Едроцветната магнолия (Magnolia grandiflora) представлява вечнозелено дърво, достигащо височина до 30 м. Цветовете и имат диаметър до 22 см, млечнобели, с упойващ аромат. Този вид цъфти малко по-късно и през май до август. Единични дървета от едроцветната магнолия се отглеждат във филиала на Ботаническата градина при Софийския университет в Балчик и в парка “Кричим”. София е горната граница за отглеждане на вечнозелените магнолии, които са по-чувствителни към топлината.
Остовърхата магнолия (Magnolia acuminata) за разлика от едроцветната е листопадно дърво с височина до 30 м. Цветовете са по-малки, с диаметър 6-8 см, гълъбово-зелено на цвят и без аромат. Голата (лилийната) магнолия (Magnolia denudata) също е листопадно дърво с височина от 6 до 15 м или голям храст с разклоняващо се в основата стъбло. Цветовете и са чашковидни, млечнобели и ароматни с диаметър 12-15 см. Цъфти преди разлистването на клонките през април и май. Разпространена е в южните части на страната и в правителствените резиденции: Врана, Евксиноград, Кричим и в много паркове в големите градове. Звездовидната магнолия е със снежнобели, ароматни цветове. Този вид е едно от най-подходящите екзотични растения за климатичните условия на страната.Най-студоустойчивият вид пък е магнолия кобус (Magmolia cobus), произхожда от Япония и представлява листопадно дърво с височина до 25-30 м или е по-нисък храст до 10 м. Цъфти през април преди разпукване на листните пъпки. Изисква слънчево местоположение и влажни, но добре дренирани почви. Той също се отглежда в парковете Врана и Евксиноград.
Монитор
