М ежду блатата край спокойните води на река Няжлов преди повече от пет века легендарният влашки владетел Влад Цепеш–Дракула построил хубав манастир. Той бил не само убежище за монасите, а и крепост срещу османците, които трудно можели да достигнат до нея.
Дървеният мост, водещ към светата обител, лесно можел да бъде запален и така да се прекъсне пътят на нашествениците. Основателят на манастира „Комана“ едва ли е предполагал, че след векове това място ще привлича хиляди туристи и ще се превърне в един от най-посещаваните обекти в румънския окръг Гюргево. Хората са привлечени не само от скритата зад дебелите манастирски зидове вековна история, сътворена от няколко влашки владетели, но и от легендата, според която Влад Цепеш е погребан точно тук.
Дунав мост
Ако не ви се наложи да чакате на Дунав мост, от Русе до манастира „Комана“ ще стигнете за около час. Близостта на това красиво и спокойно място до границата с България е причината то да е познато на много жители на северните ни погранични райони. Българска реч край манастирските стени може да се чуе често. Идват както индивидуални посетители, така и групи, организирани от туроператори с посещения на Басарбовския скален манастир край Русе, манастира „Комана“ край Гюргево и патриаршеската катедрала „Св. св. Константин и Елена“ в Букурещ, където се пазят мощите на свети Димитър Басарбовски.
Чувство на спокойствие, монашески мир и хармония завладяват посетителя, щом прекрачи прага на това свято място. Не е останало нищо от построеното през 1461 г. от Влад Цепеш, но самата му личност и легендите около него винаги са привличали вниманието на хората. Впрочем румънците не харесват интерпретациите на Брам Стокър в романа „Дракула“ за вампиризма на техния легендарен влашки княз, но нямат нищо против това да води туристи в страната им.
Документ
За построяването на манастира „Комана се споменава в един документ от 27 септември 1461 г. Владетелят избира мястото край река Няжлов неслучайно. То се намира на около 35 километра от Букурещ и е близо до пътя, свързващ Влахия с Константинопол, където е столицата на Османската империя. На островно място, заградено отвсякъде с блата, князът нарежда да се вдигне малка църква, а около нея да се изградят килии и кула за наблюдение и защита. Само век по-късно при същите тези блата турците, предвождани от Синан паша, ще претърпят страшно поражение от войските на Михай Витязул, а битката при Кълугърени ще стане една от най-важните и съдбоносни в историята на Влахия.
За строителството на манастира крепост „Комана“ е използвано дърво, а този материал е нетраен и затова нищо от първите сгради не е запазено до днес. Дървен е бил и мостът, по който през мочурищата се стигало до църквата и манастира. Предполага се, че първите монаси отшелници са дошли от Атон по времето на турските набези. При археологически проучвания през 1971-1975 г. са открити основите на църквата на Влад Цепеш. Тя е била неголяма – с размери 10 на 12 метра. Друга находка обаче оставила без дъх археолозите. В гробно място сред основите на храма те намерили костите на обезглавен мъж. Нямало надпис, нито някакъв знак за знатност на погребания човек, а само пръснати наоколо монети от времето на Влад Цепеш. Това откритие съответствало на легендата, предавана от уста на уста от местното население, че тук е погребан великият княз, паднал убит в близката гориста местност. Според преданията главата на Влад Цепеш е била отрязана и изпратена до Великата порта като доказателство, а тялото - погребано в основания от него манастир „Комана“. Според големия румънски историк Николае Йорга обаче костите на легендарния влашки владетел лежат в манастира „Снагов“ край Букурещ. Бъдещи изследвания е възможно да дадат отговор на въпроса къде е погребан Влад Цепеш.
Ново начало
С течение на времето дървените сгради започнали да се рушат. През 1588 г. боляринът Раду Шербан поставя ново начало за светата обител. Той получава в наследство земи от майка си и решава да възроди манастира. Разчиства мястото и вдига каменна църква, която е запазена във вида си до днес. По-късно Раду Шербан става владетел във Влашко и от тази позиция през 1609 г. нарежда храмът в „Комана“ да се изографиса. Шербан умира през 1620 г. в изгнание във Виена, където е погребан в църквата „Свети Стефан“. Двайсет години по-късно двете му дъщери – Анкуца и Елена, пренасят костите на баща си в манастирската църква в „Комана“. Поставена е паметна плоча, написана на кирилица на румънски език, която се пази и до днес. Тук е погребан и синът на Михай Витязул – Николае Пътрашку, който е съпруг на Анка, както и синът на Елена – Дръгич Кантакузино, който умира в Константинопол, а тялото му е пренесено в родината от сина му Шербан Кантакузино. През годините в църквата са извършени 22 погребения на членове на фамилията Кантакузино.
През 1699 г. Шербан Кантакузино извършва значително строителство в манастира. Той обновява съществуващите сгради, построява още килии, поправя и украсява манастирските стени, реконструира храма, изгражда четири кули в комплекса. Шербан Кантакузино умира през 1709 г. и е погребан в „Комана“.
През фанариотския период от 1728 г. манастирът „Комана“ се управлява от гръцки монаси и това е един мрачен епизод от неговата история. Богатствата на светата обител заминават по пътя към Константинопол, а много от земите – продадени. За един кратък период от време манастирът запада и това продължава почти век и половина, когато на власт идва Александру Йоан Куза. Тогава са изгонени последните гръцки монаси.
Сградите са използвани за училище, затвор и склад
По време на господството на Александру Йоан Куза приземният етаж става училище за децата от околностите, а преподаватели са свещениците. През годините манастирът често сменя функциите си. При руско-турските войни се използва за затвор. През 1932 г. по инициатива на кралица Мария се построява Мавзолей на героите, където са положени костите на над 750 румънски и чуждестранни войници, паднали в боевете край Няжлов през Първата световна война. През годините на социализма сградите са използвани като склад, в който се съхранявало зърно.
След промените през 1989 г. румънският патриарх Теоксист решава да възобнови монашеството и в манастира са доведени първите монаси. Започва и постепенно реставриране на комплекса, който е силно пострадал при земетресенията през 1977 г. и 1986 г. След влизането на Румъния в Европейския съюз през 2007 г. е изработен проект и са вложени немалко евросредства за ремонт. Монасите също полагат много сили и превръщат манастира в място, потънало в зеленина и цветя. Посетителите могат да видят избата, музея, монашеската библиотека и културния център, в който се провеждат срещи, конференции и други събития. В манастира „Комана“ се пази и частица от мощите на света Екатерина.
Жанета Йорданова
