, възрожденският търговец и общественик Стоян Чалъков, който построил няколко училища и издействал султански ферман за новата черква.
Тук почиват и пловдивските митрополити Панарет, Натанаил, Максим, Варлаам, Арсений, епископ Неофит Браницки, както и загиналите за освобождението на Пловдив през 1878 г. руски офицери.
Иконите на Христос и Богородица са дело на Станислав Доспевски.
Класици зографисали храма
Иконостасът е голямата гордост на храма. Той е изработен от майсторите резбари Димитър и Антон Станишеви в стил Ампир. В резбата преобладават растителни мотиви – рози, грозде, листа, маргарити, венци от дъбови клонки. Главните икони на Иисус Христос и Света Богородица, добавени през 1912 г. са работа на прочутия Станислав Доспевски.
През 1952 – 1953 г. с благословението на тогавашния Пловдивски митрополит и бъдещ патриарх Кирил стените на храма са изографисани от най- големите ни художници на миналия век - Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, Васил Стоилов, Златю Бояджиев и Васил Захариев.
